Център за изследване на демокрацията – Прессъобщение

site.btaЦентър за изследване на демокрацията: Предстои създаването на специална регулаторна рамка в България за развитието вятърни централи в морските пространства

Център за изследване на демокрацията: Предстои създаването на специална регулаторна рамка в България за развитието вятърни централи в морските пространства
Център за изследване на демокрацията: Предстои създаването на специална регулаторна рамка в България за развитието вятърни централи в морските пространства

Техническият потенциал за офшорна вятърна енергия в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВТ.

Офшорната вятърна енергия се откроява като надеждна алтернатива на изкопаемите горива. България има значителен потенциал за производство на електроенергия от
вятъра в морските пространства. Оползотворяването му ще спомогне за намаляването на рисковете пред енергийната и климатична сигурност на страната. За развитието на
сектора е необходимо създаването на прозрачна и последователна регулаторна рамка, която да насърчи инвеститорите да разработят конкретни проекти. Нейното създаване ще бъде част от обсъжданията в Народното събрание в следващите седмици.

Според настоящите, до голяма степен консервативни прогнози, Полша, Хърватия, Румъния и България имат потенциал да осъществят проекти за вятърни централи в
морските пространства с общ капацитет от 15 ГВт до края на десетилетието. Освен това очакванията са за изграждането на общо около 40 ГВт капацитет до 2050 г., което все още представлява малък дял от целта от 300 ГВ, включена в Стратегията на ЕС за офшорна възобновяема енергия.

За да се осъществят тези проекти е необходимо да се преодолеят редица управленски дефицити, сред които са липсата на стратегическа визия, неясната регулаторна рамка,
техническите пречки, свързани с развитието на електропреносната мрежа и пристанищната инфраструктура, както и разпространени митове за въздействието на офшорния вятър върху природата и биоразнообразието, които подкопават обществената приемственост.

Това са някои от основните изводи от най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Ветровете на промяната: възобновяема енергия в морските пространства за по-сигурна и устойчива Централна и Източна Европа“. Центърът представи изследването по време на кръгла маса в София на 24 ноември 2023 г., с участието на представители на Европейската комисия и водещи политици и експерти в сферата на вятърна енергия, сред които Радослав Рибарски, заместник-председател на Парламентарната комисия по енергетика, Васил Стойнов, правен съветник към Генерална Дирекция “Енергетика” на Европейската комисия, Иван Пинеда, директор на отдел „Иновации“ към европейската вятърна асоциация WindEurope, Тин Тувикене, ръководител на естонско-латвийския трансграничен проект ELWIND, Оана-Александра Иджделеа, управляващ съдружник в румънското адвокатско дружество Ijdelea & Associates, както и Михай Константин, старши изследовател в румънския изследователски институт EPG.

Таблица 1. Сравнителен технически потенциал за офшорна вятърна енергия в региона на Централа и Източна Европа

Източник: ЦИД въз основа на националните рамки на политиката и съществуващите проучвания.

По време на събитието беше обсъден внесения в Народното събрание през 2022 г. цялостен проект на Закон за възобновяемите енергийни източници в морските пространства, който все още не е приет. Проектозаконът предлага два подхода за разработване на вятърни проекти, посредством търгове за перспективни зони за разполагане на офшорни вятърни централи на основата на обновен Морски пространствен план на България. Последният беше одобрен през пролетта на 2023 г., но не съдържа конкретни територии за развитие на сектора. Междувременно, Европейската комисия подкрепи изграждането на първия демонстрационен проект за плаваща вятърна централа в Черно море.

Фигура 1. Избрани перспективни райони за разгръщане на офшорни вятърни проекти в България

Източник: Център за изследване на демокрацията

Техническият потенциал за инсталиране на вятърни централи в морските пространства в българския участък на Черно море се оценява на 116 ГВт, като една пета от тях могат да бъдат реализирани чрез използване на зряла технология за прикрепяне към дъното. Въпреки това, до 2040 г. вероятно ще бъдат построени централи с капацитет, оценяван на между 3 и 4 ГВт нови мощности.
България и Румъния следва да положат съвместни усилия за отключване на развитието на сектора, тъй като това може да послужи като обща платформа за привличане на интереса на големите инвеститори в сектора, развитието на пристанищната инфраструктура, осигуряването на финансиране за предварителни проучвания и трансгранични проекти, като например за разширяване на морската и сухоземната електропреносна мрежа.

Фигура 2. Най-обещаващи райони за развитие на офшорната вятърна енергия в румънската акватория въз основа на средния капацитетен фактор (%)

Източник: Оценка на EPG въз основа на изчисления, изготвени от университета Dunărea de Jos и EPG80

По време на събитието Радослав Рибарски постави фокус върху предстоящото разработване на законодателната рамка за развитието на офшорните вятърни централи и посочи, че са заложени и конкретни цели в представената днес в НС енергийна стратегия на България до 2050 г. Васил Стойнов представи актуалния пакет от мерки за подкрепа на вятърната енергия, който Европейската комисия прие през октомври 2023 г. Представяйки перспективата на индустрията, Иван Пинеда посочи, че при провеждане на тръжните процедури, проектите не бива да се оценяват само на база на цена, а и на качествени неценови критерии, като влияние върху критичната инфраструктура, киберсигурност и синергия с други технологии за производство и съхранение на възобновяема енергия.

Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че разгръщането на офшорната вятърна енергия в Централна и Източна Европа носи огромни технически, икономически, социални и екологични ползи, което я прави привлекателна инвестиционна алтернатива. Тя може да ускори декарбонизацията на енергийния сектор, да подобри енергийната и климатична сигурност в региона и да стимулира модернизацията на местната икономика.

* * *
Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица общественоикономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за
подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете https://csd.bg/bg/ .

Запис на събитието

Ветрове на промяната: Възобновяема енергия в морските пространства за по-сигурна и устойчива Европа

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:43 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация