site.btaРегулациите и икономиите в извънболничната помощ са част от причините за свръххоспитализации, каза д-р Иван Маджаров

Регулациите и икономиите в извънболничната помощ са част от причините за свръххоспитализации, каза д-р Иван Маджаров
Регулациите и икономиите в извънболничната помощ са част от причините за свръххоспитализации, каза д-р Иван Маджаров
Д-р Иван Маджаров Снимка: Владимир Шоков, БТА/Архив

Регулациите и икономиите в извънболничната помощ са част от причините за свръххоспитализации. Това каза за БТА заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. По думите му в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към края на тази година се очакват икономии от около 15 млн. лв. в перото за медико-диагностични дейности. Ако наистина има 15 млн. лв. икономии, означава, че отново не е имало достатъчно направления за изследвания в извънболничната помощ, допълни той. 

 Извънболнична помощ 

Икономисването на средства в извънболничната помощ е притеснително, допълни д-р Маджаров. „За поредна година регулациите на НЗОК, по стар техен обичай, водят до икономии в дейностите, които са в извънболничната помощ, а това косвено води до натоварване на болниците и до свръххоспитализации“, посочи още д-р Маджаров. Ние непрекъснато твърдим, че извънболничната помощ трябва да бъде максимално освободена, а се получи така, че съдът освободи болничната помощ от лимити, като в същото време Касата си запази възможността да лимитира извънболничната помощ, допълни той. 

Недостиг от 306 млн. лв. за болниците 

При изчисленията, които се правят в началото на годината, за болнична помощ са предвидени допълнителни 180 млн. лв., които са в резерва на Касата. Това означава, че тези предварително заложени 180 млн. лв., трябва да се извадят при изчисляването на сумата за недостига, добави той. По думите му недостигът на средства за болниците, който се очертава в бюджета на НЗОК, е и заради липсата на лимити в лечението на онкологичните заболявания. Нямаме информация каква част от тези дейности колко са нараснали и доколко формират този недостиг, за който твърдят от Касата. Влияние има и решението на съда, според което надхвърлянето на месечните бюджети на болниците не е основание да не се заплати дейността им за съответния месец, припомни д-р Маджаров. 

Намаляване на цените на клиничните пътеки 

Клаузата, заложена в Националния рамков договор, за намаляване на цените на клиничните пътеки за болници, надхвърлили прогнозните си бюджети, в момента е неизпълнима. В клаузата се казва, че още в началото на септември трябва да има инициатива от страна на Касата заедно с нас да обсъди какви са прогнозите към края на годината – дали се очаква икономия, или преразход. Ако от НЗОК ни бяха алармирали навреме, вероятно щеше да има време да се прилагат някакви клаузи. Към момента, каквото и да правим, е безсмислено за 10-15 дни да променяме цени на клинични пътеки, за да се спаси преразходът, допълни той. 

Поетапно заплащане на надлимитните стойности на болниците 

Касата няма друг шанс, защото това е решението на съда и сумата за надлимитните стойности на болниците трябва да се плати, каза още д-р Маджаров. Би трябвало при увеличението на бюджета на НЗОК за следваща година да се вземе предвид и тази сума, за да може правилно да бъде планиран бюджетът за 2025 г. По същия начин стои въпросът и с парите за лекарства – уж няма преразход, а в същото време се предлага над 20% увеличение на средствата за онколекарства, добави д-р Маджаров. 

Увеличението на бюджет 2025 г. с 13% 

Това увеличение на бюджета на НЗОК е според законовите текстове, които казват, че всички събрани суми от здравни вноски, се използват само за финансиране на здравната каса. Тези пари никой не ги отпуска, това са изчисленията на финансовото министерство и с оглед на нарастване на приходите от осигуровки следващата година и нарастването на минималната работна заплата, се прогнозира, че ще се съберат 13% повече отколкото тази година. Ето защо бюджетът на Касата ще бъде завишен с 13% и то не защото някой така е решил, а защото така казва законът, посочи още д-р Маджаров. 

Нови болници и нови дейности 

Механизмът, по който се плаща на болниците, би трябвало да бъде само при преминал пациент, според нуждите на пациента и потребностите на населението, каза д-р Маджаров в отговор на въпрос дали има нужда от нови болници или издаване на разрешение за нови дейности на вече съществуващи болници. Явно това към настоящия момент няма как да бъде обективизирано реално и води до факта, че всяка нова болница има пациенти, а заедно с това и съществуващите болници продължават да имат пациенти. Тук има нещо сбъркано и наистина е крайно време тези, от които зависи, да намерят механизъм за обективен контрол върху тази ситуация, допълни той. В противен случай, към момента мога само да кажа, че това са потребностите на българското население. Някой ще трябва да направи анализ какво и защо се случва, защото има държави, от които се вижда, че осигурителните фондове не са успели да издържат на натиска на непрекъснато увеличаващи се разходи, добави д-р Маджаров.

Предстоящи преговори за анекс с НЗОК 

В предстоящите преговори за анекс към рамковия договор би трябвало да не се променят обемите, а по отношение на цените се надявам да продължим в насока, в която по-голямата част от средствата, които ще бъдат в бюджета на Касата, да са насочени към медицинските дейности, каза още д-р Маджаров. Всичко поскъпва, услугите стават все по-скъпи и ако една година изоставим тази насока, ще останат назад, а пари за заплати на лекари и медицински сестри отново няма да има. Да не забравяме, че трябва да се осигуряват минимални възнаграждения, които са толкова минимални, че не могат вече да задържат средния медицински персонал в болниците, припомни той. България е застрашена от кадрови дефицит, особено на медицински сестри, акушерки и лаборанти. 

Остойностяване на лекарския труд 

Ръководството на съсловната организация е представило на служебния министър на здравеопазването д-р Галя Кондева методика за остойностяване на лекарския труд. Искрено се надяваме методиката да се вземе предвид и нещо да се случи, поне да се тръгне отнякъде – от лекарите, работещи в спешната помощ, от лекарите, работещи в регионалните здравни инспекции, от лекарите, работещи в ТЕЛК и НЕЛК. Да се започне от лекарите, които работят в структури на държавата, те да бъдат водещи при остойностяването на труда им, за да издърпат и останалите, каза още д-р Маджаров.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 14:32 на 26.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация