site.btaВ Министерството на културата се проведе заседание на Междуведомствената комисия и на Експертната работна група за „Старинен град Несебър“

В Министерството на културата се проведе заседание на Междуведомствената комисия и на Експертната работна група към нея за „Старинен град Несебър“.

Министърът на културата Найден Тодоров председателстваше заседанието, а сред участниците бяха зам.-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, началникът на кабинета на министъра доц. д-р Борис Данаилов, г-жа Емануела Томова, главен секретар на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимото културно наследство, арх. Габриела Семова, председател на БНК на ИКОМОС, проф. д-р Анелия Божкова, археолог и проучвател от НАИМ при БАН, представители на Община Несебър, архитекти, експерти и др.

В изпълнение на препоръка от Решение 44 от 2021 г. на Комитета за световно наследство, българската страна покани съвместна мисия на Центъра за световно наследство и ИКОМОС за реактивен мониторинг за оценка на състоянието на съхраненост на „Старинен град Несебър“ и за установяване на изпълнението на решенията на Комитета за световно наследство и препоръките на предходните мисии, както и на проведената през периода 16-20 януари 2023 г. мисия. Докладът на мисията постъпи в Министерството на културата на 18 май 2023 г. и бе изпратен на всички членове на постоянната Междуведомствена комисия и на експертната работна група.

На българската страна е дадена възможност за предварителен преглед на доклада, преди публикуването му, като се очаква отговор при наличие на фактически грешки, неточности, както и на допълнително извършени дейности.

В доклада е отбелязано, че държавата ни е постигнала напредък в изпълнението на редица препоръки от мисията за реактивен мониторинг през 2018 г., като една от тях е създаването на Междуведомствената комисия на високо равнище, подкрепена от експертна група, но има и негативни заключения.

По време на заседанието беше представена „Стратегия за културно наследство на Община Несебър“, която е структурирана в 7 глави, съобразена със Закона за културното наследство и с политиката на ЮНЕСКО. В този смисъл документът отговаря на националното ни законодателство, както и на политиката на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура. Несебър е пример за симбиоза между материално и нематериално наследство, в съчетание с природни дадености. Анализът, който бе направен, води до следните изводи: „Старинен град Несебър“ е с много висока стойност, която се съчетава с лесна достъпност. Допълнителен плюс са силно развитите празнични традиции в града. Сред недостатъците са липсата на цялостна визия, както и неподходящите намеси в историческата градска среда. Пропуск е и липсата на Обществен съвет, което се изисква от Закона за закрила и развитие на културата. Градът представя изключителни възможности за културен туризъм. За съжаление има случаи на унищожаване на културно наследство при ново строителство. Авторите на Стратегията изразиха надежда, че тя ще бъде приета. От НИНКН благодариха на министър Найден Тодоров, че бяха изискани 17 бройки от държавната администрация, за да бъде подсилен и екипът на Института – нещо, от което той отдавна се нуждае. Арх. Петър Петров, директор на НИНКН, посочи, че е стартирана териториална програма, изградена е нова информационна база, направен е атлас и 3D модел на целия град. Заснемането е от февруари 2023 г.

  След запознаване с Доклада на ИКОМОС, Стратегията за културно наследство на Община Несебър, резултатите от проведената териториална програма на НИНКН и последните проучвания на състоянието на наследството в „Старинен град Несебър“ бяха взети следните решения от Междуведомствената комисия и Експертната работна група към нея:

• Подкрепя разработената „Стратегия за културно наследство на Община Несебър“ за периода 2023 г. – 2032 г.

• Подкрепя предложението на Министерство на културата проектът на План за опазване и управление за „Старинен град Несебър“ да бъде възложен на НИНКН, предвид предстоящото повишаване на административния капацитет на Института със 17 щатни бройки, което ще има дългосрочно положително въздействие върху опазването и управлението на обектите на световното културно наследство на територията на България, както и на обектите от Индикативната листа и археологическите резервати.