site.btaПП “Движение Гергьовден”: Една идея на „Движение Гергьовден“ за Паметника на Съветската армия

Темата занимава политическа партия  „Движение Гергьовден“ още от 1994 година. 

„Гергьовден“ я представя два пъти на публично обсъждане в общинския съвет на София по време на втория и третия мандат на Стефан Софиянски, когато демократичната общност -  СДС, ССД и „Движение Гергьовден“ – има внушително мнозинство. 

Представяме ви в оригинал текста, който Любен Дилов-син публикува в уеб сайта си през 2010 година, за да върне отново темата  с  предложението на „Движение Гергьовден“ за Паметника на Съветската армия  https://dilov.info/savetskata-armiya-i-balgarskata-modernost/  и линк към статия от 2019 година, когато пак повдига темата https://dilov.info/balgarskite-pametnitsi-naj-pametnite-v-sveta/

Музей на модерното изкуство в София –  Червената армия и българската модерност

В много европейски градове има паметници на съветската армия. В много малко европейски градове няма музей на модерното изкуство. София е един от тези градове.

Защо имаме Паметник червената армия се учи по история в училище и причините – общо взето – са известни. Най-накратко: коренят се в онази особеност на националния ни характер, благодарение на която за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул…

Защо нямаме музей на модерното изкуство е по-сложна и по-нова тема. Вероятно това се дължи на обърканата, доста политизирана и провинциално плаха наша представа за модерността. Българската модерност е винаги нещо, което ни се случва отвън, а не нещо, което правим сами за себе си. Българската модерност е внос на артистични и политически модели, което честно навличаме с възторга на Алафрангата, без изобщо да ги осмислим или поставим в някаква естесвена традиционна среда.

От паметник – в носеща колона

През 1999-а предложението ни беше Паметникът на червената армия да не се разрушава, да не се демонтира, да не се мести в някакъв резерват за социзкуство. 

Предложихме от символ на победоносното съветско оръжие да го превърнем в носеща колона на един, много нужен на София - Музей на модерното изкуство. 

Целият паметник се описва в една стъклена, полифункционална пирамида, с поставени на различни височини изложбени зали, закрити и открити пространства, в които да се помещават постоянни и специални експозиции, инсталации и нарочни спектакли на модерното изкуство.

 Постройката е от метал и стъкло в надземната си част. Под земята слиза на два или три етажа, в които се помещава паркинг, археологическа част (ако на мястото бъдат разкрити артефакти) и не много административни помещения. 

Булевардът предлага удобни влизания и излизания в комплекса. 

Паркът наоколо запазва целостта си. Сградата е „въздушна“, вписана единствено в контурите на сегашния плочник около паметника, не затиска града, приятна е за окото – в една хармонична линия със стадиона и университета.

Символът – закритият паметник 

Закриването на паметника, превръщането му от екстериорен символ в артистично и същевременно практично интериорно решение решава следните въпроси:

-  Сваля от дневен ред проблематизирането на историческото наследство;

- Не накърнява ничии чувства, подчертава монументалността и слепия ни възторг от един инцидент в българската история, превръщайки го в музеен експонат;

- От исторически символ той се превъплъщава в образец на монументалното пластично изкуство – просто един експонат – огромен, редом с другите, но в никакъв случай не по-значим;

- Това ще бъде „закритият паметник на България“. Без да се накърнява паметта, тя ще бъде прибрана там, където и е мястото – в музея.

Човекът, градът и мечтите

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тъжно и тъпо е Паметникът на Червената армия да е по-висок от мечтите ни за града, в който живеем.

Като не броим хотелите, последната голяма модерна сграда в София е НДК.

Ние заслужаваме да помечтаем за един софийски артцентър, по подобие на символните сгради – например в Париж и Лондон, които са едновременно практични и красиви, извадени от комерсиална функционалност, символи на стремежа на обитателите на един град към хармония, приемственост и модерност. 

Всъщност ние заслужаваме това, което имаме. Няма как да станем такива, каквито искаме, без да престанем да бъдем това, което сме. Превръщането на Паметника на червената армия в музей на модерното изкуство е една смела крачка, която бихме били щастливи да направим заедно със столичани.