Правителството предлага бригаден генерал Валентин Кръстев да бъде назначен на длъжността „Заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО“ в Солун
Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ, с който да освободи генерал-майор Иван Ортомаров от длъжността „Заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО“ в Солун, Гърция, считано от 01.08.2022 година.
Правителството предлага също така бригаден генерал Валентин Кръстев да бъде освободен от длъжността „Началник на Щаба на Съвместното командване на силите“, да бъде назначен на длъжността „Заместник-командир на Корпус за бързо развръщане на НАТО“ в Солун, Гърция и да бъде удостоен с виеше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 01.08.2022 година.
Министерският съвет прие и Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да назначи капитан I ранг Галин Манев на длъжността „Началник на Щаба на Съвместното командване на силите“ и го удостои с висше офицерско звание „флотилен адмирал“.
Обединяват се два колежа в структурата на Техническия университет – София
Обединеният технически колеж - София, и Техническият колеж - Казанлък, се обединяват в Технически колеж в структурата на Техническия университет - София.
Постановление за преобразуването беше прието от Министерският съвет по искане на ректора на висшето училище. То е направено въз основа на решение на академичния съвет и положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Целта на обединяването на двата колежа в едно основно звено е консолидиране на структурите и намаляване на административната тежест, с което се постига оптимизиране на финансовите разходи, подобряване на качеството на обучението и на условията за развитие на академичния състав.
С обединяването няма да се променят местоположенията, в които понастоящем се провежда обучението на студентите. Базите в Казанлък, Ботевград, Козлодуй и София се запазват. Не се променят също професионалните направления и специалностите, по които студентите се подготвят за придобиване на степен „професионален бакалавър по...“. Обучението ще се обезпечава от академичен състав на основен трудов договор в Техническия университет - София, обединен в две катедри. За специализираното практическо обучение са привлечени и водещи специалисти от промишлени предприятия.
Утвърденият от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на звеното е за общо 760 студенти по специалности от професионалните направления „Машинно инженерство“, “Електротехника, електроника и автоматика“ и „Енергетика“.
В оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 са одобрени нови мерки за залесяване в и извън мрежата „Натура 2000“ и за разширяване на системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението
Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020 г.“ (ОПОС 2014-2020 г.), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд на Европейския съюз и държавния бюджет.
Промените произтичат от необходимостта от включване на нови мерки и съответно бенефициенти, с цел преодоляване на риска от загуба на средства по програмата. Включените мерки са избрани въз основа на възможността им да бъдат подготвени, договорени и усвоени в кратки срокове, според съответствието им с вече подкрепяните мерки в ОПОС 2014-2020 г. и такива, които изискват минимални изменения в програмата. В съответствие с принципа на партньорство мерките са съгласувани от всички заинтересовани страни с оглед успешното им реализиране в обхвата на оперативната програма.
Осигурява се възможност за финансиране на допълнителни мерки по приоритетна ос 3 „Натура 2000 и биоразнообразие“, свързани със залесяване и въвеждане на определени лесовъдски практики в и извън защитените зони от мрежата „Натура 2000“. По приоритетна ос 4 „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ се включват мерки за разширяване на системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението на общинско ниво за общински центрове с нов бенефициент дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи.
В допълнение, в резултат на извършен анализ на информацията по сключените договори и прехвърляне на средства между приоритетните оси, целевите стойности на финансовите показатели, средствата по кодове на интервенции и финансовият план на програмата са актуализирани.
Подобряване на условията на труд за всеки работещ и на всяко работно място е целта на Националната програма за безопасност и здраве при работа
2022-2024 г.
Правителството прие Национална програма за безопасност и здраве при работа за периода 2022-2024 година. Документът предвижда мерки за подобряване на законодателството в областта на безопасните и здравословните условия на труд, превенция на професионалните рискове, трудовите злополуки и на свързаните е работата заболявания. Стратегическата цел на националната програма е да се подобрят здравословните и безопасни условия на труд за всеки работещ и на всяко работно място.
Националната програма за безопасност и здраве при работа 2022-2024 г. е стратегически документ, чрез който правителството определя своите приоритети за развитието на безопасни и здравословни условия на труд. Целта е да се очертаят ангажиментите и насочат усилията на държавните органи, работодателските, синдикалните и неправителствените организации за насърчаването на високи стандарти за условията на труд, като се отчитат промените на работното място и възникването на нови професионални рискове.
Заложените мерки ще доведат до намаляване на степента на професионалните рискове и повишаване на защитата на работещите. Предвидените в програмата дейности се очаква да доведат до намаляване на загубеното работно време поради временна неработоспособност, включително и вследствие от евентуални бъдещи здравни кризи. Това ще минимизира загубите от непроизведена продукция и неизвършени услуги като следствие от трудови злополуки и временна неработоспособност. Ще се понижи и осигурителната и застрахователната тежест.
Над 600 000 души в риск от бедност ще получат подкрепа по Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г.
Над 600 000 души ще получат подкрепа по Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г., която беше одобрена от правителството. Изпълнението й ще допълни цялостната национална политика за смекчаване и намаляване на бедността и преодоляване на социалното изключване. Тази цел ще се постигне чрез осигуряване на подкрепа за хората, които живеят в крайна бедност, изпитват тежки материални лишения и живеят в социална изолация.
По програмата се предвижда над 530 000 души с ниски доходи и в затруднена ситуация да получават всяка година пакети с храни и хигиенни материали. Право на такава подкрепа ще имат хора с увреждания, възрастни, многодетни семейства, представители на малцинствени групи. Повече от 50 000 нуждаещи се, които поради бедност не могат да осигуряват прехраната си сами, ще получават целогодишно топъл обяд. Пакети с най-необходимите бебешки продукти ще бъдат осигурени за над 10 000 новородени от бедни семейства, както и за бебета на майки, жертви на насилие или настанени в приемни семейства и социални услуги. Повече от 10 000 деца до 3-годишна възраст ще получават пълноценна храна от детските кухни.
Бюджетът на Програмата за храни и основно материално подпомагане за програмния период 2021-2027 г. е над 411 млн. лв. Средствата ще бъдат осигурени от Европейския социален фонд + и националния бюджет.
Предстои проектът на програмата да бъде изпратена за официално одобрение от Европейската комисия.
1,9 млрд. лева за модернизация на образованието и връщане на децата в клас
Близо 1,9 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в модернизация и дигитализация на образованието, свързването му с пазара на труда и приобщаване на деца от уязвими групи към училище. Средствата са заложени в проекта на Програма „Образование“ 2021 - 2027 г., който беше одобрен от правителството. Програмата е основният инструмент за подкрепа на реформите в образователната система и ще има решаваща роля за преодоляване на последиците от COVID-19. Финансирането се осигурява от Европейския социален фонд плюс и държавния бюджет на България.
Планира се широко въвеждане на дигитално образователно съдържание, както и повишаване на компютърните умения на педагогическите специалисти, учениците и родителите. Ще се инвестира също за модернизиране на системата на професионалното образование и обучение. Програмата ще подкрепи развитието на академичния състав във висшите училища и научните организации. Една от целите е повишаване на интереса и подобряване на условията за докторски програми, свързани с потребностите на пазара на труда.
Ще се насърчава равният достъп на всички деца и ученици до качествено и приобщаващо образование, като акцентът се поставя върху уязвимите групи. Целта е все по-малко деца да отпадат от училище. Хора в неравностойно положение, от уязвими общности и непедагогически персонал ще бъдат подкрепяни да следват във висши училища.
Одобрението на програмата позволява на нейния управляващ орган да я представи на Европейската комисия за официално разглеждане.
МС прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан с реализация на обществена поръчка за „Придобиване на ЗУР за многофункционални модулни патрулни кораби на Военноморските сили“
Министерският съвет на Република България прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан с реализация на обществена поръчка за „Придобиване на зенитно-управляеми ракети (ЗУР) за многофункционални модулни патрулни кораби на Военноморските сили“.
Зенитно-управляемите ракети са основно въоръжение на корабите, които се придобиват по сключения през 2020 година договор с предмет „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. Патрулните кораби са основополагаща единица, върху която се формира бойната мощ на ВМС. Защитата на морския суверенитет се осигурява изключително ефективно чрез използване на зенитно-управляеми ракети чиято зона на въздействие позволява бързо противодействие на заплахи на малки и средни дистанции и с висока точност. Зенитно-управляемите ракети са основно средство за противовъздушна отбрана на кораба или група кораби, както и на обекти от бреговата инфраструктура.
С реализацията на обществената поръчка се цели придобиване на зенитно-управляеми ракети за осигуряване на боеспособността на новопридобиваните кораби и осигуряване на ефективното им използване както в национален, така и в съюзен формат. Това ще доведе до изпълнение на поетите съюзни ангажименти на Република България по отношение на колективната система за сигурност.
14 млн. лв. за обезщетения в образованието
Правителството отпусна 14 575 768 лв. за дейности по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“ за 2022 година.
Средствата са за изплащане на обезщетения за месеците януари-април 2022 г. Те се отпускат при намаляване на числеността на персонала в образователните институции, при промяна на структурата и състава, както и при прекратяване на трудовите правоотношения на друго основание.
Финансирането е за сметка на планираните по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2022 г. средства за изпълнение на националните програми за развитие на образованието.
Държавата влага още 14.7 млн. лв. във фундаментални научни изследвания
Фонд „Научни изследвания“ получи от правителството още 14,7 млн. лв. за финансиране на научни проекти на конкурсен принцип. Тази година фондът предвижда да бъдат подкрепени два типа проекти за фундаментални научни изследвания.
Проектите от първата група трябва да са разработени от една организация и могат да получат до 200 000 лв. Вторият тип научни проекти трябва да са в партньорство от две или три организации с минимум 10 членове на колектива. Те могат да бъдат финансирани с до 350 000 лв. С отпуснатите допълнителни средства ще бъдат подкрепени над 100 нови проектни предложения.
Целта е да се повишат количеството и качеството на фундаменталните научни изследвания, свързани с проблеми от регионално и национално значение. Средствата ще гарантират устойчивостта в работата на фонд „Научни изследвания“, който е единствената административна структура в страната, провеждаща конкурси за финансиране на фундаментални научни изследвания. Сумата се предоставя по бюджета на Министерството на образованието и науката в рамките на предвидените разходи от централния бюджет за 2022 г.
Правителството одобри 4,8 млн. лева за три научни програми
Правителството одобри 4,8 млн. лева за дейности по три национални научни програми - ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ, ВИХРЕН и ВИХРЕН-2021. Програмите се изпълняват от Фонд „Научни изследвания“.
1 130 000 лв. лева се отпускат по програмата „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (ННП ПЕТЪР БЕРОН И НИЕ). Тя адаптира за България успешната европейска програма „Мария Склодовска-Кюри“ (MSCA-IF) за интеграция на млади учени. Очакваният дългосрочен резултат е да се възстанови високото ниво на научните изследвания в България и достойното място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство. През настоящата година по програмата се осигуряват 120 000 лева за изпълнение на вторите етапи на два проекта, стартирали през 2021 г. и още 1 010 000 лв. за провеждане на конкурси и финансиране на нови проекти.
