site.btaЕвропейският икономически и социален комитет призовава за запазване на ролята на заместник-председателя на Комисията, отговарящ за перспективите, в рамките на следващата Европейска комисия

Ресорът за перспективите даде възможност на Европейската комисия да изгради по-тесни връзки с организациите на гражданското общество, улеснявайки възприемането на техните възгледи и превръщайки планирането на бъдещите политики на ЕС в истински инструмент за участие.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) поддържа категоричното мнение, че длъжността заместник-председател, отговарящ за перспективите, трябва да бъде запазена в рамките на новата Европейска комисия, която ще встъпи в длъжност след изборите за Европейски парламент през юни 2024 г.

На публичното изслушване, проведено в Брюксел на 5 февруари 2024 г. за обсъждане на предстоящото становище на ЕИСК относно „Доклад за стратегическото прогнозиране за 2023 г.“ , ЕИСК подчерта, че ролята на комисаря, отговарящ за перспективите, е доказала своето решаващо значение. Фактът, че в състава на Комисията имаше представител, отговарящ за перспективите и заемащ длъжността заместник-председател, даде възможност за по-далновидно вземане на решения и разработване на политиките в ЕС с оглед на предвиждането, оформянето и подготовката за бъдещето, както и с цел да се даде гласност на вижданията на организациите на гражданското общество от самото начало на процеса.

„Отправяме искане този пост да бъде запазен, тъй като организациите на гражданското общество са в по-добра позиция да установяват какво работи и какво не: те могат да помогнат да се идентифицират тенденциите и възможните решения в едно променящо се общество. Само чрез включването им от самото начало ще бъде възможно европейците да бъдат убедени да подкрепят политиките на ЕС“, заяви докладчикът по становището Стефано Палмиери.

Засилване на основаното на участие прогнозиране

Стратегическото прогнозиране използва методологии и специфични инструменти, но разчита на участници, които работят в тази област и са единствените, които могат да засекат ранните предупреждения, слабите сигнали и тенденциите, които могат да останат незабелязани от Брюксел и европейските столици.

В качеството си на институционален представител на организациите на гражданското общество ЕИСК е в добра позиция да изпълнява тази роля сред институциите на ЕС. В съответствие с това миналата година Комитетът призова Европейската комисия да се съсредоточи в по-голяма степен върху икономическото и социалното въздействие на двойния преход върху европейците, като предупреди, че този преход няма да проработи и да бъде добре приет, ако не бъде допълнен и придружен от социални и икономически мерки. 

Комитетът приветства факта, че Европейската комисия се вслушва в думите му: тазгодишният доклад за стратегическото прогнозиране обхваща икономическата устойчивост и благосъстоянието на хората. Сега обаче организациите на гражданското общество трябва да дадат своя принос за формулирането на съдържателни предложения, които действително да вземат под внимание социалните и икономическите аспекти. 29 юни 2024 г. е Денят „Д“ — това е датата, на която ЕС ще приеме своята стратегическа програма, която ще направлява неговия политически курс за периода 2024‑2029 г.

„В момент, когато предстои да решим бъдещето на Европа, изправени пред предизвикателства и възможности, организациите на гражданското общество — и чрез тях гражданите — трябва да могат да играят ключова роля в определянето на новите приоритети на Съюза за следващите години“, подчерта съдокладчикът по становището на ЕИСК Гонсалу Лобу Шавие.

Перспективи на стратегическото прогнозиране

Но как би трябвало да изглежда стратегическото прогнозиране в бъдеще?

Някои оратори считат, че ЕС следва да се възползва от извлечените поуки, без да забравя да осигури участието на организациите на гражданското общество в рамките на основан на участието подход. Рейчъл Уилкинсън от Международния център за гражданско общество счита, че локализирането, което води до прехвърляне на властта обратно към местните общности, е основна ценност и би могло да допринесе за налагането на една по-плуралистична перспектива и нестандартен начин на мислене.

Друг основен аспект са иновациите. В качеството си на представител на Испанския младежки съвет Марко Перес заяви, че предвид големите предизвикателства, пред които е изправен, ЕС трябва да има смелостта да взема новаторски и дори радикални решения, като използва за ориентир натрупания опит, но избягва моделите от миналото и дава възможност на младите хора да участват в изграждането на бъдещето на Европа.

Не на последно място, изключително важно е да се изпробват нови идеи. Катрин Ангел-Хансен от Норвежкия изследователски съвет подчерта, че е важно обществото да бъде ангажирано от самото начало и да се извлече полза от неговото културно многообразие, за да се изпробват нови идеи и да се види какво реално работи, за да се помогне на хората да останат ангажирани.

ЕИСК ще компилира всички изказвания от днешното изслушване. Впоследствие заключенията ще бъдат включени в изготвяното понастоящем становище на ЕИСК, което предстои да бъде прието на пленарната сесия на 24 и 25 април 2024 г.

По този начин Комитетът ще може да изтъкне и да представи на вниманието на правителствата и други заинтересовани страни възгледите на организациите на гражданското общество.

Контекст — Стратегическото прогнозиране и докладът на Комисията

Стратегическото прогнозиране има за цел да проучи, предвиди и оформи бъдещето, за да спомогне за изграждането и използването на колективна интелигентност по структуриран и системен начин с цел предвиждане на събитията.

С цел да подкрепи прехода към екологична, цифрова и по-справедлива Европа, Европейската комисия реши да укрепи своята култура на подготвеност и основано на факти и изпреварващо събитията изготвяне на политиките.

За тази цел от 2020 г. насам Комисията приема годишен доклад за стратегическото прогнозиране, който предоставя информация за нейните работни програми и многогодишно планиране. Този процес се осъществява чрез основан на участието междусекторен подход, ръководен от Комисията съвместно с държавите членки, Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS) и външни заинтересовани страни.

Докладът за 2020 г. беше съсредоточен върху устойчивостта, този за 2021 г. — върху стратегическата автономност, а този за 2022 г. — върху двойния цифров и екологичен преход. Миналата година в доклада за стратегическото прогнозиране за 2023 г. бяха предложени десет мерки за поставяне на „устойчивостта и благосъстоянието на хората в центъра на отворената стратегическа автономност на Европа“.

Десетте мерки включват въвеждане на нов европейски социален договор с обновени социални политики и акцент върху висококачествени социални услуги; задълбочаване на единния пазар с цел насърчаване на устойчива икономика с нулеви нетни емисии, с акцент върху отворената стратегическа автономност и икономическата сигурност; и засилване на действията на ЕС на световната сцена за укрепване на сътрудничеството с ключови партньори.