site.btaАко българите можеха да гласуват за американски президент, 49% биха подкрепили Доналд Тръмп, а 36% - Камала Харис, според „Галъп интернешънъл“

Ако българите можеха да гласуват на изборите за американски президент, биха подкрепили Доналд Тръмп, сочи проучване на „Галъп интернешънъл болкан“ по повод вота, който трябва да се състои на 5 ноември в САЩ. Изходът ще окаже съществено влияние в глобален мащаб, включително и върху редица социални и политически процеси у нас, допълват от агенцията.

Проучването е направено в 43 държави по света, посочват от „Галъп интернешенъл болкан“.

В световен мащаб са интервюирани общо 40 888 души в 43 държави. Във всяка държава представителна извадка от около 1000 мъже и жени беше интервюирана през октомври 2024 г. лице в лице, по телефона или онлайн. Размерът на статистическата грешка за проучването е между +3 и 5% при 95% ниво на достоверност.

Ако българите бяха изправени пред дилемата „Доналд Тръмп или Камала Харис“, Тръмп би получил 49%, а Харис – 36%, сочат данните на агенцията. Само 15% от анкетираните не заявяват предпочитание към някой от кандидатите.

Сходни са и нагласите, които споделят респондентите, независимо от личните си пристрастия, за това кой ще спечели вота в САЩ – 46% очакват това да е Тръмп, а 36% – Харис.

В същото време 57% от сънародниците ни смятат, че битката за Белия дом има съществено значение за нашата страна и ще влияе върху случващото се в икономически и политически аспект. Едва 12% намират, че събитията отвъд океана нямат да имат такова влияние, а 7% оценяват влиянието им като малко.

Освен по-висока подкрепа за Доналд Тръмп, българите свързват и по-високи положителни очаквания с него, допълват социолозите. Така например, 34% очакват евентуален президентски мандат на Доналд Тръмп да подобри позицията на САЩ в света, докато делът на гражданите, които декларират такова очакване към Камала Харис е 25%. 

В полза на кандидата на Републиканската партия на САЩ е и пропорцията при въпрос кой от двамата потенциални президенти може да донесе повече стабилност – едва 20% смятат, че това би била Камала Харис, докато 35% свързват такова очакване с Доналд Тръмп.

Интерес предизвикват и някои регионални различия в Европа към кандидатите за Белия дом, като в основата им стоят социо-културни, исторически и идеологически фактори, става ясно от анализа на данните.

В Западна Европа преобладава подкрепа за либерал-прогресистката кандидатура на Камала Харис, докато в Източна – за кандидата на американската консервативна десница Доналд Тръмп.

Най-висока е подкрепата за Камала Харис в скандинавските страни, където лявото, социал-либералното и засилената преразпределителна роля на държавата традиционно определят облика на социалния и политически модел. За Харис биха гласували цели 85% от избирателите в Дания, 82% във Финландия, 81% в Швеция, 81% в Норвегия и 74% в Нидерландия.

Обратно, в Източна Европа, където историческите промени след падането на Берлинската стена бяха свързани с демонтажа на тоталитарната държава и присъщата за нея социална уравнивиловка, се наблюдава по-висока подкрепа за кандидата на американската консервативна десница - Доналд Тръмп. Най-сериозна е подкрепата за него в  Сърбия - 59%, следвана от Унгария - 49%, България - 49% и Словения - 43%.

В световен мащаб картината е по-различна най-вече по отношение на очакванията към евентуалното управление на всеки от кандидатите.

Двама от всеки трима души в обхванатите от проучването 43 държави смятат, че въздействието на американските избори върху тяхната страна ще бъде „много силно/високо“ – 67%. Проучването разкрива също, че своето очакване Камала Харис да подобри позицията на САЩ в света споделят 38%, докато с Доналд Тръмп такова очакване свързват само 19%.

Ако Харис е президент, би могла да подпомогне за повишаване на стабилността според 32%, докато управление на Тръмп би допринесло за намаляване на глобалната стабилност, казват 49% от запитаните. Ясно мнозинство от 59% в 43-те изследвани държави биха посъветвали американския президент да вложи повече американски ресурси в помощ на Украйна или поне да ги запази на сегашните нива, допълват от „Галъп интернешънъл болкан“.