site.btaНСИ - Териториално статистическо бюро – Североизток, отдел „Статистически изследвания – Добрич“: Жилищни сгради към 7 септември 2021 година в Област Добрич

Брой и прираст на жилищните сгради 
Жилищните сгради[1] в област Добрич към 7 септември 2021 г. са 60 104. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил с 537, или с 0.9%.   В страната те са    2 123 142, като се увеличават с 62 397, или с 3.0%.

В общините Добрич-селска (12 741) и Балчик (10 798) се намират 39.2% от жилищния сграден фонд в областта, като най-малък брой жилищни сгради има в община Крушари – 2 562, или 4.3%.  

През периода 2011 - 2021 г. в половината от общините има увеличение в броя на жилищните сгради, като най-голямо е то в община Каварна - с 21.3%, а най-малко в община Добрич - с 8.2%.      В община Генерал Тошево сградите намаляват с 10.4%. 

1.     Жилищни сгради по общини в област Добрич към 7 септември 2021 година

Най-много жилищни сгради има в област Пловдив - 157 403, или 7.4% от жилищния сграден фонд в страната, следва област София - 141 638, или 6.7%, и София (столица) - 118 595, или 5.6%. Най-малко са жилищните сгради в областите Смолян - 38 729, или 1.8% от жилищния сграден фонд в страната, Силистра - 39 546, или 1.9%, и Ямбол - 40 985, или 1.9%.  

Област Добрич е на 19-то място с 60 104 жилищни сгради или 2.8% от жилищния сграден фонд на страната.

В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) - с 16.6%, Благоевград - с 8.4%, и Варна - с 8.1%. Област Добрич е седемнадесета по ръст на жилищните сгради. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен - с 5.8%, Ямбол - с 4.5%, и Русе - с 3.6%. 

Вид на жилищната сграда 

Към 7 септември 2021 г. в област Добрич къщите са 53 710 бр., или 89.4% от сградите, жилищните блокове, кооперациите - 1 411, или 2.3%, а вилите - 4 409, или 7.3%. 

Фиг. 1. Структура на жилищните сгради по вид на сградата към 7 септември 2021 година

Основни характеристики на жилищния сграден фонд 

Брой етажи 

Преобладаващата част от жилищните сгради в областта са едноетажни - 48 948, или 81.4%  от всички жилищни сгради в областта, и двуетажни – 8 682, или 14.4%, докато тези на шест и повече етажа са 457, или 0.8%. Най-много жилищни сгради на шест и повече етажа има в областите София (столица) - 9 598, Варна - 3 012, и Пловдив - 2 713, а най-малко в Смолян - 162, Видин - 198, и Разград - 201.   

Фиг. 2. Структура на жилищните сгради по брой на етажите и общини в област Добрич  
към 7 септември 2021 година

Жилищни сгради по периоди на построяване 

Близо една трета от жилищните сгради в област Добрич (30.7%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 - 1969 г. - 27.5%. Построените през 2010 - 2021 г. са 4.2%. 
В страната 34.8% са построени до 1959 година.

До 1959 г. най - много жилищни сгради са построени в общините Генерал Тошево и Шабла, съответно 50.1 и 43.2%, а най - малко в община Балчик 17.6%. В периода 1960 -1979 г. най - висок е делът на построените сгради в общините Тервел и Крушари, съответно 65.6 и 52.1%.  Повече от половината жилищни сгради в община Балчик (57.1%) са построени в периода 1980 - 2021 г., като за периода 2010 - 2021 г. там са построени 10.1% от жилищния сграден фонд на общината.

В периода 2010 - 2021 г. най - нисък е делът на построените сгради в общините Крушари и Генерал Тошево, съответно 0.5 и 0.6%, а в Добрич те са 4.9%.

Методологични бележки

Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене. 

Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат наймалко 60% от разгънатата ѝ площ. 

За самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив. 

За отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив. 

За една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло. 

Сградата от тип къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.  

Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. 

когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея. Пристройката не се брои като отделна сграда. 

Според вида си жилищните сгради са: 

·       Къща - нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща. 

·       Жилищен блок, кооперация - сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“. 

·       Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) - сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта - за нежилищни цели (търговски, административни и др.). 

·       Общежитие - жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители. 

·       Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище. 

·       Вила - сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението - отдих, сезонно или временно жилище.  

·       Сграда за колективно домакинство - интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства. 

·       Дом за временно настаняване на бездомни - сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация. 

Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за обитавана. Сградата се счита за необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.  

Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати. 

 
[1] Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустройство е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.