site.btaОбщина Шумен: Слово на Росица Добрева, директор на РБ "Стилиян Чилингиров" по време на възпоменталната церемония, посветена на 150 години от гибелта на Васил Левски

Уважаеми дами и господа,

Скъпи съграждани,

днес отбелязваме 150 г. от саможертвата на великия син на България Васил Левски. Днес е ден на трагизма и на славата, на покрусата и на възкресението. Ден, в който притихваме и забравяме за малко злободневието, за да припомним за светлината и предаността на един човешки живот, обречен на отечеството. Момент, който ни задължава да осмислим кои сме били, кои сме и кои ще бъдем тук, на тази земя.

Всяка година, когато отбелязваме годишнина от гибелта на героя, ние се опитваме да го преоткрием, осмисляйки преобразяването на Дякон Игнатий в Апостола на свободата. Неговото лично обаяние се крие в способността му да стигне до родолюбивите чувства на всеки, да разбира еднакво добре и богатия, и бедния, учения и неграмотния, търговеца и селянина. Своята увереност и морална сила Левски намери в идеала си за бъдеще на България – свободна, целокупна, силна „демократска република”, в която всички ще бъдат равни пред закона, независимо от своята народност и вероизповедание. 

Той е „хоругва на българската свобода”. С дързостта на първите, само за няколко години Апостола направи българите от безправни поданици в народ със самочувствие, във всепризнат субект на международната политическа сцена с дръзки претенции за своя национална държава. Негово дело е създаването на Вътрешната революционна организация – радикално нов път на националното освободително движение, в който народът сам поема съдбата си в свои ръце.

„…От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия. Защото туй дело е дело за народно освобождение, дело българско.”

Много се говори за героя Левски, за идеолога, стратега и организатора на националната ни революция и сякаш трудно разчупваме рамките на този исторически шаблон. Все още непозната за нас остава неговата човешка и духовна същина. Всяко поколение има своя представа, изградило е свой образ за Левски. В народната памет той е икона на всичко чисто и свято. Човек с „нечут характер”, по думите на Ботев, с рядко срещани стоицизъм и мъжество. Образец на висока нравственост и светлина. Неговата честност и скромност са пословични. Няма друга такава личност в националния ни пантеон, която да е останала недосегаема за бурите на политическия и обществения живот. И най-силните думи, казани за него, никога не са достатъчно силни. Защото той е не само име от миналото ни. Той е най-високият връх на националния гений, на колективната ни нравственост.

Пред олтара на свободата Дяконът принесе своята жертва, но не като захвърли расото и отрече църквата, а като се издигна до висшите измерения на саможертвата – да дадеш живота и душата си за своя брат, за своя род. 

„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народна воля.”

Затова заслужи най-високата награда в националната и историческата съвест да бъде наречен Апостола. Днес ние се прекланяме пред смъртта му, равносилна в нашето съзнание на Христовата Голгота, защото тя го издигна в ранга на безсмъртието и в исторически аспект е едно от най-значимите явления за укрепването на българския дух.

За нас, българите, Левски е мярка за всички неща: за чистота на морала, за толерантност, за държавническа прозорливост, за харизмата на лидера, за смелостта на революционера да осъществи идеалите си. По думите на Мерсия Макдермот, англичанката с българско сърце, дръзнала да напише книга за Апостола, той е „чудото на България, нейното най-голямо съкровище и най-скъпоценният й дар за човечеството”.

В динамичното ни настояще, пълно с въпроси и съмнения, в търсенето на устойчиви духовни, нравствени и национални ценности, които да ни обединяват, Левски ни е нужен повече от всякога – като коректив за истина, към която трябва да се стремим. Делото му пося в нас порива за свобода – не само физическата, но и онази истинската, свободата на Духа, която отхвърля зависимостите на времето и обстоятелствата. Защото свободата е вътрешно състояние да надмогнеш омразата и разединението, да простиш предателството, да протегнеш ръка на ближния. Може би такъв героизъм е необходим днес. Време е да оставим книжния образ на Левски и да вложим живия идеал за него в ума, в сърцето и в делата си.

                                                              д-р Росица Добрева