site.bta„ЛЕВИЦАТА!“ за проекта за Бюджет 2024: Шведска маса за богати и постен обяд за бедни

Повече от същото, като досега – това е краткият коментар на „ЛЕВИЦАТА!“ върху съдържанието на проекта за държавния бюджет. Независимо от фокуса на общественото внимание върху различни ключови и неотложни проблеми – теми на дискусии, дори на скандали – те не намират място в плана за харчове за следващата година.

Валери Жаблянов отбеляза пред медиите, че проектът за бюджет за следващата година е с непроменена философия от всичко, което досега сме виждали. Проект с неизяснени параметри по отношение на приходите, бюджет, който запазва старата философия на данъчната тежест, разхвърляна върху обикновените работещи български граждани, без да се променя съотношението косвени и преки данъци, без да се прави анализ на секторите, в които са формирани свръхпечалбите. Предложения проект за бюджет от министър Василев е бюджет, който е за сметка на социалните дейности в общините, които са делегирани от държавата, за сметка на качеството на живота на всеки български гражданин. Няма никакви основания бюджетът да бъде подкрепен. Оценките за този бюджет са отрицателни, от ляво до най-дясно, заключи Жаблянов. 

Шведска маса за богати и постен обяд за бедни. Така Мая Манолова определи плана за бюджет за следващата година. Защото бюджетът, заедно с данъчните закони, предвижда данъчни облекчения за богатите и за корпорациите и данъчни утежнения за бедните, предвид повишаването на данъци, такси, осигуровки, обясни Манолова. Държавният бюджет в този му вид не трябва да бъде приеман, това е категоричното мнение на „ЛЕВИЦАТА!“ и призив към народните представители, подчерта Манолова.

„Заедно с повишаването от 1 януари на цената на водата, на парното от средата на годината, на тока заради излизането на свободния пазар на битовите потребители, на горивата на храните, на практика обрича хората с най ниски доходи на геноцид. Този бюджет не предвижда никакви адекватни компенсации - няма нито стотинка за помощи за енергийно бедните

В същото време, макар да изглежда съществено повишаването на минималната работна заплата на 933 лв., реално в джоба на българите, които са на минимална заплата, ще влизат под 700 лв., като бъдат сметнати данъците, осигуровките - със стотина лева по високо от линията на бедност.

Най-голямото неблагополучие на финансовото министерство и на приходната администрация към днешна дата именно невъзможността им да си съберат приходите. Това свое неблагополучие и неспособност през следващата година Асен Василев се готви да прехвърли на обикновените хора, на работещите хора, на пенсионерите, на бедните“. 

Основната черта на Бюджет 2024 е, че в него не виждаме нищо ново, коментира пред медиите Георги Кадиев, който навлезе и в детайли. Той прогнозира влошаване на качеството на живот на българските граждани.

„Нито политика, която да е коренно различна, независимо от всички проблеми, за които говорим - било то войната по пътищата, било то демографски проблеми, било то, доходи. За нас това е по-скоро бюджет, който е индексиран с някаква инфлация. Има няколко големи проблема - единия голям проблем са приходите, които са абсолютно нереалистични, при положение, че тази година ще има над 2 милиарда лева неизпълнени приходи. За следващата година да заложиш още 8 милиарда лева отгоре, е абсурдно. В тези допълнителни 8 милиарда лева са включени 2 милиарда лева от тази измислена такса от „Газпром“, които много трудно ще бъдат събрани, да не кажа, невъзможно. Включени са 300 и няколко милиона лева, които са от увеличаване на прага на максималния осигурителен доход, което не е ясно дали ще бъде прието в парламента, включени са, неизвестно как изчислени приходи от данък бакшиш, включени са приходи от данък от допълнителни приходи - така наречения „бонус-донос“ и всъщност вероятната дупка в приходната част на бюджета е със сигурност от порядъка на над 4 милиарда лева, включително и несъбираемост от ДДС, което е основният проблем и тази година.
Това означава две възможности – или разходите да бъдат намалени с 4 милиарда лева, за да надскочим дефицита, което се случи тази година. Което пък означава, че ние не инвестираме в нещо, което да направи живота ни по добър. Тези 2 милиарда лева можеха да отидат за пътища. Най после да имаме здрави завършени, можеха да отидат за общините, можеха да отидат за нещо друго, тоест спестяването на разходи не е добро нещо.

