site.btaНационален исторически музей: Със семинар „Средновековно крепостно строителство – ландшафти и архитектурни похвати“ завърши втората година от археологическите разкопки в цитаделата на Кокалянски Урвич

Националният исторически музей беше домакин на семинар на тема „Средновековно крепостно строителство – ландшафти и архитектурни похвати“, в рамките на проект „Проучвания на Цитаделата на крепостта Кокалянски Урвич 2022“, реализиран с финансовата подкрепа на Програма „Култура“ на Столична община и в синхрон с хоризонталните приоритети на столицата за 2022 г, а именно, свързан с разкриване, опазване и социализиране на недвижимото културно наследство. 

Участие с доклади в семинара взеха проф. Николай Овчаров, който представи пред аудиторията историята на проучванията на Kокалянската крепост в периода до 2016 г. Един от познавачите на многовековната история на българската архитектура и строителство проф. арх. Николай Тулешков, направи своеобразен обзор на пътищата и пътните съоръжения и разкри детайли за пътните връзки на Балканите и мястото на Кокалянски Урвич, като пазител на Сердика и по-късно на Средец. Археолога Филип Петрунов представи най-новите резултати от проучванията на цитаделата в крепостта Кокалянски Урвич.

Кокалянски Урвич е единствената крепост, достъпна на софиянци, с доказан хоризонт от периода на Второто българско царство. Намира се между планините Витоша, Плана и Лозенска и е разположена върху хълм наричан „Средобърдие“, извисяващ се над меандрите на р. Искър. Тази крепост се явява неотменима част от културното наследство на София. Топонимът Урвич се споменава за първи път в хроники от ХIV век, свързани с отбраната на Втората българска държава, а също така и в Паисиевата „История славянобългарска“.  

Семинарът имаше за цел да популяризира новата част от парк Панчарево, както и новите открития от археологическия обект. Начало на семинара дадоха Бистришките баби с изпълнение на народната песен за опожаряването на Урвич „Сън сънила Софийска царица“. Съпричастни към темите на тримата лектори станаха студенти и преподаватели от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Нов Български Университет. Представените резултати и находки бяха изложени на постери и витрини, специално подготвени за семинара.