Институт за развитие на публичната среда – Прессъобщение

site.btaИнститут за развитие на публичната среда: Субсидия и медийни пакети – основни приходи в предизборната кампания

Институт за развитие на публичната среда: Субсидия и медийни пакети – основни приходи в предизборната кампания
Институт за развитие на публичната среда: Субсидия и медийни пакети – основни приходи в предизборната кампания

Субсидия и медийни пакети – основни приходи в предизборната кампания

Два месеца след изборите на 2-и октомври първият мандат за съставяне на правителство е връчен, а изходът от политическата нестабилност изобщо не изглежда близо. За разлика от все още неприетия бюджет на държавата за следващата година, отчетите на партиите за изборите през октомври вече са факт. Доста вероятен изглежда пореден предсрочен парламентарен вот, доколкото формациите в Народното събрание и към този момент не изразяват особена готовност за създаване на работещи коалиции. А дали политическите субекти ще имат достатъчно средства за пета кампания в рамките на две години? В настоящата публикация екипът ни проверява как са формирани приходите за изборите от октомври и каква част от тях е от държавна субсидия. 

Правилата и участниците
На парламентарните избори през октомври в надпреварата се включиха общо 28 партии и коалиции и два инициативни комитета. Според подадените пред Сметната палата отчети, те са разполагали с приходи в размер общо на 9 180 951 лв. (за сравнение година по-рано за изборите от октомври, 2021 г. приходите на 27-те формации, участващи в кампанията, са били общо 7 904 218 лв).  

Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборния ден. Подаваните и публикувани в Единния регистър по Изборния кодекс данни обаче са във формат, който отново не предполага последваща машинна обработка. В допълнение, те стават публични след като изтече даденото на партиите време.  Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Даренията от физически лица нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.

Участниците, които нямат право на държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, то размерът на медийния пакет се намалява пропорционално. Целта на тези средства е да се използват за медийно отразяване на платформите на политическите субекти, така че посланията им да достигнат до повече избиратели. 

И в тази кампания има несъответствия при попълването на отчетите. Отговорните за тяхното изготвяне представители на партии са допускали грешки при въвеждането на данни в конкретни графи, в някои случаи изобщо липсва категоризация на приходи/разходи, и др.

Приходите на партиите и коалициите
Партиите, явили се самостоятелно на изборите, са 22. Само една от тях не е обявила привлечени приходи в кампанията си. А общата сума на постъпленията на останалите е в размер на 2 728 533 лв.  С държавна помощ под формата на медийни пакети са разполагали 16 от партиите. За седем от тях това са били и единствените приходи в предизборния месец. 

Откъде са привлечените средства, може да видите в следващата графика:

 

Тук трябва да посочим, че собствените средства на партиите се формират от държавна субсидия, членски внос, недвижими имоти, разрешена стопанска дейност, заеми и др. Очаквано, основно перо е субсидията, която възлиза на общо 1 077 522 лв. от посочената в графиката сума. Тя например формира близо 96% от всички приходи на партия “Възраждане”, които са заделили 665 610 лв. държавно финансиране за кампанията си. При ДПС субсидията е 50% от приходите или 286 316 лв., а при ВМРО-БНД – 48% или 48 729 лв.

Петте партии, отчели най-големи приходи за кампанията през октомври, са представени по-долу: 

Приходите на 6-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през октомври са общо 6 447 218 лв. И за тези избори, основен дял във финансирането заемат собствените средства на партиите в коалициите – 4 464 302 лв. или 69%. Структурата на финансовите отчети и данните в тях обаче не ни дават информация за вида на тези средства – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например. 

Сред коалициите са много от формациите, участвали в 47-тото Народно събрание – ГЕРБ-СДС, Продължаваме Промяната, БСП за България и Демократична България. Всички те са получавали държавна субсидия. 

Кои са източниците на приходи за коалициите може да видите по-долу:

Според отчетите най-много са приходите на коалицията Продължаваме Промяната – 2 631 086 лв. Доста по-малко средства са отчели от Демократична България с 1 485 368 лв. и ГЕРБ-СДС с 1 441 181 лв. При последните отново съществена роля имат “непаричните средства” на политическа партия ГЕРБ, които са 851 345 лв. И формират 59% от приходите. Не се разбира какъв е техният характер и дали това са дарения привлечени преди предизборната кампания например. Непарични средства на партиите като източник на приходи отчитат и в коалициите БСП за България и Демократична България. За Български Възход пък липсва тази информация. Възможно е формацията да не е подала в цялост документите си пред Сметната палата.

Най-много дарения за втори поредни избори набират от Продължаваме Промяната – 1 097 597 лв. Техните кандидатите също така са заделили най-големи средства за финансиране на кампанията на коалицията – 236 631 лв. 

Подробна информация за коалициите с най-много приходи може да видите в следващата графика::

Някои проблеми в отчетите
За пореден път отчетните форми, публикувани от Сметната палата, не предоставят информация за това каква част от приходите на коалициите са формирани от държавна субсидия. Държавното финансиране се обявява в общата графа “Средства на партиите, участващи в коалицията”, която обаче може да включва и други източници. Така не може да се направи категорична оценка за ролята на държавното субсидиране във финансирането на кампаниите у нас. 

Друг проблем по отношение на прозрачността на фондонабирането е графата “непарични средства”. В последните кампании някои участници декларират значителни по размер суми в тази категория, но за широката публика не става ясно какво всъщност представлява това финансиране – дарено извън кампанията недвижимо имущество, остойностен доброволен труд или пък друго.

Впечатление прави, че една трета от участвалите на последните избори партии декларират приходи само от медийни пакети. Този феномен повдига въпроса за дейността на политическите партии у нас. Оказва се, че не малка част от тях не успяват да привлекат дарения на симпатизанти или средства на кандидати. Те не развиват дейност извън кампании, но пък използват медийните пакети, за да се рекламират в предизборни периоди. 

В последващи наши публикации ще представим подробности за разходите на участниците в изборите от 2-и октомври, както и разпределението на медийните пакети.

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:05 на 05.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация