site.btaЦентър за изследване на демокрацията: „Изгубеното поколение” се свива, но предизвикателствата в справянето с младежката безработица изискват по-силна ангажираност от страна на институциите

Тенденции в заетостта на младежите в България

През 2020 г., България се сблъска с един от най-високите проценти на NEETs в ЕС, достигайки до 18% и надминавайки средната стойност от 14% за ЕС. Понятието NEETs обикновено се отнася до млади хора извън системите на заетост, образование и обучение. Забележително е, че половите различия в категорията NEETs са значителни, с по-високи проценти сред жените. Тaзи тенденция се запазва от 2011 до 2021 г., със сходни годишни темпове на намаляване както за мъжете, така и за жените. В почти всички възрастови групи през 2021 г., делът на NEETs сред мъжете е значително по-нисък от този сред жените, като най-малката разлика се наблюдава сред лицата в гимназиална възраст - 15-19 години, където тя е само 0,8 процентни пункта.
Следващата възрастова група, от 20 до 24 години, е единствената, в която делът на неактивните жени е по-нисък от този на мъжете, основно поради по-високия процент на записване в университет. Обезпокоително е, че разликата между мъжете и жените се увеличава в следващите възрастови групи - между 24 и 29 години и между 30 и 34 години, вероятно поради по-високата заетост сред мъжете и влиянието на майчинството. През десетгодишния период от 2011 до 2021 г. се наблюдава по-значително намаление в дела на неактивните мъже, отколкото на жените.

Позитивни промени през 2021 г.

През 2021 г., условията на европейския пазар на труда се подобряват, което води до намаляване на дела на NEETs. България е сред икономиките, в които се наблюдава най-бързо подобрение, с намаление от 3,1 процентни пункта в рамките на една година. Този положителен обрат резултира от бързото възстановяване на заетостта и спада на безработицата след отмяната на най-строгите мерки срещу COVID-19. Административната статистика от Агенцията по заетостта показва намаляване на младежката безработица през 2022 г., продължавайки тенденцията от предходната година.

Справяне с предизвикателствата

В рамките на своята инициатива „Изгубеното поколение“, Центърът за изследване на демокрацията бе домакин на обществен форум, който се проведе на 21 ноември в гр. София. В дискусиите се включиха представители на законодателната, изпълнителната власт, бизнеса и гражданския сектор, които обсъдиха посоките и предизвикателствата пред политиките за младежка заетост в страната.

„Теми като тази са много важни не само за днешния ден - те са важни и за нашето общо бъдеще като държава в рамките на следващото десетилетие. Темата за младите хора, които нито учат, нито работят, е тема, която периодично се повдига в публичното пространство, но все не успява да влезе в политическия дневен ред. Оттам нататък не става и основна тема на институциите. Макар че Министерството на труда и социалната политика, и в частност Агенцията по заетостта работят, по тази тема от няколко години, все още сме много далеч от конкретни, видими, реални резултати.“, сподели г-жа Деница Сачева, Председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика към Народното събрание.

„Подходът към NEETs трябва да е по-скоро комплексен не само от гледна точка на политики, институции, социални услуги, услуги за деца и др., но и от гледна точка на семейство, домакинство и състояние.“, коментира г-н Искрен Ангелов от Дирекция „Политика на пазара на труда на МТСП.

Като един от „светлите примери“ по време на форума се открои програмата „Старт на кариерата", създадена през 2003 г. и имаща за цел да се справи с предизвикателствата на
безработицата сред младежите. Фокусирана върху трудностите, които срещат младите висшисти при търсенето на работа, и изцяло финансирана от държавния бюджет, инициативата улеснява прехода от образование към заетост, като предоставя възможности за придобиване на професионален опит в публичната администрация на централно, регионално и местно ниво. Въпреки че е една от най-привлекателните младежки програми през последните две десетилетия, последните тенденции показват намаляващ интерес.

„Безработните младежи до 29 годишна възраст, включително и тези до 24 г., са възрастовата група, за която е налице най-висок нетен ефект от участието им в програми и мерки за трудова реализация. Голяма част от тях остават заети и след приключване на субсидираната заетост (…) Защо имаме нужда от „мост“ към работните места? Това е преходът, който свързва двата етапа от живота на младежите, между които има бариери. От една страна, това е финалът на образованието на младежите, и от друга, успешното начало на приобщаването им към обществото чрез започване на подходяща работа.“, отбеляза г-жа Тонка Караиванова от Агенция по заетостта.

На общия пейзаж на младежката безработица в страната и успешното разгръщане на Програмата обаче, се издигат три ключови предизвикателства. Първото от тях е ниското месечно възнаграждение от 860 лева, което, въпреки постепенното си увеличение, все още стои под психологическия праг от 1000 лева. Този фактор изпраща младежите в трудова възраст в редиците на съмненията, затруднявайки ги да заложат на програмата като пътеводител в началото на тяхната професионална пътека. Второто предизвикателство, което се стои на пътя към успешното функциониране на програмата, е дългата и усложнена процедура за кандидатстване и подбор. Тази пречка не само предизвиква фрустрации, но и налага продължителен период на безработица, като кандидатите се изправят пред избора да останат неактивни на пазара на труда до приключване на процедурата или да потърсят алтернативи извън областта на програмата. Съществува и трето, не по-малко съществено предизвикателство, свързано с общата липса на информационни кампании и промоционални дейности. Този аспект прави програмата почти невидима за потенциалните кандидати, които се нуждаят от ясна
представа за възможностите и ползите, които тя предлага.

За да бъдат преодолени тези предизвикателства и за да бъде изградена по-силна младежка заетост в страната, участниците във форума се обединиха около тезата, че са необходими редица навременни и категорични мерки. Първо, увеличаване на месечната заплата на участниците в програмата над психологически важната стойност от 1000 лева, вкл. и с възможен принос на работодателските институции в нейното формиране. Второ, оптимизация и съкращаване на процедурата за кандидатстване, за да се ускори пътят от заявка до участие. Трето, налагане на ежегодна информационна кампания, предшестваща началото на процеса на кандидатстване, за да се увеличи видимостта и да се предостави ясна представа за ползите от програмата. С тези корекции, програмата „Старт на кариерата" може да се превърне в силен стимул за подкрепа на
младежката безработица в България.

„Важно е всички да работим заедно – освен институциите, трябва да включим и бизнеса. Да бъде бизнесът стимулиран да плаща повече данъци и да бъде мотивиран да наема повече млади хора. Тогава ще има условия за развитие на още повече програми.“, обобщи г-н Георги Руйчев, Изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите.

Подробният анализ на Центъра, относно мостовете между образованието и пазара на труда и оценката на изпълнението на програма „Старт в кариерата“ са налични тук. Основните изводи, относно предизвикателствата и препоръки за подобряване на политиките са публикувани тук. 

* * *
Lost Millenials се изпълнява в Испания, Исландия, Норвегия, Финландия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, България, Гърция и Малта.

Останете осведомени, като ни последвате в социалните ни канали:
Facebook: https://www.facebook.com/LostMillennials 
LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/lost-millennials-project/ 

Проектът е финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, чрез Фонда на Европейското икономическо пространство и Норвегия за младежка заетост.