site.btaОБНОВЕНА Санкциите за болниците, които не успяват да осигурят заложените в Колективния трудов договор основни заплати, влизат в сила от юни

Санкциите за болниците, които не успяват да осигурят заложените в Колективния трудов договор основни заплати, влизат в сила от юни
Санкциите за болниците, които не успяват да осигурят заложените в Колективния трудов договор основни заплати, влизат в сила от юни
Снимка: Десислава Пеева/БТА

Българският лекарски съюз (БЛС) и Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) постигнаха консенсус за санкциите, които ще бъдат налагани на болниците, които не успяват да осигурят заложените в Колективния трудов договор (КТД) основни заплати. Санкциите ще се налагат от юни 2024 г, каза пред журналисти Д-р Иван Маджаров, председател на БЛС. Преди два дни двете страни не се споразумяха по темата и насрочиха нова среща за днес.

Трите месеца са с цел болниците да видят как ще се „движат“ в този период, в който ще са повишени и цените на клиничните пътеки, обясни той. Д-р Маджаров подчерта, че с НЗОК са се договорили за възнагражденията, предвидени в сега действащия КТД. Ако бъде приет нов КТД, евентуално ще се договаря нов отлагателен срок, допълни той.

Съотношението между основните заплати да не надвишава 1 към 10 от най-ниската заемана длъжност до ръководните длъжности, договориха още двете страни. По думите на д-р Маджаров, ако болницата осигурява нивата на основните заплати, заложени в КТД, тогава съотношението ще може да бъде 1 към 15, което не се отнася за лекарите, които не са ръководители на клиники.

Биомаркерите и тази година ще се заплащат от фармаиндустрията, както и досега, допълни д-р Маджаров. Тази тема беше втората причина, поради която преди дни БЛС и НЗОК не постигнаха консенсус, тъй като постъпи предложение биомаркерите да се заплащат със средствата, предвидени за медико-диагностично дейности. БЛС изрази тогава категоричното си несъгласие и предложи те да се заплащат със средствата, предвидени за лекарства.

Най-важното за пациентите е предвиденият улеснен достъп до изследвания и диагностика, каза още д-р Маджаров и припомни, че усилията са насочени към еднодневни процедури в болници и диагностично-консултативни центрове, без да се налага хоспитализация на пациента. Предвижда се и 10-дневен болничен престой за пациенти с тежък инсулт, посочи още д-р Маджаров. Досега този престой беше четири дни.

За болниците най-важното е, че най-енергоемките дейности са с най-повишени цени, допълни той. Продължаваме политиката с всяка следваща година за по-добро финансиране на интензивните грижи, добави той. Д-р Маджаров изрази надежда, че след време ще може да се въведе процедура „Анестезия“ за малка, средна и голяма анестезия, за да знаят и анестезиолозите колко струва трудът им. Сега техният труд се заплаща или от интензивните отделения, или от цената на хирургичната клинична пътека, което не е много редно, посочи д-р Маджаров.

Постигнахме консенсус, така че да заработят и истински механизми за ефективна профилактиката, каза след срещата доц. Михаил Околийски, председател на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването. По думите му за пациентите ще се осигури по-богата профилактика, с повече изследвания, а лекарите ще бъдат мотивирани с по-високо заплащане, ако направят повече профилактични прегледи. Пациентите ще могат да бъдат изследвани с ядрено-магнитен резонанс, когато имат нужда и няма да се налага да чакат Здравната каса да им разреши, посочи още доц. Околийски.

Предвижда се поощряване на болничните мениджъри, които достигнат минималните нива по КТД, което би повишило мотивацията за ефективни управленски болнични решения, каза още доц. Околийски. По данни на Министерството на здравеопазването над 112 болници са достигнали нивата на основните заплати, заложени в КТД и очакваме да стават повече, допълни доц. Околийски.

Управителят на НЗОК Станимир Михайлов каза, че ако в сегашния отлагателен период настъпят промени в КТД, нивата на възнагражденията на медицинските специалисти ще бъдат съобразени с новия КТД. По думите му за болниците, които най-много се притесняват от санкциите, в НЗОК има предвидени целеви средства, които са за повишаване на нивата на работните заплати на медицинските специалисти. Увеличението на нивата на клиничните пътеки от 1 март също ще им донесе повече приходи, добави Михайлов и увери, че НЗОК и БЛС нямат различия по този въпрос. Болниците получават подкрепа от 1 септември миналата година, посочи Михайлов, уточнявайки, че за областните болници бяха предвидени 30 млн.лв. По думите му има и 30 млн.лв. за общинските болници.

Утре делегатите на събора на БЛС ще трябва да гласуват дали да дадат мандат на ръководството на съсловната организация да подпише Анекса към Националния рамков договор 2023-2025 г.

 

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:43 на 12.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация