site.btaДимитър Стоянов: Да се направи оценка на риска преди да се вземе решение за предоставяне на военна техника на Украйна

„Преди да се вземе решение за помощта за Украйна, трябва да се направи оценка на риска и то така, че да са ясни всички последствия за Българската армия.“ Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред журналисти. Такава оценка на риска е направена от 47-ото Народно събрание, което прие решение за оказване на военно-техническа помощ, припомни министърът на отбраната. „Ред е на 48-ото Народно събрание да направи своя оценка на риска и да вземе такова решение, каквото счита за приемливо за страната и за Българската армия“, заяви той. 

В отговор на въпрос от какви оръжейни системи може да се лиши България, за да бъдат предоставени на Украйна, без да се наруши националната ни сигурност, министър Стоянов заяви: „Първо трябва да видим това, което ще поиска украинската страна. Това, което беше декларирано пред мен от посланика на Украйна, е искане за предоставяне на зенитно-ракетни комплекси и на оперативно-тактически ракети. Определено от такова въоръжение ние няма как да се лишим. Ние нямаме излишно такова имущество, което може да предоставим на Украйна.“  По думите на министъра не е реалистично да се предполага, че ако предоставим въоръжение на Украйна, ще можем веднага да получим от съюзниците в НАТО аналогично модерно оборудване. „Модернизацията е дълъг процес. Трябва изключително внимателно да се следят процесите в другите страни, които предоставиха военна техника за Украйна, преди да се вземе окончателното решение“, категоричен беше Стоянов. 

Все още се очаква отговор от Израел и САЩ на запитването за предоставяне на самолети, които да бъдат използвани за охрана на въздушното пространство  в периода от изтичането на ресурса на МиГ-29 и въвеждането на въоръжение във ВВС на новите F-16. Очаква се да бъдат предоставени и оферти от Швеция и Франция. „Следващата седмица представители на френската страна ще извършат оглед на инфраструктурата на летищата Граф Игнатиево и Безмер, където евентуално ще бъдат разположени  транзитните платформи“, съобщи министър Стоянов. 

„С разсроченото изплащане на договора за вторите осем самолета F-16 няма да създадем дефицит“, категоричен беше министър Стоянов. „Представили сме два варианти за бюджет на Министерството на отбраната за 2023 г. -   за 2% от БВП и по указания на Министерството на финансите  – за 1,85% от БВП. И при двата варианта са предвидени финансови средства за доставка на вторите осем самолета F-16“, разясни той. 

На въпрос дали е възможно, ако депутатите не вземат решение до края на тази година за закупуване на още осем самолета F-16, цената за тях след това да бъде по-висока, министър Стоянов отговори, че това е реална опасност. Той припомни, че срокът на офертата е до 15 декември и до тогава трябва да бъде ратифициран международният договор. Министър Стоянов разясни, че за да влезе в сила международният договор, освен ратификацията, трябва да бъде извършено и първото плащане – около 30 млн. лв. „Това са стъпки, които трябва да бъдат предприети в спешен порядък от Народното събрание и аз очаквам това да се случи“, заяви той. 

По отношение на Инвестиционната план-програма министър Стоянов обясни, че тя покрива най-належащите нужди на въоръжените сили. „Бих акцентирал на проекта за бойната машина на пехотата. Това е единственият вид от въоръжените сили, за който не е стартирал модернизационен проект“, каза той. 

„Българският военнослужещ е убеден, че дава своя принос към колективната отбрана. От началото на годината изпълняваме редица мероприятия по повишената бдителност на Алианса, които подлагат на изпитания личния състав и възможностите на въоръжението и техниката, но ние ги изпълняваме и то така, че не се налага към момента съюзници да предислоцират допълнителни сили и средства“, заяви и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Той подчерта, че военните органи на НАТО оценяват действията на Българската армия в системата на колективната отбрана като своевременни, оперативни и достойни. Началникът на отбраната подчерта важността на развитието на всички дейности по укрепването на Югоизточния фланг на Алианса, сред които и целенасоченото инвестиране в адекватна и способна да приема съюзническите сили и средства инфраструктура в страната ни.