site.btaЕлена Йончева предлага да се преразгледа принципът мигрантите да остават в първата европейска страна, до която стигнат

Трябва да престанем да използваме политически всяка бежанска криза, необходим е прагматичен подход – това е един от уроците, които научихме от миграцията, причинена от войната в Украйна. Не трябва да реагираме ад-хок, трябва да сме подготвени, защото анализът от последните десет години показва, че всяка бежанска криза е все по-голяма, а пътищата на мигрантите – все по-разнообразни и по различно време. Това бяха част от коментарите в изказването на Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, по време на представянето на годишния доклад на Европейската агенция за убежището (EUAA). Регламентът за работата й беше приет през 2021 г. въз основа на доклад на Елена Йончева. 

За по-малко от година агенцията, която дотогава функционираше като служба към ЕС, трябваше да се адаптира, без да има възможност това да стане постепенно. Тя не само бързо пое допълнителните задължения, но и удвои присъствието си на терен в държавите, които потърсиха съдействието й, каза още Елена Йончева. В същото време, въпреки че ЕС се справи напълно с предизвикателството на войната в Украйна, управлението на кризата можеше да е по-добро, според нея. Основният въпрос е скоростта, с която може да се реорганизират способностите на ЕС – във времена на кризи бързината на вземане на колективни решения е от първостепенно значение. 

Елена Йончева коментира и активирането на Директивата за временна закрила. Приета през 2001 г., тя за първи път беше приложена за бягащите от войната в Украйна. Статутът на временна закрила им позволява, за известен период от време, да работят, да имат достъп до здравната и социалната системи на всички държави членки. За тях не важи задължението да остават в първата държава в ЕС, до която достигнат. Това е изключително важен урок, който би трябвало да се приложи в реформата на европейската система за убежището, каза Елена Йончева. Вътрешното разпределение на бягащите от войната в Украйна, което се случи по естествен начин, позволи тежестта от неочаквания и огромен поток от мигранти да не бъде поемана изцяло от граничните държави в ЕС. Директивата за временна закрила отмени задължението да затваряме хората по островите или в границите на шепа държави членки, каза тя. 

На притесненията, които някои анализатори изразяват, че по-лесните процедури привличат мигрантите, Елена Йончева отвърна, че не механизмите са причина бежанците да избират една или друга страна, а търсенето на сигурност и стабилност. Била съм в много конфликтни райони – от Сирия, Ирак и Афганистан до Украйна и Судан, и мога да ви уверя, че когато хората са под ежедневна бомбардировка, бягайки от войната те не разсъждават къде процедурите са лесни и ясни, сподели тя. 

Елена Йончева открои и още една особеност – близо три пъти повече украинци са поискали временна закрила в България, въпреки че страната ни е най-бедната в ЕС и не е на границата на войната, в сравнение с граничната Румъния. Това се обяснява с по-близките история и език, което означава и по-лесна интеграция на бежанците. Факт, който би трябвало да се вземе предвид, когато се обмисля възможността да се отчитат и предпочитанията на мигрантите. 

Тя отбеляза още, че освен с бежанците от Украйна, ЕС и особено пограничните държави, трябва да се справят и с непрекъснатия поток от мигранти от други страни – Афганистан, Сирия, а също и от държавите от Африка, които ще усетят икономическите последици от войната в Украйна. В доклада на EUAA се отчита, че през 2021 г. молбите за убежище в ЕС са нараснали с една трета и са достигнали равнището от преди пандемията от COVID-19. Това се случва въпреки постоянното укрепване на граничния контрол и инвестирането на милиарди евро – европейски и национални средства, в наблюдението и охраната. Изводът е, че контролът не може да се приема за алтернатива на европейските механизми за убежище – необходимо е да се заемем сериозно с реформата им, призова Елена Йончева.

Тя посочи и няколко области, в които трябва да има подобрение и развитие, за да може ЕС да  изгради стабилни и предвидими инструменти, които да се адаптират към различни кризисни сценарии и да се улесни прилагането им:

-        сближаване на националните системи

-        увеличаване на способностите за оказване на подкрепа от страна на европейските агенции и органи в областта на убежището

-        по-силна координация на ниво ЕС

-        надграждане на Общата европейска система за убежището

-        повече възможности за солидарност, включително и презаселване там, където е необходимо

-        механизъм за намаляване на натиска върху държавите, които са на външните граници на ЕС, включително и преразглеждане на принципа мигрантите да остават задължително в първата страна, до която са достигнали