site.btaДемократична България: Българската държава ще следи изкъсо еко замърсяване от мини в Босилеградско

Българските институции ще работи активно срещу еко замърсяване от мини за добив на тежки метали в Босилеградско, Република Сърбия, от което страда българското малцинство там, и от рисковете за трансгранично замърсяване на българска територия. Това стана ясно от заседание на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната. Председателката на комисията Антоанета Цонева събра в сряда в зала “Изток” на Народното събрание висши представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на външните работи (МВнР), граждански организации от Босилеград и Кюстендил и журналисти от БНТ, работили по случая и пострадали.

Екип на БНТ от предаването “Следите остават” е бил нападнат на 14 юни с камъни пред мина “Подвирове” в босилеградското село Караманица. “Искахме да проверим дали има опасност от заразяване на цялата Кюстендилска област и вярно ли е, че мината работи без Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и без хвостохранилище, както казват екоактивистите от Босилеград”, обясни Богдана Лазарова. Още на пътя преди входа на мината “Босил-Метал” обаче директорът на ѝ  Миодраг Вукайлович и негови служители са замеряли с камъни тв екипа. 

Българският консул в Ниш Димитър Цанев обясни пред комисията, който веднага е пристигнал на място, че е заведено криминално дело по случая. А референтът за Сърбия в дирекция “Югоизточна Европа” на МВнР Десислава Чакърова съобщи, че още на 16 юни е била връчена протестна нота на сръбския посланик у нас Желко Йович. Той заявил, че не вижда политически или националистически характер в него, а само криминален, и по-късно е посетил мястото на инцидента.

“Инцидентът е тежък, но трябва да сме наясно в каква степен е това трансгранично замърсяване. От 2019 г. трябва да има двустранна комисия на ниво зам.-министри, които да се занимават с проблеми по експлоатацията на тази мина. Г-н министър, има ли напредък по темата? Освен това сте бил активист срещу тази мина в Босилеград преди”, обърна се Антоанета Цонева към вицепремиера и екоминистър Борислав Сандов.

“МОСВ извършва периодични мониторинги на река Драговищица и другите реки в района, но само в едно измерване, през 2017 г., е отчетено минимално превишение на нормата за живак, а за никел, олово, кадмий и арсен не са установени замърсявания”, каза министърът. Но уточни, че подобни промишлени замърсявания често пъти са залпови и ако не се измери след часове, после трудно може то да се установи. 

Сандов призна, че България е пропуснала да участва в съвместен ОВОС със Сърбия, след като е проспала такава покана през 2016 г. След 2019-а МОСВ е поискало да се включи като засегната страна и има обещание да получи до ноември покана за съвместен ОВОС. 

Сандов се съгласи с упреците на екоактивисти от Западните покрайнини, че България не е била достатъчно заинтересована по въпроса досега, но за това вина имат неговите предшественици. И декларира, че ековедомството ще подпомагане Сърбия в преговорите ѝ с ЕС по глава “Околна среда”, за да може да изгради административен капацитет по проекти, застрашаващи околната среда, което е и превенция на трансгранично замърсяване.

Д-р Андрей Янев от Граждански комитет Западни покрайнини се позова на изследване на сръбската професорка Драгана Джорджевич, която е взимала десетки проби от водите в района на мината и е установила 5-а степен на замърсяване на определени места, което значи негодни за пиене. По думите му, смъртността на заболелите от рак в Босилеградско е чувствително по-висока от останалите части на Сърбия.