site.btaСтановище на КНСБ

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, 

СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА

КЪМ 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

СТАНОВИЩЕ НА КНСБ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия № 49-454-01-3/18.01.2024 г., внесен от Димитър Найденов и група народни представители от “Продължаваме Промяната - Демократична България”

УВАЖАЕМА Г-ЖО САЧЕВА,

Внимателно се запознахме със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия № 49-454-01-3/18.01.2024 г., внесен от Димитър Найденов и група народни представители от “Продължаваме Промяната - Демократична България”, и изразяваме следното становище:

Със законопроекта се предлага създаването на Глава осма с новия чл. 32 („Правила при изплащане на обезщетение при пенсиониране“), съдържащ три алинеи. Текстът на ал. 2 въвежда горна граница (12 заплати) на обезщетението поради пенсиониране от работодател - публично предприятие. Чрез него по законодателен път се ограничава процесът на колективно трудово договаряне в системата на публичните предприятия.  

КНСБ е категорично против поставянето на горна граница на обезщетението на работниците и служителите от работодател - публично предприятие, както и против мотивите към законопроекта, където ясно личат антисиндикалните послания и директните атаки и упреци срещу процеса на колективното трудово договаряне. 

На първо място трябва дебело да се подчертае и да се има предвид, че не е възможно да се ограничава правото на колективно трудово договаряне чрез закон, още повече, че то произтича от важни международноправни актове (конвенциите на Международната организация на труда), пренесени в българската Конституция и в Кодекса на труда. Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации. да се сдружават и да се договарят и това, което се постигне като клауза в КТД, е задължение за работодателя, както в случая с Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД). Правото на сдружаване и правото на колективно трудово договаряне представляват ядрото на синдикализма и КНСБ категорично заявява, че няма да допусне никакви опити за дискредитиране на ролята и значението на синдикалните организации и КТД в трудовия живот на гражданите. 

Обръщаме специално внимание, че предложението на вносителите влиза в противоречие с основни постановки от Преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и текстовете й за насърчаване на колективното трудово договаряне. Нещо повече. Текстът влиза в противоречие и с чл.2а КТ, според който държавата насърчава социалния диалог и утвърждава колективното трудово договаряне.

В основата на аргументите е един случай, при това особен, предвид голямата значимост на предмета на дейност на ДП РВД и високата рентабилност. Ето защо законопроектът е красноречив пример за ограничителен и фискален  подход, основан на изключение, а не на общата практика в страната. В тази посока са и действията по отнемане на дивидентите от държавните търговски дружества, фискален подход, който не се съобразява с общата картина на регулации.               

КНСБ остро осъжда подобни прояви на антисиндикализъм и предлага вместо да се създава горна граница на обезщетението поради пенсиониране на служителите по Закона за публичните предприятия, да се използва пълноценно и правилно механизмът на колективното трудово договаряне в системата на публичните предприятия. Въпреки че към настоящия момент има необходимост от промени в правната уредба на колективното трудово договаряне (Глава четвърта на Кодекса на труда, чл. 50-чл. 60), то дава големи възможности за постигане на благоприятни за работниците и служителите условия на труд, надграждащи тези по Кодекса на труда, включително и увеличаване размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Именно по този начин, на масата на преговорите, ще се приемат най-справедливите решения на въпроса за размера на обезщетенията поради пенсиониране. В същото време категорично не сме съгласни с констатациите в мотивите към законопроекта, че става въпрос за „спорни“ колективни трудови договори, по силата на които се раздават безлимитно държавни и общински средства. Кое дава основание на авторите на законопроекта да си служат с това определение? Ако са спорни, да бъдат оспорени по съдебен ред. 

Констатациите на вносителите поставят под съмнение целия процес на КТД в ДП РВД и в други държавни предприятия, което ние не бихме могли да приемем. И при КТД, както при всеки договор, най-важният елемент е постигането на съгласие между работодателя и синдикалната организация (на равнище предприятие), по различните параметри на трудовите и осигурителните правоотношения на работниците и служителите, включително и обезщетението поради пенсиониране. А от мотивите към законопроекта лъха недоверие и обвинение към колективното трудово договаряне, които КНСБ категорично отхвърля. 

В контекста на представените от вносителя справки и числа към законопроекта излиза, че се изплащат огромни суми заради договорените по КТД голям брой обезщетения. Това обаче говори за некомпетентност на вносителите на законопроекта, липса на познания относно естеството, ролята и значението на ДП РВД в обществото и в държавата изобщо. 

