Защо държавното дружество "Булгаргаз" ЕАД не се е явило на дело за 40 милиона лева задължения на „ТЕЦ Варна“ ЕАД на Ахмед Доган?
В медийното пространство беше публикувана информация за съдебен спор между държавното дружество „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и централата на Ахмед Доган „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД. От информацията става ясно, че "Булгаргаз" ЕАД не се е явило на дело за 40 млн. лева, които „ТЕЦ Варна“ му дължи за неплатени доставки на природен газ.
По този начин държавното дружество е пропуснало възможността да спечели делото с неприсъствено решение, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване.
Експертите на Антикорупционния фонд (АКФ) анализираха публикувания Протокол № 807 от 09.11.2022 г. по т.д. 284/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна по съдебния спор между „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД
Въз основа на информацията в протокола, от АКФ излагаме точната фактология по случая и отправяме 8 въпроса до министъра на енергетиката относно странния случай с отложеното дело на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД срещу централата на Ахмед Доган „ТЕЦ Варна“
Фактологията
1) На 28.04.2022 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, чрез упълномощен адвокат подава до Окръжен съд Варна искова молба срещу „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД за заплащане на суми в размер на 36 526 308, 76 лв. главница, 986 770, 43 лв. договорна неустойка и ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
2) Подаването на исковата молба е предшествано от разменена кореспонденция между страните:
- на 28.01.2022 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД уведомява ТЕЦ-а, че считано от 01.02.2022 г. прекратява преноса на природен газ;
- на 25.02.2022 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД кани ТЕЦ-а да заплати просрочените си задълженията в размер 37 406 487, 95 лв.
- на 14.03.2022 г. „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД признава задълженията си и предлага график за разсрочено плащане;
- на 18.03.2022 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД отхвърля предложения график за разсрочване и предоставя нов срок за окончателно плащане на просрочените задължения – 29.03.2022 г.
- плащане не е постъпило и в новия срок
3) С исковата молба е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размера на задълженията на ТЕЦ-а, въпреки че ТЕЦ-ът е признал задълженията си още преди подаване на исковата молба.
4) В законоустановения срок „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД не е подало отговор на исковата молба;
5) „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД е отказало съдействие за изготвяне на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като е отказало достъп на вещото лице до поисканата документация;
6) Експертизата не е изготвена за първото по делото заседание, поради непредоставяне на необходимите документи;
7) На 02.11.2022 г. „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД са поискали да не се дава ход на делото, поради липса на изготвена експертиза.
8) На първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.11.2022 г. нито една от двете страни не изпраща представител.
9) Съдебното заседание е проведено в отсъствието на страните, проектът за доклад е обявен за окончателен и делото е отложено за нова дата за изготвяне на експертиза за 03.02.2023 г.
8 въпроса до министъра на енергетиката като принципал на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД
При тези факти, възникват следните въпроси относно поведението на държавата и на държавното дружество „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД:
1) Какво е наложило „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД да поиска назначаване на експертиза и да заплати разноските за нея, при положение, че „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД е признало задълженията си още преди стартиране на съдебното производство?
2) Ако искането на експертиза в началото на процеса все пак е било оправдано с цел използване на всички процесуални средства за пълно доказване на исковите претенции срещу „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД, то какво е наложило „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД да настоява на изготвянето на назначената експертиза, при положение, че „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД са пропуснали процесуалната възможност да оспорят иска, като не са подали отговор на исковата молба?
3) При положение, че се касае за дело с материален интерес от 40 млн. лв., защо ищецът – държавното дружество „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД не е изпратил процесуален представител? Още повече, че още към момента на подаване на искова молба е бил нает и надлежно упълномощен адвокат, който да осъществява процесуалното представителство на ищеца и липсват данни адвокатът да е бил възпрепятстван да участва, съответно ако е бил възпрепятстван, защо не е бил упълномощен друг адвокат?
4) Защо от изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е подадена молба, с която се иска на делото да не бъде даван ход, предвид факта, че липсата на изготвена експертиза не е сред предпоставките за недаване ход? Обезпечил ли е „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД професионалната си адвокатска защита в процеса? За некомпетентност на адвоката и/или на изпълнителния директор се касае или за умишлено поведение, целящо да отложи във времето осъждането на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД?
5) Защо с неявяването си в първото заседание „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД е пропуснало възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс[1], което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване? Предвид наличието на законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД бе поискал постановяването му, същото би влязло в сила веднага и би направило незабавно изискуеми задълженията на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД в размер на 40 млн. лв. Вместо това, сега „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД ще трябва да води три-инстанционно исково производство по общия ред, за да защити правата си. При това, след приключване на производството и влизане в сила на осъдително решение по предявения вероятно основателен иск (който не се оспорва от „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД нито в процеса, нито извън него), е напълно неясно с какви активи ще разполага ТЕЦ-ът и дали вземането ще бъде реално събираемо.
6) Има ли банкова гаранция в полза на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД по договора за доставка на природен газ и ако няма, как е обезпечено ефективното изпълнение на задълженията на „ТЕЦ ВАРНА“ ЕАД?
7) Защо в рамките на съдебното производство не са предприети действия по обезпечаване на иска на стойност 40 млн. лева чрез запор или възбрана на имущество на ТЕЦ-а?
8) Защо българската държава, чрез Електроенергийният системен оператор, продължава да плаща на ТЕЦ-а на Доган милиони за осигуряване на студен резерв[2] и за балансиране на електроенергийната система,[3] при положение че ТЕЦ-ът дължи 40 млн. (към 28.04.2022 г.) на държавното дружество „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД и при положение, че българското законодателство познава правни институти, използването на които би позволило на ЕСО да откаже плащане в този случай?
Антикорупционният фонд отправя тези въпроси до министъра на енергетиката като принципал на държавното дружество „Булгаргаз“ ЕАД.
„Ще информираме обществеността, веднага щом получим отговор“, заявява Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.
[1] Чл. 238. (1) Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
(2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
(3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
(4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване
[2] Т. нар. „Резерв за регулиране на честотата и обемните мощности“
[3] https://www.mediapool.bg/i-bez-studeniya-rezerv-tets-at-na-dogan-poluchava-milioni-ot-eso-news325662.html
https://www.capital.bg/biznes/energetika/2021/08/30/4247480_durjavata_plashta_po_380_lv_na_chas_na_ahmed_dogan/
