site.btaБХК: Българските граждани без лична карта надхвърлиха 207 000 души, от тях 110 389 живеят в България, лишени от редица основни човешки права

Въпреки многобройните сигнали и загубени съдебни дела, МВР продължава  да наблюдава безучастно разрастващия се брой българи без лична карта.

Към началото на 2023 г. общият брой на българските граждани без лична карта вече е 207 263, т. е. спрямо юли 2022 г. е нараснал с 19 380 души. От тях броят на хората с настоящ адрес в България вече е 110 389, т.е. спрямо юли 2022 г. е нараснал с 1156 души. Това установи БХК чрез запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация.

В началото на декември 2022 г. в открито писмо до служебния министър на вътрешните работи Иван Демерджиев и Върховната административна прокуратура БХК сигнализира за незаконосъобразната административна практика в МВР да се отказва издаване на лична карта на хора, чиито адреси се смятат за „невалидни“. За установяване на твърденията в писмото са цитирани и няколко съдебни решения, които установяват наличието на такава практика.

Междувременно, след като на 8 декември 2022 г. съдът се произнесе, че не е законно МВР да оставя без лични карти хора със заличен от кмета адрес, друг състав на Административен съд – София-град се произнесе на 21 декември с още едно съдебно решение, което за пореден път установява, че проблемът се генерира от незаконна административна практика в МВР. В решението си съдът подчертава, че премахването на обекта, където се е намирал последният заявен от лицето постоянен адрес и проведената след това служебна процедура, при която адресът е заличен от Националния класификатор на настоящите и постоянни адреси, не е основание да се приеме, че лицето няма постоянен адрес, поради което не може да му бъде издадена лична карта. Това е така, защото съгласно закона да се заличи адресна регистрация означава да се възстанови предходният постоянен и/или настоящ адрес на лицето.

На 23 януари 2023 г., в отговор на откритото писмо до него, министър Демерджиев уведоми накратко БХК, че тепърва ще бъде проведена работна среща с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на която проблемът да бъде разгледан.

От прокуратурата пък отговориха с резолюция, в която в пет страници се разяснява законодателната уредба, въз основа на която прокуратурата осъществява правомощията си по надзор за законност, и с която преписката по случая се прекратява. В резолюцията обаче се установява още, че според получен от министъра на вътрешните работи отговор „всъщност се признава, че [поставеният проблем] съществува като цяло, и се твърди, че произтича от несъвършена законодателна уредба в Закона за гражданската регистрация“.

„Изправени сме пред арогантно погазване на закона от МВР, чиято дейност по закон трябва да е насочена към защита на правата и свободите на гражданите“, коментира адв. Диана Драгиева от правната програма на Българския хелзинкски комитет. „Изглежда от МВР възнамеряват да пренебрегнат съдебната практика по поставените въпроси и това си личи от начина, по който прехвърлят отговорността за проблема, който са създали, към МРРБ и Закона за гражданската регистрация, докато съдът установява, че проблемът се дължи на неправилно тълкуване и прилагане на закона от страна на МВР“, допълва тя.

„Сигнализираме органите на МВР за проблема от години“, посочи Драгиева. „От 2021 г. събираме информация за неговите мащаби и сме силно обезпокоени от темповете, с които той расте. Освен чрез редица успешни съдебни дела, по които безапелационно се установява незаконният характер на практиките на МВР, в обществените консултации за изменения в Закона за българските лични документи ние се противопоставихме на тези нарушения с конкретни предложения за изменения, които да сложат край на превратното тълкуване на законите от страна на МВР. Предложенията ни бяха отхвърлени още преди да се гласуват от правителството“, заяви адв. Драгиева.