Министерство на земеделието - Прессъобщение

site.btaЗаместник-министър Събев: Възнагражденията в сектор „Земеделие“ нарастват с по-малки темпове от другите сектори, това е риск за развитието му

Заместник-министър Събев: Възнагражденията в сектор „Земеделие“ нарастват с по-малки темпове от другите сектори, това е риск за развитието му
Заместник-министър Събев: Възнагражденията в сектор „Земеделие“ нарастват с по-малки темпове от другите сектори, това е риск за развитието му
Снимка: Пресцентър

Средната брутна заплата в сектор селско, горско и рибно стопанство намалява като процент от средната заплата спрямо други икономически дейности, което поставя под риск развитието на сектора у нас. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев пред участниците в Годишната асамблея на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. 

„Годишната средна брутна работна заплата за 2020 г. на наетите лица в аграрния сектор е 12 059 лева, докато в обществения сектор тя е 14 118 лева, а в частния – 11 643 лева, по данни на Националния статистически институт (НСИ)“ отбеляза заместник-министър Събев. Той посочи, че средната работна заплата на наетите лица в сектора е не само значително по-ниска от средната общо за икономиката, но през последните пет години се наблюдава тенденция на нарастване на тази разлика. Георги Събев добави, че през 2016 г. средната заплата в селското, горско и рибно стопанство е представлявала 77,8% от средната за всички икономически дейности, а през 2020 г. тя е само 70,5% от средната. По данни на НСИ, през миналата година заетите в селското, горското и рибното стопанство са 6,3% от общо заетите в икономиката – 193,4 хил. лица. За периода 2016-2021 г. броят на заетите в сектора намалява с 5,1%, докато общо за икономиката се отчита ръст от 2%.

„Само с по-добри условия на труд и възнаграждения можем за привлечем българите, работещи в селското ни стопанство на страните от Западна и Южна Европа“ подчерта още той. В тази връзка аграрният заместник-министър информира, че подобряването на  условията на труд на земеделските работници в ЕС е сред приоритетите на европейската селскостопанската политика след 2023 г. „Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023-2027 г. поставя по-голям акцент върху подобряването на  условията на труд на земеделските работници в ЕС и развитието на социално устойчиво земеделие. За първи път т. нар. социална условност ще се отчита при прилагането на ОСП“, разясни Събев. Той уточни, че най-късно от 1 януари 2025 г. земеделските стопани и другите получатели на директни плащания подлежат на административно наказание, ако не спазват определени изисквания, свързани с трудовата заетост, здравословните и безопасни условия на труд. Националната служба за съвети в земеделието ще консултира земеделските стопани за правилата, които следва да спазват във връзка с новото законодателство на ЕС.

Заместник-министърът коментира, че условията в сектора са предизвикателство в сравнение с другите икономически дейности. Тенденциите са към дигитализация, роботизация, автоматизация и тези процеси могат да помогнат икономическата тежест на сектора да се увеличи. „Трябва да се прави повече от заинтересованите страни, за да се подобрят условията на труд в стопанствата и, разбира се, възнагражденията“, отчете той. 

„В средата на октомври Министерството на земеделието ще инициира среща със социалните партньори и браншовите организации, на която ще се поставят основите на  по-широк дебат относно заетостта в сектора. Очакванията са на нея да бъдат идентифицирани проблемите, които го правят неатрактивен. По този начин целим да се намерят работещи решения като чрез тяхното прилагане в следващите години да бъде подобрена ситуацията с пазара на труд“, каза в заключение заместник-министър Събев.

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:22 на 07.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация