site.btaЕвропейското единство по казуса Украйна може да се пропука

Мир срещу справедливост: Нарастващата пропаст между европейците за войната в Украйна
НОВО ПРОУЧВАНЕ
   
Статуя на правосъдието, Олд Бейли, в близост до катедралата „Свети Павел", Лондон. Vicente Villamón CC BY-SA

Ново проучване на общественото мнение на ЕСВП разкрива нарастващо разделение между европейските граждани, които искат „мир“ и тези, които искат „справедливост“ по отношение на войната в Украйна. Първите са обезпокоени, че правителствата им приоритизират действията срещу Русия пред други важни въпроси като нарастващите инфлация и разходи за живот.
Мнозинството в Европа обвинява Русия за избухването на войната и вижда в нея основната пречка за мирно решение.
Проучването установява преобладаваща подкрепа за политиката на Запада за скъсване на връзките с Москва, но също така разкрива опасения относно цената на икономическите санкции и заплахата от ядрена ескалация.
Европейците се противопоставят на идеята за продължителна война. Само в Полша, Германия, Швеция и Финландия има значителна обществена подкрепа за увеличаване на военните разходи.
 Европейците искат ЕС да намали зависимостта си от руския петрол и газ - дори за сметка на климатичните цели на ЕС.
Според авторите на доклада Марк Ленард и Иван Кръстев тази промяна в общественото мнение, отдалечена от случващото се на бойното поле, рискува да наруши единството на европейската позиция по конфликта.
Според новия доклад на ЕСВП „Мир срещу справедливост: Предстоящото разединение на европейците около войната в Украйна" сред европейците преобладава съгласие кой е виновен за конфликта в Украйна (73% от анкетираните посочват Русия). Въпреки това съществува разделение между тези, които искат конфликтът да приключи възможно най-скоро (лагер „Мир“), и тези, които смятат, че Русия трябва да бъде наказана и да ѝ бъде потърсена отговорност за нарушения на международното право (лагер „Справедливост").

Проучването, върху което стъпва докладът, е проведено от Datapraxis и YouGov между 28 април и 11 май 2022 г., в девет държави-членки на ЕС (Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция), и във Великобритания. Според данните, макар подкрепата за Украйна да остава висока, тревогите на европейците са изместени от събитията на бойното поле към по-широкообхватните последици от конфликта - включително нарушаване на веригите на доставки, скока в цените на енергията и високата инфлация. Проучването показа, че много хора в Европа искат войната да приключи възможно най-скоро, дори това да означава териториални загуби за Украйна, и смятат, че последиците за ЕС в резултат на този конфликт ще бъдат по-тежки, отколкото за САЩ и Китай.

Въпреки че в този конфликт Украйна получава почти всеобща подкрепа, европейците са разделени по въпроса как трябва да приключи войната. Авторите на доклада, Марк Ленард и Иван Кръстев, предупреждават лидерите на ЕС да не заемат „максималистични позиции" да запазят строгия тон към Русия, но да бъдат предпазливи по отношение на опасностите от ескалация.

Докладът на ЕСВП идентифицира три групи граждани по темата за Украйна: тези, които искат „мир" възможно най-скоро; тези, които искат „справедливост" чрез възстановяване на териториалната цялост на Украйна; и тези, които споделят антируските настроения на лагера „Справедливост", но и опасенията от ескалация на лагер „Мир".

Основни изводи: 

Русия е обвинявана повсеместно за започването на конфликта и е считана за най-голямата пречка за постигане на мир. Над 80% от анкетираните смятат, че Русия е отговорна за войната. Подобна е картината и при въпроса за главната пречка пред евентуално мирно споразумение. Във всяка страна повечето граждани смятат, че Русия е основната пречка пред мира, като тази гледна точка е най-ясно изразена във Финландия (87%), Швеция (82%), Великобритания (76%), Полша (74%) и Испания (69%). Позицията е по-слабо застъпена в Румъния (42%) и Италия (39%), но все пак е доминиращото мнение и в двете страни.
В Европа има силна подкрепа за прекъсване на отношенията с Русия. Мнозинството от анкетираните смятат, че националните правителства трябва да прекъснат икономическите и културните си отношения с Москва. Преобладава и мнението, че страната им трябва да преустанови и дипломатически връзки с Русия. Нагласите за скъсване на всички дипломатически връзки са особено силно изразени в Полша (71%), която е прие повече от половината от украинските бежанци.
Европейците искат ЕС да намали зависимостта си от руски петрол и газ, дори за сметка на климатичните цели на Съюза. Това е преобладаващото мнение (58%) във всички анкетирани държави и във всеки от лагерите. Най-силно изразено е във Финландия (77%), която внася по-голямата част от своя газ от Русия. Този резултат свидетелства за обществената подкрепа за шестия пакет санкции на Съвета, обявени на 30 май, включително частично ембарго върху руския петрол, съчетано с големи инвестиции във възобновяема енергия като част от енергийната диверсификация на ЕС.
 Европейците са разделят на такива, които искат „мир", и други, които искат „справедливост". В 10-е изследвани държави 35% са в лагер „Мир", а 22% - в лагера „Справедливост". Други 20% могат да се смятат за колебаещи се. Тази група обединява гражданите, които не могат да изберат между императивите на мира и справедливостта, но все пак като цяло подкрепят действията на ЕС в отговор на руската война срещу Украйна. Лагер „Мир" е най-силно представен от италианците, 52% от които са избрали тази възможност, докато полските респонденти са водещи в подкрепата на лагер „Справедливост". 41% от тях дават приоритет на наказването на Русия и възстановяването на териториалната цялост на Украйна.
По-голямата част от европейците искат прекратяване на войната възможно най-скоро, дори ако това означава териториални загуби за Украйна. Въпреки че европейците са солидарни с Украйна, само в Полша е най-популярно мнението, че незабавен приоритет трябва да бъде наказването на Русия за нейната агресия.
Респондентите, които искат „мир", клонят повече към убеждението, че в края на конфликта Украйна ще бъде в по-тежко положение от Русия. Това показва, че макар и демографски разнообразен, „мирният лагер" е обединен и мотивиран от загрижеността си за последиците от войната.
Възгледите на европейците за политическия отговор на ЕС се различават в зависимост от това дали търсят „мир" или „справедливост". Представителите на лагер „Справедливост" и „Колебаещите се" подкрепят скъсване на икономическите, дипломатическите и културните отношения с Русия, за разлика от лагер „Мир. Същото разделение се запазва и по въпроса за отбраната: лагер „Мир" се противопоставя на идеята за зона, забранена за полети, и разполагането на войски в Украйна, докато другите групи в повечето случаи биха подкрепили подобна стъпка.
Преобладава усещането, че правителствата са прекалено съсредоточени върху войната за сметка на други проблеми, с които се сблъскват техните граждани. 42% от анкетираните твърдят, че техните правителства отделят твърде много време за войната в Украйна, докато 36% са доволни от вниманието, отделено на конфликта, 4% твърдят, че то е твърде малко. Двете страни най-близо до фронтовата линия (Полша и Румъния) са единствените сред изследваните страни, в които над половината от респондентите смятат, че техните правителства отделят твърде много внимание на войната в Украйна.
Най-големите опасения на европейците са повишаващите се разходи за живот и разполагането на ядрени оръжия от страна на Русия. Макар че безпокойството е налице във всички държави, те се различават по начина, по който приоритизират тези опасения. Респондентите в Германия, Италия и Франция са най-загрижени за въздействието на войната върху разходите за живот и цените на енергията. Шведите, британците, поляците и румънците са по-обезпокоени от заплахата от ядрена война. Страните, разположени най-далеч от Русия - Португалия и Испания, са загрижени от двете заплахи почти еднакво. Същевременно за респондентите във Финландия най-притеснителен е рискът от военни действия на Русия, насочени срещу тях.
Съществуват значителни различия в мненията на страните, които имат обща сухопътна граница с Украйна. В Полша 83% от анкетираните обвиняват Русия за конфликта, докато в Румъния този процент е само 58%. 74% от поляците смятат, че Русия е най-голямата пречка за мира, докато при румънците този процент е 42%. Поляците и румънците се различават и по силата на своята солидарност с Украйна. Така например 71% в Полша и 54% в Румъния подкрепят предоставянето на по-голяма икономическа помощ на Украйна. Изпращането на допълнителни оръжия на Украйна се подкрепя от 78% в Полша и само от 46% в Румъния. Двете страни се различават най-значително по отношение на идеята за изпращане на войски в Украйна. Полша е сред малкото страни, в които подкрепата за пряка военна помощ преобладава над противопоставянето (с 46% срещу 30%); в същото време румънците са категорично против изпращането на войски (с 44% срещу 26%). Така че географията не е най-важният фактор, определящ отношението на гражданите към войната.
Марк Ленард и Иван Кръстев споделят, че европейското обществено мнение се променя и че „най-тежките дни" на ЕС може би предстоят. Според тях „устойчивостта на европейските демокрации" ще „зависи до голяма степен от способността на правителствата да поддържат подкрепата на гражданите за потенциално вредни политики" като ембаргото върху руския петрол, което би повишило и без това растящите цени на енергията и би оказало сериозно въздействие върху европейските икономики.

Коментирайки проучването, съавторът на доклада и директор на ЕСВП Марк Ленард заявява:

„Европейците изненадаха Путин и самите себе си с единството си до момента, но големите напрежения предстоят.  Съществуват потенциални разногласия за разходите за живот, бежанците и ядрената ескалация, но голямото разделение е между тези, които искат войната да приключи възможно най-бързо, и тези, които искат Русия да бъде наказана.  При лошо управление пропастта между "лагера на мира" и "лагера на справедливостта" по отношение на Украйна може да се окаже толкова разрушителна, колкото тази между кредиторите и длъжниците по време на кризата в еврозоната."

Иван Кръстев, съавтор и председател на Центъра за либерални стратегии в София, добавя:

„Именно европейското обществено мнение доведе до единството на ЕС след нахлуването на Русия в Украйна и сега европейските лидери трябва да поддържат това единство."

Новото проучване и придружаващият го доклад са част от голям проект на ЕСВП, който изследва нагласите на европейците по външнополитически въпроси. Предишни публикации, подкрепени от социологически проучвания, изследват европейското отношение към Украйна и Русия преди настоящия конфликт, как кризата COVID-19 промени политическите възгледи и идентичности в Европа, както и европейските възгледи и очаквания към САЩ и други световни сили.

Проучването на ЕСВП от февруари 2022 г., проведено преди инвазията, е достъпно тук.

Можете да намерите повече информация, както и подробности за резултатите на ЕСВП в рамките на тази програма тук: https://www.ecfr.eu/europeanpower/unlock.

Наскоро ЕСВП публикува и новия "Индекс на европейския суверенитет", който позволява на читателите да се запознаят с групите и профилите на държавите-членки на ЕС, да видят как те се съпоставят помежду си, както и основните силни и слаби страни на всяка държава по отношение на приноса ѝ към европейския суверенитет. Индексът също оценява приноса на държавите членки в областта на климата, отбраната, икономиката, здравеопазването, миграцията и технологиите.