site.btaВицепремиерът Пеканов: Науката трябва да заема по-централно място в обществото ни

Науката трябва да заема все по-централно място в нашето общество, да бъде двигател на промените, на технологичния ни прогрес и на устрема ни към нови постижения“. Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов по време на церемония по първа копка на нов лабораторен комплекс в кампус „Гео Милев“. 

Проектът “Национален център по мехатроника и чисти технологии” се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г. и е на стойност близо 70 млн. лева. Целта е изграждане на устойчив и модерен национален Център за върхови постижения по Мехатроника и чисти технологии. 

„Подобни проекти сочат посоката, в която трябва да се развива българската наука, за да се превърне тя в такава, каквато трябва да бъде - модерна, интердисциплинарна, отворена към динамиката на обществено-икономическото развитие на страната и света“, коментира преди първата копка вицепремиерът Пеканов. 

„Науката е свещ в тъмнината, както пише Карл Сейгън в едноименната си книга. Към нея гледаме, за да намерим решения в моменти на трудности и предизвикателства, но и за да запазим надеждата и вярата си в развитието на нашите общества и икономики“, добави той. 

Българските научни постижения винаги са имали своето важно място в европейското и световно научно пространство, а нашите учени са присъствали като пълноценни партньори в редица европейски и световни научноизследователски проекти, посочи Пеканов и добави, че въпреки това имаме още работа в тази посока, така че българската наука да допринася повече за устойчивото икономическо и обществено развитие на страната и Европа. 

“За целта се нуждаем от целенасочена държавна политика за насърчаване на партньорството между бизнеса и науката, както и увеличаване на дела на публичните инвестиции в иновации. Те са високорискова дейност и намесата на държавата е съществена за стимулиране на тяхното развитие“, заяви той.

Макар да не могат да заменят националните инвестиции и пазарните инвестиционни цикли, европейските средства също могат да бъдат съществен лост в налагането на нов модел на развитие на националната иновативна и технологична“, подчерта заместник министър-председателят. 

Атанас Пеканов обяви, че в предстоящите няколко години пред страната ни ще стоят много възможности в тази посока. Ще имаме възможност да се възползваме от сериозен дял средства за научни изследвания и иновации, както от Плана за възстановяване и устойчивост (средствата по компонент Иновативна България възлизат на €1,75 млрд.), така и Европейските фондове при споделено управление (ресурсът по Цел на политиката 1 „По интелигентна Европа“ е € 1,57 млрд.). Те трябва да вървят ръка за ръка с ясна държавна политика и извеждане на науката и научните изследвания като основен приоритет пред обществото ни през следващите години, обясни вицепремиерът. 

В рамките на проекта бъдат обособени три научни изследователски кампуси, екипирани с модерна научна апаратура, позволяваща провеждането на висококачесствени научни изследвания в областта Мехатроника и чисти технологии. Сред другите цели са изпълнение на съвременен дългосрочен научен план в областта, базиран на компетентността на партньорските организации и съобразен с нуждите на българската индустрия; поддържане на висококвалифициран научен състав; създаване на условия за ефективен трансфер на технологии.

Кампус „Гео Милев“ е един от трите комплекса, съставящи Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии. Кампус „Студентски град “(един от другите 2 предвидени кампуси) е вече завършен и изпълнява заложените научни задачи. На финален етап е и изграждането на основаната сграда на кампус „Лозенец“, като се очаква същата да получи разрешение за ползване в близките седмици. Последният от трите кампуси - кампус „Гео Милев“   се стои от близо 30 лаборатории, разположени в реконструираната сграда на блок 29, Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) в гр. Пловдив и Институтите на БАН, партньори по проекта.  Инвестицията за основната сграда на кампуса (блок 29) е на стойност малко над 5 милиона лева. В допълнение към нея са налице вече функциониращи модернизирани лаборатории в част от Институтите на БАН и изградена „чиста стая“ в ЦЛПФ – гр. Пловдив. 

В резултат на научната работа по проекта към момента са реализирани над 300 научни публикации, 10 заявки за патенти и полезни модели, от които 4 вече регистрирани. Назначени са и 7 млади учени за работа по работните пакети на центъра, както и 1 чуждестранен учен.