site.btaВъв ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права
![Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права](/upload/761165/25.png?l=1000)
![Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроси, свързани с прилагането на Закона за авторското право и сродните му права](/upload/761165/25.png?l=1000&original=7902e25880ab2c5ea39ff99065dc0c8099935c74)
С разпореждане от 15.12.2022 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС по следните въпроси:
- В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 от ЗАПСП?
- Дължимото по сила на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП обезщетение за вреди включва ли право на обезщетение за направени извънсъдебни разноски за адвокат с оглед постигане на споразумение при нарушение на авторско право?
- При определяне на справедливото обезщетение за нарушение на авторско право следва ли да се доказват претърпените неимуществени вреди в следствие на това нарушение или обезщетение на автора за неимуществени вреди се дължи винаги при доказано нарушение на авторско право?
Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на тълкувателно решение по поставените въпроси поради съществуваща противоречива съдебна практика. На първо място в искането е посочено, че в случаите с международен характер, когато държавата, в която е настъпило нарушението, е различна от държавата на пребиваване на автора, в съдебните решения се възприемат различни подходи за определяне на размера на пропуснатите ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за неправомерното ползване на произведение. На второ място се изтъква, че съдебната практика е противоречива по отношение на въпроса дали възнаграждението, платено на адвокат за изготвяне на покана за преустановяване на нарушение на авторско право, както и за други действия за извънсъдебно уреждане на спор относно нарушение на авторско право, попада в обхвата на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица на нарушението в смисъла на чл. 95, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права. На трето място се твърди, че съществува и противоречива практика по отношение на необходимостта от доказване на претърпени неимуществени вреди в следствие на нарушение на авторско право.
news.modal.header
news.modal.text