2 202 150 лева се осигуряват за дейности по Националната научна програма „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ (ВИХРЕН). Тя е насочена към привличане и задържане в България на установени и водещи учени, които могат да развият потенциала на изследователски колективи за съвместна работа по водещи научни проблеми с широко международно и национално въздействие на резултатите от тях. Средствата са предназначени за изпълнение на дейностите по четвъртите етапи на 9 проекта, стартирали през 2019 г.
По програма ВИХРЕН 2021, която бе одобрена през миналата година, се отпускат 1,5 млн. лева. Те са предназначени за финансиране на вторите етапи на 7 проекта, стартирали през 2021 г.
28 млн. лева за безплатни учебници и познавателни книжки
Правителството одобри малко над 28 млн. лева за закупуване на познавателни книжки, учебници и учебни помагала за децата от общинските детски градини и учениците от I до VII клас за 2022 година.
Средствата ще бъдат разпределени от Министерството на образованието и науката към общините. Размерът им за всяка община е определен въз основа на броя на децата и учениците в нея, подаден от Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) към м. февруари 2022 година.
За първи път безплатни познавателни книжки се осигуряват и за тригодишните деца в детските градини. Досега такива се купуваха за децата на възраст от 4 до 7 години. Така за следващата учебна година познавателни книжки ще получат общо 205 964 деца в първа, втора, трета и четвърта група в общинските детски градини.
Безплатни учебници, учебни помагала и комплекти, както и достъп до електронно четими учебници, ще получат учениците от I до VII клас в общинските училища.
Отделно ще бъдат отпуснати средства за децата и учениците от I до VII клас в държавните и частните училища, за брайлиране на учебници и учебни комплекти за учениците с нарушено зрение от I до XII клас, както и за закупуване на учебни комплекти по специалните учебни предмети за учениците с увреден слух.
Приет е отчетът за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция за 2021 г.
През 2021 г. органите на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) са приключили 448 финансови инспекции и проверки, свързани с разходването на публични средства. Отбелязва се ръст от 19% на извършените финансови инспекции и проверки спрямо приключилите през 2020 г. Това показва годишният отчет на институцията, приет от Министерски съвет.
Постъпилите през 2021 г. в АДФИ сигнали и искания за извършване на финансови инспекции от държавни органи, физически и юридически лица са общо 694. С най-висок дял (55%) от всички постъпили сигнали са от физически и юридически лица. Съществена част (28%) от постъпилите искания са от министъра на финансите и органите на прокуратурата. 17% е делът на постъпилите сигнали и искания от Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата на Република България, Дирекцията „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС към МВР).
Данните за 2021 г. сочат, че се увеличава натовареността на финансовите инспектори и ефективността на инспекционната дейност, независимо от ограниченията, произтичащи от епидемичната обстановка през изминалата година. Както и през предходния отчетен период, така и през 2021 година с най-голям дял от всички извършени финансови инспекции са тези в общините (62%), следвани от други разпоредители с бюджет по държавния бюджет (15%), търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала (18%), разпоредители с бюджет по общинските бюджети (2%) и други обекти (3%).
Установените нецелево разходвани средства са в общ размер на 1 682 656 лв., от които 736 866 лв. са възстановени до приключването на финансовите инспекции, като за останалата част са дадени указания по чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. При 28 извършени финансови инспекции и проверки са установени 104 индикатора за измама. През отчетната година при 33 финансови инспекции на получатели (бенефициенти) на средства по фондове и програми на ЕС са установени и регистрирани нарушения при разходване на средства, предоставени по 36 договора за финансиране.
През 2021 г. 304 са инспекциите с обект на проверка възлагането и изпълнението на обществени поръчки, което е 68% от всички извършени финансови инспекции. Проверени са 2 053 обществени поръчки, при които са разходвани средства на обща стойност 3 493 827 297 лв. При 742 от тях на обща стойност 1 708 456 734 лв. са установени нарушения, което е 36% от всички проверени обществени поръчки.
През миналата година органите на АДФИ са съставили 1 055 актове за установяване на административно нарушение (АУАН), като за предходния отчетен период съставените АУАН са 878 или с 20% по-малко. От всички съставени АУАН 1021 са срещу физически лица и 34 срещу юридически лица. През отчетния период са издадени общо 569 наказателни постановления (НП). От тях 350 са издадени по АУАН, съставени през 2021 г., а 219 са издадени по АУАН, съставени в предходния отчетен период. От общо издадените НП, потвърдени от съда са 67%, отменени са 4% и 29% не са влезли в сила, тъй като са обжалвани или не са връчени на нарушителите.
В настоящия отчетен доклад за пръв път се включва подробен анализ на дейността на АДФИ във връзка с образуваните административнонаказателни производства.
Резултатите от инспекционната дейност показват, че се наблюдава подобряване на средата при разходване на публичните средства от лицата по чл. 4 от ЗДФИ, спрямо предходния отчетен период. Отчита се намаляване на установените при финансовите инспекции виновно причинени вреди на проверяваните организации и лица. През 2021 г. те са в общ размер на 5 290 894 лв., като намалението им спрямо предходната година е с 463 898 лв. или с 8 на сто. Установени са 799 нарушения на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. По 397 нарушения от общо установените, органите на АДФИ са били компетентни да съставят акт за установяване на административно нарушение.
През 2021 г. в АДФИ са получени 79 заявления за достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), от които 33 от физически лица (в т.ч. 4 от журналисти), 8 от търговски дружества и 38 от неправителствени организации. Основната част от тях (75 бр.) са за предоставяне на информация относно контролната дейност на агенцията, включително и информация за упражняване на права или законни интереси, с едно заявление е искана информация относно изразходване на публични средства, с две заявления информация относно отчетността на агенцията, а с едно заявление е поискана информация, касаеща процеса на вземане на решения.