По отношение на поетия външен дълг следващата година за 12 милиарда лева, от които 3 милиарда и половина се изплащане на стар дълг. През 2006 година, когато бях министерство на финансите, ние изплащахме външен ток и бяхме стигнали до най-ниско ниво от 12% от БВП. Толкова беше външният дълг тогава, в момента е 23.5% и само след 2 години ще стигне 26%. Всичко това трябва да бъде изтласкано следващото поколение и което е по лошо, ние не виждаме резултатите от този нов външен дълг. Не виждаме повече качеството на живот, не виждаме по добро качество на услуги, не виждаме по добро качество на администрация, на здравеопазване или образование.

Единственото позитивно нещо, което бихме могли да кажем, това е, че спазват швейцарското правило за увеличение на пенсиите - 11%. Забелязваме обаче, че в държавния сектор повишаването на заплатите в министерства и ведомства ще бъде само 5% и то средно за целия за целия сектор. Това означава, че някои министерства, които са изостанали в миналото, ще имат 10%, други ще имат 0%“.

Румен Петков коментира планираните в бюджета пари за общините, като подчерта грубо посегателство върху техните интереси. 

„Този 1 милиард, който беше така широко обещаван за реализирането на различни политики, просто го няма. Ръстът на минималните - както известно време държавата поемаше разликата до 780 лв., сега този ангажимент пада. Няма как да не ни направи впечатление, че досега две години практически общините бяха без реално обсъждане и дебатиране, и приемане увеличаване бюджети. Това е третият такъв бюджет, но с по лош отзвук. Ние вече години наред, от 2003 г., сме лишили общините от данъчни приходи от предприятието на тяхна територия. И това не смущава никого в Народното събрание. И всъщност ние слагаме една изкуствена разделителна линия, която в някаква степен безангажира общините от тяхното бъдеще.

В този бюджет има един изключително притеснителен термин – „балансиран бюджет с други неданъчни приходи“ - това са приходи, които просто няма да се реализират. И изводът, който редица експерти правят – бюджетът е правен очевидно от хора, които нямат никакво отношение към него. 

Този факт на унищожаване на финансовата стабилност на общините грози най сериозният управленски стълб в България от 1990 година, до сега. Ние сме имали винаги, независимо от кризи, трусове, проблеми, изключително стабилно местно самоуправление. Това, което се задава, е плашещо, още повече, не са предвидени никакви компенсационни инструменти за консумативите и техния ръст“.

Румен Петков изрази съмнение, че много от кметовете на кметства, избрани по новия регламент за населени места с над 100 жители, може и да се откажат от позициите си. 

„Около 1500 са кметствата, които вече имат своята възможност да избират кметове с над 100 жители. Досега тези назначаеми кметове са били със заплата около 800 лева. Сега, по силата на административните правила, тази заплата ще отиде на около 1300 лева. И общинските бюджети не са готови да поемат тази разлика. Когато ти им кажеш на тези хора - ние не сме ви осигурили никакви средства, нито осветление, нито за пътна поддръжка, за сметка на това не са ви осигурени и заплата. Считаме ли, че те ще останат на работа. Една част от кметовете няма да се поколебаят да напуснат при това отношение на държавата и на правителството на „сглобката“ към местните органи на самоуправление. Ние нямаме никакъв ръст на изравнителната субсидия, независимо от инфлацията и огромната разлика в плащанията, не са предвидени никакви разходи по строителството на пътища, по строителството на магистралите. С писмо от Агенцията за пътна сигурност общините са задължени да извършват маркировката и поддръжката на държавната пътна инфраструктура, която е на тяхна територия. Тоест, ние имаме серия от натоварвания на общинските бюджети, които обаче не са ресурсно обезпечени и това е катастрофа. 

Това трябва да бъде отчетено и осъзнато, чрез отхвърляне на бюджета в този му вид и намиране на бюджетно решение, което да гарантира и приходите, но да гарантира и спокойствието на администрацията, като цяло, в това число на първо място, на местните органи на самоуправление“.

Петков отбеляза също липсата на дейност в общините по Оперативната програма за регионално развитие и по Програмата за развитие на селските райони. Единствените програми, които работят, са свързани с определени социални дейности и определени обучителни дейности, добави той и подчерта, че това на практика, са неизпълнени задачи от страна на правителството.