КНСБ категорично се противопоставя на всички опити за създаване на пречки пред свободното упражняване на правото на колективно трудово договаряне и грубото пренебрегване и подценяване на ролята и значението на това фундаментално право на трудещите се в съвременните трудови правоотношения!!! Конфедерацията не е допускала, няма и да допусне да бъдат приети законопроекти, насочени срещу изконните трудови и синдикални права, каквито са правото на сдружаване и произтичащото от него право на колективно трудово договаряне. 

На следващо място обръщаме внимание, че Държавно предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) представлява много важна и специална структура, със строго определени и специфични цели и задачи, която не е търговско дружество!!! Съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилника за устройството, функциите и дейността на ДП "Ръководство на въздушното движение" (в сила от 16.01.2014 г., издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн. ДВ. бр.16 от 25 февруари 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.6 от 18 януари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 5 май 2023 г.) основният предмет на дейност на предприятието е:

1. управление на въздушното движение за постигане на безопасност, ефективност и редовност на полетите в обслужваното гражданско въздушно пространство;

1а. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) управление на въздушното движение на контролирани летища;

1б. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) проектиране на структури на въздушно пространство;

1в. (нова - ДВ, бр. 40 от 2023 г., в сила от 05.05.2023 г.) разработване на процедури за полети;

2. планиране, осигуряване, внедряване, експлоатация и поддържане на съоръжения, системи и оборудване за комуникационно, навигационно, обзорно, енергийно, метеорологично и аеронавигационно осигуряване на обслужваното въздушно движение и съпътстващата инфраструктура;

3.комуникационно обслужване, навигационно обслужване и обслужване по обзора;

4. метеорологично обслужване;

5. аеронавигационно информационно обслужване;

6. (отм. - ДВ, бр. 6 от 2019 г., в сила от 18.01.2019 г.)

7. информационно обслужване на дейностите по търсене и спасяване на въздухоплавателни средства;

8. управление на системата за безопасност на въздушното движение в рамките на предоставената му компетентност;

9. изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от международни договори в областта на управлението на въздушното движение, по които Република България е страна;

10. събиране на такси за аеронавигационно обслужване по чл. 120, ал. 2 ЗГВ.

(2) Предприятието може да предоставя и други услуги, свързани с предмета на дейността му.

Приходите на ДП РВД са изцяло от предоставени услуги във връзка с основния му предмет на дейност по аеронавигационно обслужване и предприятието не получава бюджетно финансиране. Съгласно европейското законодателство всички разходи на ДП РВД, вкл. и тези за обезщетенията при пенсиониране, се консултират с авиопревозвачите и се одобряват от Европейската комисия. В случай че разходите не се извършат по предназначение, те се възстановяват на авиопревозвачите, и не се допуска разходването им за други цели, т.е. е невярно твърдението, че промяната ще доведе до увеличаване на приходите в бюджета. Република България е член на Европейския съюз, страната ни е поела редица ангажименти по директиви и регламенти на ЕС, което изисква и осигуряване на конкурентни нива на заплащане и социални пакети с цел запазване на оперативния състав, обезпечаващ изпълнението на европейските изисквания за безопасността на полетите. В тази връзка следва да се има предвид Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. Именно чл. 1, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1139 определя,че основната му цел е да изгради и да поддържа високо еднакво равнище на безопасност на гражданското въздухоплаване в Съюза. Безопасността на гражданското въздухоплаване и сигурността на полетите е основен приоритет на ЕС, за което се отделят съответните средства. Един от ключовите фактори за осигуряване на безопасността е наличието на високо квалифициран и мотивиран човешки ресурс. 

Също така България, в качеството и на член на ЕС, се съобразява и с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/116 на Комисията от 1 февруари 2021 година относно установяването на първия съвместен проект в подкрепа на изпълнението на Европейския генерален план за управление на въздушното движение, предвиден в Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 409/2013 на Комисията и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 716/2014 на Комисията. Особено важни са и изискванията на Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ/EASA), в която членуват 27-те държави-членки на ЕС + Исландия, Лихтенщайн, Швейцария, Норвегия.  

Предложеният законопроект повдига важния и принципен въпрос за резултатите от такива законови текстове. Ефектът от подобни законопроекти води до подкопаване на доверието на работниците и служителите и техните организации в политическите партии, които са ги „сътворили“, и поставяне под съмнение на парламентарното им бъдеще.

С оглед на представените аргументи КНСБ категорично се противопоставя на предложените изменения в Закона за публичните предприятия, остро осъжда и заклеймява поредната проява на антисиндикализъм от страна на народните представители.

КНСБ категорично заявява, че няма да допусне нито сега, нито занапред народни представители или други политици да се опитват да ограничават фундаменталното конституционно и международно признато право на работещите да се договарят с техния работодател или с група работодатели, (в т.ч. и държавата, която е най-големия работодател в страната) колективно за условията, в които работят, заплащането им, както и всички режими на обезщетения за техния труд или безопасността им!