site.btaПетър Витанов: Ежедневието ни е Нотариуса и Мис Силикон, а не участие в големите трансформации на Европа

Трябва да победим статуквото в Бълтария, за да участваме активно в европейските процеси. Това каза ръководителят на Делегацията на българските социалисти Петър Витанов в рамките на дискусията „Цената на личния преход – зелен, дигитален, демографски“. 

„Когато говорим за преход, обикновено разбираме процес с начало и край, който води от едно състояние в друго. В България преходът се оказа хроничен – живеем го вече 35 години. И докато го живеем все повече се разделяме – на малцинство от печеливши и мнозинство от губещи. Победителите печелят все повече власт, а губещите продължават да плащат цената. Резултатите ги виждаме в новините. Там са Мис Силикон, Нотариусът и Еврото. И ограбените старци в селата. „Ало“ измамниците, на които хората хвърлят през балкона спестяванията си. И на този фон - Сглобка. Българското правителство в една уж демократична и уж европейска държава. Консилиум между доскорошни врагове, които днес са се събрали около трапезата, за да делят облаги, без изобщо да се интересуват  от прогресивните решения“, каза Петър Витанов. 

„А къде е лявото, чиято основна цел е да направи обикновените хора по-малко губещи? Няма го, стои някъде в ъгъла с лидер, който не е особено загрижен от разпарчетосването на държавата”, попита той. 

“За съжаление, страната ни е на последното място в ЕС по размер на БВП на глава от населението.  Средната годишна заплата е едва 10 345 евро при 33 630 евро за ЕС-27. България е и на второ място в ЕС по дял на лицата в риск от бедност и социално изключване – 32,2 % при 21,6 % за ЕС... България е първа в ЕС и по неравенства в доходите. В периода 2010 – 2020 г. те нарастват в противовес на тенденциите от предходното десетилетие. До голяма степен динамиката напомня на процесите от 90-те. Тогава се увеличаваха поради започналия преход към пазарна икономика и преразпределянето на публични активи в частни ръце. 

Имаме и регионални неравенства, които водят след себе си социални, икономически и демографски дисбаланси във всички области в страната с изключение на столицата. София дава цели 43 % от БВП на страната, като БВП на глава от населението тук е по-висок от средния за ЕС и повече от два пъти по-висок от средния за страната. 

На този фон ние говорим за зелен и дигитален преход. Зелената сделка у нас буди недоверие. Изследванията показват, че българите все още не знаят за какво става въпрос, въпреки че са разтревожени от климатичните промени. И няма как да не са – не е нужно да си нобелов лауреат, за да видиш, че не е нормално през февруари температурите да са 20 градуса.

Но в съзнанието на нашите сънародници Зелената сделка е свързана със скандали за саниране и няколко ветро или соларни парка за олигарсите. Те не виждат възможността за себе си през тази трансформация. Напротив, страхуват се, че ще живеят на студено и ще им е скъпо. И не трябва да им се сърдим, защото две трети от населението не мисли какво ще се случи в следващите 100 години, а как ще изкарат до заплата. 

И сега половината българи казват, че не живеят на достатъчно топло. Представяте ли си, къде се намираме – в 21-ви век?“, заяви Витанов.

„Дигиталната трансформация се случва, но не за всички. За съжаление, дигитализацията също води до задълбочаване на съществуващите неравенства поради огромните различия в достъпа до и използването на съвременни технологии.

В последните седмици провеждам интензивни срещи с деца от горните класове и ме канят да си говорим именно по тези теми. Уверявам ви те знаят повече от нас, тук в залата, за Изкуствения интелект. Пишат домашните си с с него. И не се страхуват. А питат – към каква професия да се ориентирам, за да не бъда изместен от него. И повечето вече знаят отговорите и на този въпрос. 

Личният преход, за който говорим днес, е и обществен. Ние не можем да го спрем, но можем да го насочим“, завърши Петър Витанов.