Преди броени дни публичното пространство озвучи една скандална новина – българският клон на американската медия „Свободна Европа“ в свой анализ за мерките, които следва да се предприемат, за да се интегрират имигрантите в България, предлага освен законодателни промени и промяна в образователната ни система. А конкретно – да се извади от училищната програма, по думите им „скроена единствено по мярата на етническите българи“, едно от най-прочутите Иван-Вазови стихотворения. По-точно ще е да се каже, че въпросната медия или дигитална платформа размаха пръст на институции и хора, които „любят, тачат и милеят“ тази забележителна класическа творба, и направо нареди тя да бъде премахната от читанките. Аргументите са смехотворни, ако не бяха толкова стряскащи – че стихотворение като „Аз съм българче“ пречело на интеграцията, оскърбявало чувствата на малките имигранти и било в разрез с „общоевропейските ценности“.
Диалогът с подобни ревностни „демократи“ е обречен. По простата причина, че гражданският им патос се гради върху Оруеловата формула от романа му „1984“: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“ Ако продължим логиката на световноизвестния британски писател и я отнесем към новопокръстените алтруисти-правозащитници от „Свободна Европа“, се налага да добавим: „Демокрацията е тоталитаризъм“. Дори фелдфебелщина. И тъкмо така, по фелдфебелски, звучат техните разсъждения и напътствия. Но те са не просто нелепи, а кощунствени. И за пореден път демонстрират опит за разделение на българското общество. За подмяна на една национална ценностна система със съмнителни „общочовешки“ постулати.
Българското образование отдавна е в агония. Особено тревожно е тенденциозното прочистване или, казано на съвременен политически жаргон – „изчегъртване“ от училищните програми по литература на знакови творби, създадени от най-великите наши майстори на словото, от най-светлите умове на Отечеството ни.
Съюзът на българските писатели решително протестира срещу тази поредна акция, целяща да „смени чипа“ на новите поколения българи, да представи родолюбието за анахронизъм под благовиден или недотам благовиден предтекст.
Нека напомним, че творческата организация, създадена преди 110 години, с почетен председател Иван Вазов, на която сме наследници, в лицето на най-достойните си представители е имала смелостта да защити българските евреи от „Закона за защита на държавата“, да ги спаси от депортиране и физическо унищожаване по време на Втората световна война. Българският писател никога не е бил ксенофоб. Но и никога няма да бъде безродник.
Призоваваме официалните институции на Република България и преди всичко – Министерството на образованието, да се противопоставят на това, както и на всички подобни посегателства върху нашата литература, история и национално достойнство.
РЪКОВОДСТВО НА
СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