Правителството одобри изплащането на общо 14 850 евро за обезщетения след споразумения по шест жалби пред ЕСПЧ
Жалбоподателите по шест жалби, висящи пред ЕСПЧ, се оплакват от лошите санитарно-битови условия в затворите и арестите, в които са пребивавали през различни периоди от време, и в частност от пренаселеност в килиите, наличие на насекоми/гризачи, липса на свеж въздух и естествена светлина и др. Жалбоподателите повдигат оплаквания и от неефективното вътрешноправно средство за защита. Те са предявили искове и са получили обезщетения за неимуществени вреди от националните административни съдилища, но размерът на присъдените обезщетения е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.
Настоящите жалби са сходни с делата „Нешков и други срещу България“, № 36925/10 и 5 други, 27 януари 2015г.; „Димитър Ангелов срещу България ", № 58400/16, 21 юли 2020г. и др. и представляват добре установена практика на Съда.
В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения и жалбоподателите приеха предложените условия на споразуменията.
За извънсъдебното уреждане на спора със сключване на шест приятелски споразумения, българското правителство прие да изплати на жалбоподателите обезщетения в общ размер на 14 850 евро за всички неимуществени вреди, разходи и разноски.
Правителството одобри изплащането на общо 15 700 евро за обезщетения след споразумения по шест жалби пред ЕСПЧ
Жалбоподателите по шест жалби, висящи пред ЕСПЧ, се оплакват от лошите санитарно-битови условия в затворите и арестите, в които са пребивавали през различни периоди от време, и в частност от пренаселеност в килиите, наличие на насекоми/гризачи, липса на свеж въздух и естествена светлина и др. Жалбоподателите повдигат оплаквания и от неефективното вътрешноправно средство за защита. Те са предявили искове и са получили обезщетения за неимуществени вреди от националните административни съдилища, но размерът на присъдените обезщетения е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение.
Настоящите жалби са сходни с делата „Нешков и други срещу България“, № 36925/10 и 5 други и представляват добре установена практика на Съда.
В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения и жалбоподателите приеха предложените условия на споразуменията.
За извънсъдебното уреждане на спора със сключване на шест приятелски споразумения, българското правителство прие да изплати на жалбоподателите обезщетения в общ размер на 15 700 евро за всички неимуществени вреди, разходи и разноски.
Правителството одобри изплащането на общо 25 350 евро обезщетения след споразумения по пет жалби пред ЕСПЧ
Жалбоподателите по пет жалби пред ЕСПЧ се оплакват от пренаселеност и лоши санитарно-битови условия в затворите, в които са пребивавали през различни периоди от време. Те са завели искове и четирима от тях са получили обезщетения за неимуществени вреди от националните административни съдилища. Размерът на присъдените обезщетения обаче е по-нисък от стандартите на ЕСПЧ за справедливо обезщетение. Един от жалбоподателите е завел иск пред националния съд, но не е получил обезщетение.
Разглежданите жалби са сходни с жалбите по пилотното дело на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, № 36925/10, 27 януари 2015 г. и представляват добре установена практика на Съда.
В светлината на константната си практика ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелски споразумения, ако българското правителство се съгласи да заплати на жалбоподателите по петте жалби обезщетения в общ размер на 25 350 за всички вреди, разходи и разноски.
Правителството се разпореди с имоти
Поради отпаднала необходимост от община Бургас се отнема управлението на имот - публична държавна собственост, намиращ се на ул. „Булаир“ № 10 в гр. Бургас. Той представлява терен с площ 388 кв. м, заедно е две сгради в него и е бил използван за нуждите на Регионална библиотека „П. К. Яворов“. На библиотеката е предоставена от общината част от модернизирана сграда - „Културно-образователен център на съвременното изкуство и библиотека“. С решението на Министерския съвет имотът преминава в управление на областния управител на Бургас.
Правителството взе решение да учреди безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост на Българския червен кръст. Имотът се намира на ул. „Проф. Кирил Попов“ № 19 в София, район „Студентски“. Той е с площ 1548 кв. м с построена върху него сграда със застроена площ 412 кв. м, заедно с гараж. За срок от 10 години в имота ще бъдат осъществявани безплатни социални услуги, свързани с предоставяне на топъл обяд и храна, подкрепа на емигранти, подпомагане на социално слаби и нуждаещи се лица.
По решение на правителството статутът на имоти, управлявани от Професионалната гимназия по транспорт - гр. Бургас, се променя от публична на частна държавна собственост. Те се прехвърлят в собственост на община Бургас поради обявяване на учебното заведение за общинско. С решението се дава възможност да се развие материално-техническата база на гимназията. Тя ще бъде ремонтирана и преоборудвана в съответствие с тенденциите за засилено практическо обучение в професионалните училища.
Имотите представляват апартамент в бл. 46 в комплекс „Славейков“, гр. Бургас, терен с площ 4019 кв. м и шест сгради в него в промишлена зона „Север“ на града, използвани като учебно-производствена база с работилници и лаборатории, както и учебен автополигон в с. Лъка за провеждане на практически часове по управление на леки и лекотоварни моторни превозни средства. Жилището ще продължи да се ползва за настаняване на ученици на гимназията, които са от други общини.
Министерският съвет обяви имот - публична държавна собственост за частна държавна собственост и го прехвърля в собственост на община Горна Оряховица. Той се намира в местност „Мерата“ на гр. Горна Оряховица и представлява терен с площ 3426 кв. м с построените в него битова сграда и четири сгради със специално предназначение - клетки за кучета. Имотът ще бъде използван за изграждане на общински приют за безстопанствени кучета, което ще спомогне общината да изпълнява вменените й по Закона за защита на животните задължения. Имотът досега е управляван от Министерство на вътрешните работи, но е с отпаднала за ведомството необходимост.
С решение на правителството Министерството на земеделието получава безвъзмездно за управление имот, който е с отпаднала необходимост за Областно пътно управление - Габрово към Агенция „Пътна инфраструктура“. Имотът е с площ 6897 кв. м и се намира в с. Кормянско, община Севлиево. Със същото решение имот с площ от 5690 кв. м, който се намира в с. Денчевци, община Дряново, се предоставя за управление на областния управител на област Габрово, по силата на чл. 18 от Закона за държавната собственост. Статутът на двата имота ще бъде променен от публична държавна собственост в имоти - частна държавна собственост. Предаването и приемането им ще се извърши в едномесечен срок от решението на Министерския съвет.
Прието е решение за одобряване на финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на ЗНИ
Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ).
От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Карлово ще се предоставят средства за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура: "Реконструкция на ул. „Индустриална" - участък от км. 0+021,06 до км. 1 + 516,15" (част от ПИ 505.9501 и ПИ 505.9502 по КККР на гр. Карлово), гр. Карлово.
Реконструкцията на улицата ще доведе до подобряването на транспортните и икономически връзки на всички икономически оператори, развиващи дейността си на територията на Индустриална зона - Карлово. Реконструираната улица „Индустриална" ще облекчи натовареното движение и ще подобри транспортното обслужване с цел повишаване качеството на транспортните комуникации. Като следствие от това ще се постигне икономически, екологичен и социален ефект за индустриалната зона на града като цяло. Новоизградената инфраструктура ще бъде собственост на община Карлово.
Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Диверсификация на съществуващото предприятие на „Ди Би Карго България" ЕООД", гр. Карлово на „Ди Би Карго България" ЕООД.
Правителството прие решение за прекратяване на договор между правителството на България и правителството на Швеция
Правителството прие решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на подписаното на 6 април 2022 г. в София Споразумение между България и Швеция за прекратяване на Договора между двете страни за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 19 април 1994 г.
Споразумението беше подписано на 6 април 2022 г. в София от заместник министър-председателя по икономиката и индустрията и министър на икономиката и индустрията г-жа Корнелия Нинова и от посланика на Швеция в Република България Н. Пр. г-жа Катарина Рангнит.
С подписаното Споразумение се прекратява действието на двустранния инвестиционен договор от 1994 г. Прекратява се и член 12, параграф 3 от Договора, който разширява защитата на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на Договора за по-нататъшен период от време; по този начин член 12, параграф 3 няма да поражда никакви правни последици след влизането в сила на Споразумението.
Одобрен е проект на споразумение със САЩ относно изискването за писмена договореност за неотговарящите на условията по Закона на Лейхи подразделения на силите за сигурност
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Съединените американски щати относно изискването за писмена договореност за неотговарящите на условията по Закона на Лейхи подразделения на силите за сигурност.
Проектът на споразумение е предложен от американската страна. Предмет на споразумението е регламентиране на ангажимент за българското правителство да не предоставя помощ, получена от правителството на САЩ съгласно Закона за чуждестранната помощ от 1961 г. или Закона за контрола на износа на оръжие, на сили за сигурност на Република България, по отношение на които правителството на САЩ по дипломатически път е уведомило правителството на Република България, че има забрана тези сили за сигурност да получат такава помощ съгласно раздел 620М на Закона за чуждестранната помощ от 1961 г., наричан още Закон на Лейхи.
От американска страна необходимостта от сключване на предлаганото двустранно междуправителствено споразумение е обусловена от влизането в сила на нови изисквания на американското законодателство.
В изпълнение на тези нови законодателни изисквания САЩ желае да сключи предлаганото споразумение с българското правителство, за да може да изпълни предпоставките за продължаване предоставянето помощ на българските сили за сигурност и занапред.
България и Хърватия задълбочават сътрудничеството си в областта на отбраната
Министерският съвет решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Република Хърватия относно сътрудничество в областта на отбраната, като основа за водене на преговори.
С Меморандума се определят следните сфери на сътрудничество в областта отбраната: политика в областта на отбраната и сигурността; законодателство в областта на отбраната и военното дело; планиране и бюджетиране в областта на отбраната; демократичен контрол и организация на въоръжените сили; управление на кризи, подкрепа на мира в международен план и хуманитарни операции; военни учения и тренировки; военно образование и обмен на обучаеми; контрол на въоръженията и разоръжаване; разузнаване; киберсигурност; логистика; обществени поръчки в областта на отбраната; управление и модернизация на въоръжението и военната инфраструктура; въпроси, свързани с околната среда и контрола на замърсяването; развитие на комуникационните и информационните системи; наука и научно-изследователска дейност в областта на отбраната; военна медицина; връзки с обществеността; обмен на съоръжения, свързани с отдиха на военнослужещите; други области от взаимен интерес, договорени между участниците.
Министерският съвет одобри Програма за сътрудничество между министерствата на правосъдието на България и Виетнам
Министерският съвет одобри Програма за сътрудничество между Министерството на правосъдието на Република България и Министерството на правосъдието на Социалистическа република Виетнам за периода 2023-2024 г. Тя е в изпълнение на Споразумението за правно и съдебно сътрудничество между министерствата на двете страни, подписано на 31 януари 2009 г. и в продължение на Програмата за сътрудничество между двете министерства за периода 2016-2017 г., подписана на 05.06.2015 г.
С Програмата страните възнамеряват да задълбочат сътрудничеството и обмяната на опит в областта на правосъдието, особено по отношение на изпълнението на решения за отнемане на незаконно придобито имущество по гражданскоправен ред, както и възстановяване на активи по дела за корупция и приложението на информационните технологии в работата на съдебните органи.
Правителството одобри позицията на Република България по дело С-176/22 пред Съда на ЕС
Със свое решение Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-176/22 пред Съда на ЕС, образувано на основание на преюдициално запитване на Специализирания наказателен съд („СНС"), отправено в рамките на разглеждано от последния наказателно дело от общ характер № 369/2021 г., и даде съгласие Република България да участва в дело С-176/22.
Преюдициалното запитване касае въпрос относно процесуалното право на ЕС. СНС по същество пита дали при отправяне на преюдициално запитване, националната юрисдикция е задължена да спре изцяло производството по главното дело или е достатъчно да спре само частта от него, която е свързана със зададения въпрос.
Участието на правителствата на държавите членки в дела пред Съда на ЕС е участие в значимия процес по установяване на съдържанието на правото на ЕС и също така е въпрос на престиж.
Позицията се основава на съответната българска правна уредба и такава на ЕС, както и на практика на Съда на ЕС.
С цел позицията да обхваща всички възможности правният анализ в нея съдържа най-общо следното: обосноваване на недопустимостта на преюдициалното запитване на СНС; два варианта на преформулиране на преюдициалния въпрос на СНС със съответната аргументация по тях и предложения за отговори, като се уточнява кой е правилният подход според българското правителство. В позицията се посочва, че вторият подход е правилен и във връзка с него се мотивира съответствието на чл. 488, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс с чл. 23 от Статута на Съда на ЕС.
Правителството одобри позицията на Република България за заседанието на Европейския съвет на 23-24 юни 2022 г. и за Срещата на върха EC-Западни Балкани на 23 юни 2022 г.
Министерският съвет одобри позицията на Република България за участие в редовното заседание на Европейския съвет на 23-24 юни 2022 г. в Брюксел, Белгия, и в Срещата на върха EC-Западни Балкани на 23 юни 2022 г.
На 23 юни 2022 г. преди обяд ще се проведе и Среща на върха EC-Западни Балкани, като предвид неформалния характер на срещата, няма да бъде прието изявление, но по темата ще бъде включен текст в заключенията на Европейския съвет от 23-24 юни 2022 г.
На 24 юни 2022 г. ще се проведе Среща на върха на държавите членки от еврозоната в приобщаващ формат, на която се очаква лидерите да обсъдят икономическата ситуация в еврозоната, както и да направят преглед на напредъка по Банковия съюз.
Държавните и правителствени ръководители ще проведат първоначална стратегическа дискусия по темата „По-широка Европа“.
В контекста на Украйна ще бъдат разгледани различните измерения на руската военна агресия срещу страната, както и да бъде препотвърден ангажиментът на Европейския съвет за продължаване на силната подкрепа за Украйна. Ще бъдат засегнати въпросите на макрофинансовата помощ и подкрепа за възстановяването на Украйна, продоволствената сигурност и военната подкрепа за страната.
Ще бъдат обсъдени още молбите за членство в ЕС на Украйна, Република Молдова и Грузия, както и темата за Западните Балкани.
В частта, посветена на икономическите въпроси, Европейският съвет ще одобри интегрираните специфични препоръки по страни в рамките на Европейския семестър за 2022 г. и ще проведе дискусия по приемането на еврото от Хърватия.
Очаква се лидерите да дадат насоки и относно последващите действия след доклада от заключителното събитие от Конференцията за бъдещето на Европа.
Правителството одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по околна среда
Правителството одобри позицията на България за участие в последното в рамките на Френското председателство заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда, което ще се проведе на 28 юни 2022 г. в Люксембург. В дневния ред е предвидено обсъждане на законодателни предложения в областта на климатичната политика, обезлесяването и управлението на отпадъците.
Съветът на ЕС по околна среда ще проведе поредна дискусия по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“. В хода на преговорите България поддържа позиция за необходимостта от създаването на стабилна и добре балансирана правна рамка, която отчита националните особености и стартовите позиции и осигурява споделяне на усилията между държавите членки по последователен и справедлив начин. Считаме, че тази нова правна рамка следва да съдържа инструменти, които позволяват прилагането на иновативни решения за намаляване на емисиите, както и адекватни механизми, в т.ч. и финансови, за справяне с икономическите и социалните предизвикателства на прехода.
В рамките на заседанието ще бъде обсъден и проектът на Регламент за борба с обезслесяването, който цели ограничаване на обезлесяването и влошаването на състоянието на горите, предизвиквани от потреблението и производството в рамките на Европейския съюза. България подкрепя предложението, като счита, че приемането му ще допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и загубата на биологично разнообразие в световен мащаб. Страната ни ще работи за установяването на ясни, недвусмислени и непротиворечиви разпоредби, с които да се гарантира изпълнението на тези цели.
Министрите ще обсъдят напредъка по предложението за Регламент относно превозите на отпадъци. Предвижда се дискусията да се съсредоточи върху превоза на отпадъци в рамките на Европейския съюз, режима за износ за трети страни и засилването на контрола. България ще изрази подкрепа за предлаганата дигитализация на процедурите за получаване на съгласие за превоз и постигане на правна яснота и съгласуваност на разпоредбите.
България подкрепя назначаването на седем съдии в Общия съд на ЕС
България подкрепя назначаването на седем съдии в Общия съд на ЕС, предложени от пет държави членки. Това се посочва в българската позиция за заседанието на Конференцията на представителите на правителствата на държавите членки, която ще се проведе на 29 юни 2022 г. в Брюксел.
На всеки три години се извършва частична промяна в състава на Общия съд на ЕС, като членовете, чийто мандат изтича, могат да бъдат преизбирани. Мандатите на двадесет и шест съдии изтичат на 31 август 2022 г.
