Българска стопанска камара – Прессъобщение

site.btaСтановище на БСК по промени в Наказателния кодекс

Становище на БСК по промени в Наказателния кодекс
Становище на БСК по промени в Наказателния кодекс

ДО

Г-Н РАДОМИР ЧОЛАКОВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ

48-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

ОТНОСНО: Предложение за изменение и допълнение на приетия на първо четене Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, №48-253-03-6 (обединяващ № 48-202-01-3 и № 48-202-01-15), внесен на 09.11.2022 г. от н.пр. Гюнер Ахмед и Ертен Анисова

          

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОЛАКОВ,

БСК изразява категорично несъгласие с предложеното изменение и допълнение на приетия на първо четене Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

С предложението се инкриминират действия, насочени срещу правото на синдикално сдружаване, включително такива по принудително членство, отказ от членство, осуетяване на права, произтичащи от членство, или възпрепятстване създаването на синдикална организация.

Предложението е мотивирано с чл. 4т.1 б. “Г“ от Директива (EС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните работни заплати в ЕС (Директивата) и чл. 11 от Конвенция 87 на МОТ относно свободата на сдружаване и закрилата на правото на организиране, 1948 (Конвенцията).

Предвид посочените разпоредби, предвиждането на специална закрила и наказателна отговорност само по отношение правото на сдружаване на работниците и служителите е неоправдано, несправедливо и дискриминационно, и поставя в неравностойно положение сдруженията на работодателските организации, спрямо синдикалните. Както е посочено в мотивите, чл. 4 т. 1 б. „Г“ от Директивата въвежда задължение държавите-членки „по целесъобразност да предприемат мерки – с цел насърчаване на колективното договаряне за определяне на работните заплати – за защита на синдикалните организации и организациите на работодателите, участващи или желаещи да участват в колективно договаряне, от всякаква намеса от другата страна или от представители или членове на другата страна в тяхното установяване, функциониране или управление.“ Конвенция 87 на МОТ в чл. 2 прогласява правото на трудещите се и на работодателите, без каквато и да е разлика и без предварително разрешение да образуват организации по свой избор, както и да се присъединяват към тези организации при единственото условие да се съобразяват с техните устави. Според чл. 3 на Конвенцията, организациите на трудещите се и на работодателите имат правото да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действие. Публичните власти трябва да се въздържат от каквато и да е намеса, която може да ограничи това право или да попречи на неговото законно упражняване.“ Чл. 10 на Конвенцията дефинира думата „организация“ като всяка организация на трудещите се или на работодателите, която има за цел да насърчава и защитава интересите на трудещите се или на работодателите. 

Следователно и Директивата, и Конвенцията изискват еднакво право на закрила на синдикалните и на работодателските организации. Тази равнопоставеност се съдържа и в чл. 49 от КРБ, съгласно който „(1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. (2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.“

Направеният извод в мотивите, „че в България конституционното право на синдикално сдружаване не е правно гарантирано и осъществяването му на практика го обезмисля и поставя под съмнение, не почива на никакви изследвания, аналитични данни и факти, които да го подкрепят. Наказателната отговорност е крайна мярка, която може да бъде оправдана само при доказани, многобройни нарушения на основни права на гражданите, срещу които действащото законодателство е неефективно. В тази връзка следва да се има предвид защитата, съдържаща се в чл. 172 от НК, който гласи: „ Който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на близките му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева“.

Националното законодателство, в съответствие с европейското и международното, трябва да осигури равни възможности и отсъствие на привилегии на синдикалните и работодателски организации, като гаранция за успех на социалния диалог. Надяваме се, че синдикалните организации не разчитат на наказателна принуда, за да стимулират работодателите да участват в колективно преговаряне на работните заплати.

 

С УВАЖЕНИЕ,

ДОБРИ МИТРЕВ

Председател на УС на БСК

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:16 на 07.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация