site.btaЛечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения към 31.12.2021 година

1. Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2021 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла, от които 319 болници с 52 246 легла (табл. 1). В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно, а леглата в тях  се увеличават с 275, или с 0.5%.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 133 с 1 285 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 151 с 1 939 легла.

1. Лечебни и здравни заведения към 31.12.2021 година

                                                                                                            (Брой)

 Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2021 г. многопрофилните болници са 182 с 38 418 легла, или в 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 546. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2021 г. специализираните болници са 137 с 13 828 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 74 с 4 487 легла;
• за продължително лечение - една със 145 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 983 легла;
• за рехабилитация - 34 с 5 091 легла;
• държавни психиатрични болници - 12 с 2 122 легла.

Съгласно методологическите изисквания и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2021 г. те са:

• центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;
• комплексни онкологични центрове - 7 с 1 193 легла;
• центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1) (фиг. 2)

Към 31.12.2021 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 1.7%, а броят на леглата в тях намалява с 0.8%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения са 151 с 1 939 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 325 легла. В сравнение с 2020 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава незначително (с 0.2%).

2. Медицински персонал

В края на 2021 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са   44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са
  26 340, от които 18 352 медицински сестри.
• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).
• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 г. на основен трудов договор работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

2. Медицински персонал

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31.12.2021 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

• мъже - 13 087 (44.2%), жени - 16 517 (55.8%);
• най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%;
• младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.

1. Практикуващи лекари по пол и възрастови групи към 31.12.2021 година

 Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности^[1] най-голям е делът на общопрактикуващите -        3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести - 248 (0.8%).

 Осигуреност с лекари и лекари по дентална медицина

Осигуреността с лекари в края на 2021 г. общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността с лекари  и с лекари по дентална медицина се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).

-------------------

[1] Разпределението на лекарите по специалности се отнася до практикуваната специалност. Включени са и лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ. Не са разпределени лекарите, които практикуват по повече от една специалност.

Осигуреността¹ на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 4) - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

Осигуреността^[2] с лекари по дентална медицина за страната е 11.0 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), София (столица)

(14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Разград (5.6), София (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3 на 10 000 души от населението) (фиг. 5).

---------------------------

[1] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите, които обслужват населението на повече от една област.

[2] При изчисляването на показателя за страната са включени лекарите по дентална медицина, които обслужват населението на повече от една област.  

Методологични бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година.

Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране, обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения, независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.

За 2010 г. има прекъсване на динамичните редове по отношение на териториалното разпределение на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на разпределението на лекарите по специалности. Медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община, са включени в общия брой на медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. на Министерството на здравеопазването (изм. и доп., ДВ, бр. 96 от 19 ноември 2021 г.) и се отнася до практикуваната специалност. От 2010 г. лекарите, работещи в практики за специализирана медицинска помощ по договор с НЗОК, са разпределени по специалността, по която практикуват. В случай че работят по повече от една специалност, са включени в общия брой на лекарите, но не са разпределени по специалности.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ (www.nsi.bg), раздел „Здравеопазване“.