Към момента в рамките на частичната промяна на състава на Общия съд вече са назначени петнадесет съдии.
Люксембург и Румъния предлагат подновяване на мандата на четирима съдии, съответно на г-н Марк Ягер (Marc Jaeger), г-н Дийн Спилмън (Dean Spielmann), г-жа Мирела Станку (Mirela Stancu) и г-н Йон Гъля (Ion Galea). Нидерландия издига нова кандидатура за съдия на г-н Стивън Верхур (Steven Verschuur).
Предложенията на държавите членки са за назначаване на съдии с мандат от 1 септември 2022 г. до 31 август 2028 г.
Във връзка с двойното увеличаване на броя на съдиите в Общия съд на ЕС на три етапа Словакия предлага г-жа Беатрикс Рикзова (Beatrix Ricziova) за допълнителен съдия за мандат, изтичащ на 31 август 2022 г.
Предвид кончината на съдия в Общия съд на ЕС, предложен от Унгария, тази страна излъчва кандидатурата на г-н Тиамер Тот (Tihamer Toth) за съдия за оставащия мандат до 31 август 2022 г.
Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес и на пострадалите
Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето. Специална подготовка ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.
Те предвиждат задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. След предявяването на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене характеристика за личностните особености на обвиняемия. Тя ще се изготвя с участието на непълнолетния, а когато е подходящо и с участието на родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, включително и посочени от него.
На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права, а именно: пълна информация за правата му ще може да получава родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него; същите лица ще могат да го придружават в съдебните заседания, както и при извършване на действията по разследването; медицински преглед при задържане; установяване на личностните особености, защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.
Редуцират се сроковете при задържане на непълнолетен, като е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 м., ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 г. за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 г. лишаване от свобода или друго по- тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 2 м.
Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.
Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното. Изключение се предвижда единствено при наличие на нови факти, които не са били изяснени при първоначалния разпит на пострадалия.
Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът се извършва: в подходящо помещение; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на ЕС и подобряване на равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора. Ако престъплението е извършено в друга държава-членка и не е подсъдно на български съд, прокурорът следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.
С настоящия законопроект се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
Създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия.
Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане.
С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и се осигурява пълното въвеждане на изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Министерският съвет прие Наредба, с която се регламентират изискванията към преработените храни на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца
С наредбата се определят изискванията към състава, характеристиките и етикетирането на храните за деца, в т.ч. преработените храни на зърнена основа и детските храни, предназначени да задоволят специфичните хранителни потребности на кърмачета и малки деца в добро здраве.
Храните за деца са предназначени за консумация от кърмачетата в периода на отбиване от кърмене и от малки деца като допълнение към основната диета и/или за постепенната им адаптация към обичайната храна на възрастните хора.
По отношение на състава на храните, изискванията са насочени към съдържанието на въглехидрати, белтъчини, мазнини, максимално допустимите количества на витамини, минерали и микроелементи и референтните стойности при обявяване на хранителна информация при етикетирането на храните за деца.
Храните за деца трябва да се произвеждат от хранителни съставки, за които общоприети научни данни са доказали, че са подходящи за задоволяване на специфичните хранителни потребности на кърмачета и малки деца.
Предлагането на пазара на преработени храни на зърнена основа и на детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца, се допуска само ако те отговарят на изискванията на наредбата и на приложимите изисквания на Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.
Когато в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата се установи, че дадена храна, съответстваща на изискванията на наредбата, създава опасност за здравето на потребителите, се спира от продажба и се изтегля от пазара.
Разпоредбите в проекта на наредба не са нови, а са прецизирани и съобразени с настъпилите промени в пряко приложимото законодателство на Европейския съюз по отношение преработените храни на зърнена основа и детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (Регламент (ЕС) № 609/2013), както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига.
Прилагането на проекта ще улесни и подобри извършването на официалния контрол при предлагането на пазара на тези храни.
Улеснява се приемът на чуждестранни студенти в българските университети
Страната ни улеснява приема на чуждестранни студенти в българските висши училища. Това става възможно с промени в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висши училища, одобрени днес от Министерския съвет.
При кандидатстване в български университет вече няма да се изисква представяне на медицинско свидетелство. Този документ създаваше пречки на студентите, тъй като трябваше да се издаде в едномесечен срок преди датата на кандидатстване и да се завери от съответните органи в чуждестранната държава.
Досега кандидат-студентите представяха в българските висши училища копие от диплома за завършено средно образование и документ от орган в държавата, в която е издадена съответната диплома. Занапред пред университетите ще може да се използва удостоверението за признаване на средно образование, придобито в училище на чужда държава, което се издава от Регионалното управление на образованието (РУО) въз основа на представени документи от чуждата държава.
Отделно висшите училища трябва да предоставят предварително информация за балообразуващите предмети и приемни изпити за съответната специалност. Тази промяна ще улесни кандидат-студентите и ще им даде повече време за избор на бъдещо обучение.
Тол таксите ще се увеличат поетапно
Размерът на тол таксата за изминато разстояние от тежкотоварни пътни превозни средства ще бъде увеличен поетапно. Въвеждат се и реално таксуване за второкласната пътна мрежа за тежкотоварния трафик. От 1 януари се предвижда намаление с по 10% на всички видове винетки за лекотоварни автомобили. Така годишната винетка от 2023 г. ще струва 87 лв. За целта Министерският съвет прие изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.
Поетапната актуализация на размера на тол таксите за пътни превозни средства над 3,5 тона и тол таксуване за пътищата втори клас предвижда 50 % от общото планирано увеличение да влезе в сила от 01.07.2022 г. С още 50 % ще е увеличението от 01.01.2023 г., когато ще бъде достигнат пълният размер на първоначално предложените промени в тарифата за таксите. Това ще важи и за второкласната пътна мрежа, която вече също подлежи на толуване.
