site.btaИзложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков, е подредена в галерия ''Алма Матер'' в Софийския университет

Изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на преводача Борис Мисирков (1933-1999), бе открита в галерия “Алма Матер‘‘ в Софийски университет “Св. Климент Охридски‘‘.

Експозицията е дело на Борис Мисирков-младши – син на преводача, работил по над 150 романа, пиеси, новели и други литературни произведения от руски език. Тя може да бъде разгледана до 1 декември.

Организатор на събитието е Културния център на Софийския университет, в партньорство с ''Къща за литература и превод'' и с подкрепата на Factor.bg.

В изложбата са включени снимки от живота на Борис Мисирков, негови чернови и малка част от произведенията, които е превел.

“Някога литературните преводи бяха изкуство. Не приложно, а висш словесен пилотаж. Големите майстори на превода бяха единици и Борис Мисирков беше между тях  - пръв между равни. Те не просто преписваха на български чуждоезичните шедьоври, създаваха произведения близнаци, огледални образи на оригиналите”, е мнението на Румен Леонидов, поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е сред най-добрите приятели на Борис Мисирков.

“Мога да разкажа моята собствена биография през живота на Борис Мисирков. Започнал съм, четейки “Шхуната Колумб‘‘ поне три пъти. Малко по-късно, през пубертета, канонизирах своята емоционалност четейки “Тъмни алеи‘‘ на Бунин. Все книги, които е превеждал Борис Мисирков. И, разбира се, за нас фундаментално събитие - не само за мен, а за цялото поколение, беше излизането на български на "Москва-Петушки", каза на откриването на изложбата Александър Кьосев - филолог, културолог и политик, директор на Културния център на СУ. “Тази диаграма, която Борис Мисирков - младши е създал, е изключително поучителна. Може да видите как започва един млад преводач, как превежда това, което му дават. Дават му всякакви неща, включително огромна част от идеологическата литература на времето”, допълни той.

“Компромисът на Борис Мисирков завършва през 1980 г. и след това има единици текстове, които напомнят идеологическо четиво. Т.е. той е разбрал, че такова нещо вече не бива да се превежда и вероятно, дори с цената на някакви материални лишения, не е превеждал подобни неща. Той е дал възможност на собствения си език на голям преводач, да заживее самостоятелен свободен живот. За това ние преживяхме "Москва-Петушки‘" като истински “вирус” в тоталитарния език и сме се учили да живеем свободно в езика’’, каза още Александър Кьосев.

“Имах голям късмет, че попаднах в духознанието на Борис Мисирков. Много съм благодарен, че Господ ни събра, защото научих много работи от него. Той ме научи на занаят. Той владееше българския прекрасно, без да използва турцизми, архаизми”, каза Румен Леонидов.

“Питал съм го “защо не пишеш‘‘. Tой се подхилкваше презрително, защото големият преводач няма да се хвърли да пише. Той не иска да бъде поредният писател. Той знае езика, той е писател във всеки превод. Във всеки превод, отличният преводач, големият преводач е писател, и прави така, че текстовете, които са неизвестни в България, да станат не само известни, но да се родят на български език‘‘, разказа още Румен Леонидов на откриването на изложбата.