София, 1 юни 2023 г. За първи път по повод Деня на детето – 1 юни, Националният статистически институт (НСИ) представи специализирана публикация, посветена на данните за децата в България. От своя страна УНИЦЕФ публикува на български език регионалния доклад: „Положението на децата в Европа и Централна Азия“, който предоставя преглед и общ анализ на ситуацията на децата в региона, включително в България.
„Представянето на статистически данни, които се отнасят за децата от 0 до 17-годишна възраст, ще бъде от полза за работата на всички държавни институции при разработването, прилагането и отчитането на прилаганите политики за децата. За нас като общество няма по-важна задача от тази да осигурим добро образование, стабилно здравеопазване и жизнена перспектива за нашите деца“, заяви доц. д-р Атанас Атанасов, председател на НСИ.
Според резултатите от проучване, публикувано днес от УНИЦЕФ, достъпните грижи за децата и качествената предучилищна подготовка са сред основните приоритети на родителите в България и още 12 страни от Европа и Централна Азия. В проучването родителите бяха помолени да посочат кои видове подкрепа за семейството от страна на държавата, бизнеса и общността биха определили като най-важни. Резултатите показаха, че 26% от родителите определят качествената предучилищна подготовка като най-важната държавна мярка в подкрепа на семействата, а 25% от родителите определят като най-важно осигуряването на повече и по-достъпни детски градини.
Резултатите от проучването бяха публикувани по повод началото на Месеца на родителството на УНИЦЕФ, който ежегодно се провежда през юни в много държави по света. УНИЦЕФ отбелязва важната роля на родителите в определянето на живота на техните деца и призовава за по-добра подкрепа за родителите, включително услуги за психично здраве и политики в помощ на семействата.
„В днешната информационна епоха имаме уникалната възможност да събираме по-разнообразни и по-качествени данни в по-голям мащаб от всякога. И когато предоставим тези данни в ръцете на хората, вземащи решения, можем да осигурим по-мощна и ефективна промяна за децата“, допълни Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Около 35-40 милиона деца, или една пета от децата в региона, живеят в риск от бедност, показва докладът на УНИЦЕФ „Положението на децата в Европа и Централна Азия“. България е в топ 3 на страните с най-висок дял деца в риск от бедност и социално изключване в Европейския съюз – 33%. Сходен е процентът и за Испания, а в Румъния децата в риск от бедност и социално изключване са 41.5%. Страните с най-нисък дял са съответно Словения с 11%, Финландия с 13.2% и Чехия с 13.3%.
Пандемията от COVID-19, природните бедствия, войната в Украйна и продължаващата икономическа и енергийна криза доведоха до финансова несигурност на много семейства, което се отрази на тяхното благосъстояние и на благосъстоянието на децата им. Влиянието на бедността върху децата може да има дълготрайни последици, тъй като засяга достъпа им до основни нужди, като храна, вода, подслон и образование, здраве, закрила и емоционално благополучие.
„През октомври 2022 г. българското правителство прие цялостен Национален план за действие за изпълнение на Европейската гаранция за детето до 2030 г. Планът ще бъде ключов инструмент за постигане на националната цел за намаляване на броя на децата, живеещи в риск от бедност или социално изключване, със 197 000 до 2030 г. Ключов приоритет за УНИЦЕФ е да подкрепи националните усилия за ефективното прилагане на Европейската гаранция за децата и за трайното извеждане на децата от бедността в България“, заяви още представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн.
Докладът на УНИЦЕФ акцентира върху задълбочаващите се неравенства и призовава страните да въведат надеждни системи в подкрепа на децата в риск от бедност и социално изключване. Докладът е първият, който събира съществуващи данни и анализи за всички страни от региона и подчертава критично важни данни за различията, които трябва да бъдат преодолени. Изследването обръща специално внимание и на неравенствата по отношение на достъпа до здравеопазване и образование за най-бедните и най-уязвимите деца. Ромските деца и около 11 милиона деца с увреждания са сред децата в най-уязвима ситуация, когато става въпрос за достъп до качествено образование. Докато за ромските деца в Европа е по-вероятно да отпаднат от училище още в началния или прогимназиалния етап на образование, без да са придобили базови умения, то децата с увреждания най-често остават изключени от училищното образование и качественото обучение.
Неравенствата в здравеопазването също са огромни. В България процентът на преките разходи или доплащане от лични средства като % от текущите разходи за здравеопазване остава висок - 39 на сто. Въпреки че регионът на Европа и Централна Азия включва страни с едни от най-ниските нива на детска смъртност в света, в някои държави смъртността на децата под 5-годишна възраст е по-висока от средното за света. Повече от половината от смъртните случаи са причинени от предотвратими и лечими заболявания. Пандемията се отрази сериозно и на емоционалното и психичното благосъстояние на децата. Самоубийството е втората водеща причина за смърт в държавите с високи доходи в Европа и Централна Азия, показва докладът.
Замърсяването на въздуха е най-същественият екологичен риск в региона. Данните показват, че четири от всеки пет деца в Европа и Централна Азия дишат замърсен въздух. В България индексът за климатичния риск за децата е сравнително висок – 3,9, като Исландия, Люксембург, Финландия и Швеция са сред държавите с най-нисък климатичен риск, а Албания и Таджикистан – сред тези с най-висок риск.
Освен безпрецедентния брой бежанци, които бягат от войната в Украйна, броят на бежанците и мигрантите от други части на света, които пристигат в Европа и Централна Азия, продължава да се увеличава, което поставя на изпитание капацитета на приемащите правителства да поддържат равен достъп до качествени основни услуги.
Целия доклад на УНИЦЕФ може да прочетете ТУК
Данните на НСИ може да видите ТУК