При варианта на поетапно увеличение на тол таксите се предлага от 1 юли тази година автомобилите между 3,5 и 12 тона, в зависимост от екокатегорията си, да плащат между 6 и 9 стотинки за изминат километър по автомагистрала. Тарифата за движение по пътища първи клас ще е между 5 и 8 стотинки на километър, а за второкласните пътища - между 2 и 3 стотинки. За тези превозни средства от 1 януари 2023 година ставките се предвижда да бъдат съответно между 10 и 13 стотинки за магистрала, между 6 и 9 стотинки за първокласен път, а за второкласните пътища - между 4 и 7 стотинки на километър.
От 1 юли автомобилите над 12 тона, които са с 2 или 3 оси, според екокатегорията си, ще плащат между 16 и 20 стотинки за магистрала. Заплащането за преминаване по първокласен път ще е между 13 и 17 стотинки на километър, а по пътища втори клас - между 9 и 11 стотинки. За тези товарни автомобили тарифата от 1 януари 2023 г. тарифите ще бъдат от 26 до 30 стотинки за километър преминаване по автомагистрала, между 22 и 25 стотинки за пътища първи клас и между 19 и 23 стотинки за пътища второкласните.
При автомобилите над 12 тона с 4 повече оси цената на километър от 1 юли т. г. ще е в границите от 15 стотинки за второкласен път за превозно средство категория ЕВРО VI, EEV и 32 стотинки за категории ЕВРО 0,I, II при пътуване по магистрала. От 1 януари догодина цената ще е от 29 стотинки за второкласен път за най-високият евро клас и 43 стотинки за изминаването на километър по автомагистрала за товарен автомобил категории ЕВРО 0,I, II.
Според категорията на превозното средство и класа на пътя автобусите между 3,5 и 12 тона ще от 1 юли плащат между 1 и 5 стотинки за километър, а от 1 януари догодина между 2 и 8 стотинки. Тези с тегло над 12 тона - между 1 и 6 ст./км от юли и между 3 и 9 ст./км от догодина.
Крум Пенчев е назначен за областен управител на област Плевен
Правителството прие решение, с което Иван Янчев е освободен от длъжността областен управител на област Плевен, а Иван Кючуков е освободен от длъжността областен управител на област София. Със същото правителствено решение Крум Пенчев е назначен за областен управител на област Плевен. За временно изпълняващ длъжността областен управител на област София до назначаването на титуляр е назначена Вера Тодева - заместник областен управител на същата област.
Крум Пенчев има придобито виеше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по няколко специалности, в т.ч. по специалността „Финанси“, притежава управленски опит от частния сектор, както и професионален опит в осъществяване на преподавателска дейност.
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет одобри на днешното си заседание позицията на България за участие в редовното заседание на Съвета на ЕС „Транспорт, телекомуникации, енергетика", част „Енергетика", което ще се проведе на 27 юни 2022 г. в гр. Люксембург, Велико Херцогство Люксембург.
В рамките на заседанието ще бъдат обсъдени предложенията за промяна на директивите относно енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, част от законодателния пакет „Подготвени за целта 55", предложението за регламент за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката, както и преразглеждане на директивата за енергийните характеристики на сградите.
В позицията по пакета „Подготвени за целта 55" България изразява принципната си подкрепа за предложенията за изменения на законодателните актове, като същевременно подчертава, че поставените нови по-високи цели са изключително амбициозни, които следва да бъдат изпълнени за кратък период от време, без да се отчитат националните условия и изходните позиции на държавите.
Предложенията в законодателния пакет ще окажат положителен обществен и екологичен ефект, но трябва да се отчете и фактът, че изпълнението им би било сериозно предизвикателство за страната ни, предвид трансформирането на политиките и мерките в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници.
България приема представения от Председателството доклад за напредъка по предложението за Регламент за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката. Страната подкрепя стремежа да се гарантира наличието на данни, необходими за измерването на емисиите на метан, но подчертава, че тези дейности изискват значителен финансов и административен ресурс. По отношение на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, страната ни подкрепя предложението за изменение и приема представения доклад за напредъка.
По време на заседанието се планира и обмяна на мнения между страните членки относно енергийната ситуация в ЕС, в контекста на войната в Украйна. България разчита на солидарността на Европейския съюз за осигуряване на енергийните доставки в дългосрочен план, като смята, че са необходими незабавни и координирани действия в ЕС.
На срещата ще бъде представена информация за регламента за запълване на газовите хранилища, както и за актуалното състояние на външните енергийни отношения. В рамките на заседанието ще бъде предоставено Грантово споразумение за финансиране по Механизма за свързване на Европа по проекта за разширяване на подземното газово хранилище „Чирен".
Очаква се делегация на предстоящото Чешко председателство на Съвета на ЕС да представи работната програма за оставащите шест месеца от годината.
Правителството прие Решение за публикуване на приоритетни за държавата набори от данни на Портала за отворени данни за гарантиране на прозрачност на държавните разходи
С решението се възлага на министъра на финансите и министъра на електронното управление да публикуват всички трансакции в рамките на системата за електронни бюджетни разплащания за периода след 05.06.2006 г. до настоящия момент, както и да обновяват данните ежемесечно. С това се постига безпрецедентна прозрачност в държавните разходи и се предоставя възможност за анализ на плащанията за голям период от време.
Списъкът с приоритетни набори от данни обхваща и основните кадастрални данни по Закона за кадастъра и имотния регистър. Предвидено е всички лични данни да бъдат анонимизирани, което ще гарантира тяхната защита.
news.modal.text
