site.btaИлиян Савков: Работата и усилието ни правят хора, а вярата и любовта ни крепят

BOBSTH 15:50:01 20-09-2018
AM1547BO.002
изкуство - Илиян Савков - интервю

Илиян Савков: Работата и усилието
ни правят хора, а вярата и любовта
ни крепят


София, 20 септември /Оля Ал-Ахмед, БТА/
Работата и усилието ни правят хора, а вярата и любовта ни крепят, заяви в интервю за БТА художникът Илиян Савков, който този месец представя в Пловдив своя изложба.
Да се продаваш като съвременен жив автор е енигма, ребус и решаване на мистично уравнение, както и късмет, твърди творецът. През септември той се връща в града, в който са преминали младежките му години, за да "разкаже" в картини любимите си места в Пловдив.
На въпрос на какво го е научил животът Илиян Савков отговаря: "Да работя много, всеки ден, да се натоварвам безмилостно. И да живея с достойнство".
Художникът Илиян Савков се занимава с живопис, карикатура, рисунки, колажи. Негови творби имат колекционери в България, Великобритания, САЩ, Япония, Русия, Сърбия, Македония, Хърватия, Румъния, Италия, Турция. Носител е на много наши и международни награди. Негови самостоятелни изложби живопис са показвани в Българския културен институт - Варшава; Класици на изобразителното изкуство, Пловдив; Артеа център, Варна; Галерия Фойлз - Лондон; Българското посолство в Лондон. Мнозина го познават и като карикатурист. Заедно с колегите си Алла и Чавдар Георгиеви, Анатолий Станкулов, Ивайло Нинов, Иван Кутузов, Илиан Савков, Маргарита Янчева, Христо Комарницки и Чавдар Николов е член на "Дружество на невъзпитаните карикатуристи".

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Савков, защо ви наричат "невъзпитаният" художник, "хулиганът", с какво сте си извоювал тези звания?
Отговор: Стана така, че извървях сложен и объркан лабиринт. Започнах да рисувам като ученик в Английската гимназия. От тогава не съм спирал. Работих в много жанрове. За да мога да продължа, в началото на 90-те на ХХ век станах карикатурист. Притиснат от безизходица и безпаричие започнах да рисувам карикатури. Това е жанр, който изисква минимум разходи - малък лист хартия, туш и перо. Пращах карикатури на международни конкурси и за моя изненада само след няколко месеца започнаха да идват куп награди от цял свят. С парите от тези награди буквално преживях бруталното начало на прехода. Успоредно правех и рисунки, живопис, колажи, асамблажи и какво ли още не. Работя всеки ден на пълен работен ден. От години е така. Натоварвам се максимално.
След 37 години в София се прибрах обратно в Пловдив. След завръщането ми в Пловдив не рисувам карикатура. Имам ателие и пак съм артист. Но ехото на "невъзпитаните" се носи след мен.

Въпрос: Последната Ви изложба в Пловдив този месец предизвика истински фурор сред колекционерите и ценителите, но и огромна завист у колегите Ви, тъй като стана известно, че за 60 минути сте продали голяма част от творбите си. На какво се дължи този успех?
Отговор: Скиците, подготвителните рисунки за тази изложба ги бях правил няколко години. Рисувам къде ли не, става спонтанно и непредизвикано. Когато преглеждах многото папки и депа с насъбрани рисунки открих цял куп пловдивски мотиви, беше се събрал някакъв визуален дневник. Прииска ми се да вдигна някои от тези пловдивски градски пейзажи на голям формат. Отне ми към година много напрегната работа. Запознах се със Стоян Даскалов, собственик на пловдивска галерия, и така стана изложбата. Нещо като завръщане на блудния син в Пловдив. Куратор на изложбата е Димитър Инджов. Той свърши огромна работа и благодарение на неговите усилия на откриването дойдоха колекционери. Честно казано се стъписах, когато след около час на почти всички картини се появиха червени стикери. Инджов носи голямата отговорност за това. Аз само нарисувах работите.

Въпрос: Какви бяха подбудите Ви за тази грандиозна изложба? Отдавна ли мечтаехте за нейното осъществяване?
Отговор: От Пловдив съм, но от 1983 г. до октомври миналата година живях в София. Върнах се в Пловдив, където можех да продължа да работя като артист на пълно работно време. Периодично се ровя в арт архивите ми с насъбрани рисунки и скици. Промените и перипетиите бяха на работите ми. Учудих се колко много пловдивски рисунки са се натрупали. Правил съм ги, когато се прибирах в Пловдив през годините за два три-дни. Сега разбирам, че съм ги правил систематично и редовно като ефект на носталгията по Пловдив. Носталгията към детството. Идеята да направя тази пловдивска изложба ми дойде, когато се прибрах и започнах да работя в ателието. Имах усещането за познат и непознат Пловдив. Получи се мое, лично пътуване във времето. Траекторията от стари усещания, спомени и нахълтването на настоящето в тях. Хармонията и дисхармонията на преди и сега. Просветвания и припламвания поднесени съвсем интуитивно. Без никакъв търсен порядък или организираност.

Въпрос: Наистина ли сте продал почти всичко изложено?
Отговор: Почти цялата изложба се продаде вечерта на откриването. Имам уникален шанс да работя повече от двадесет години с колекционера Димитър Инджов. Странното е, че той се превърна в мой Deus ex machina. Имам предвид, че през всичките тези години имах мощна подкрепа от него и достатъчно и редовни субсидии, за да мога да работя без да спирам. Можех да живея от арт. Направо чудо. Кураторът на изложбата свърши огромна работа по подготовката и има голяма заслуга за нейното успешно реализиране. Точно в този контекст откриването се превърна в колекционерско събитие. С много откупки. Да, почти на всички работи.

Въпрос: Вие сте изминал дълъг и трънлив път в творчеството си. Как се отнасяте към твърдението, че "художник къща не храни"?
Отговор: Не знам, колкото повече живея и трупам опит, толкова по-малко разбирам какви са условията и правилата един артист да успее да печели и да се издържа от изкуството, което създава. Като че ли няма логика. Животът е непредвидим, пълен е с изненади. Да се живее от арт е ужасно сложна игра със свои явни и скрити правила. Да се продаваш като съвременен жив автор е енигма, ребус и решаване на мистично уравнение. И късмет. Работя с определен галерист, той ме купува повече от двадесет години. Той е моето решение на задачата.

Въпрос: Какво ви вдъхнови конкретно към този бенефис, предвид, че отдавна не сте правил толкова голяма самостоятелна изложба?
Отговор: Минаха две години от предишната ми самостоятелна изложба. Сегашната е много различна. Прибрана и обединена е в Пловдив като тематичен фокус и визия. Нещо като узрял плод, на който му бяха нужни четиридесет години да узрее.

Въпрос: Доволен ли сте от резултатите? Как приеха пловдивчани тази изложба?
Отговор: Изложбата стана. Не бях показвал предварително нищо и залогът беше голям. Имах увереността на роден артист с дълго отлагана премиера. Понякога успяваш приживе, друг път по-сетне. В края на създаването на този цикъл бях напълно изтощен и скапан от работа и напрежение. През годините си мислех, че с времето ще успея да се изразявам по-бързо и леко. То се получи точно обратното. Завършването на всяка работа за тази изложба се оказа къртовски труд и усилия в продължение на седмица, две, три. Разработването, насищането и обединяването на пластичния факт се оказа невероятно трудно и сложно като процес.

Въпрос: Кои са любимите Ви творби от изложените?
Отговор: Нямам любими и предпочитани, на всяка работа съм се изцедил до капка.

Въпрос: Имате ли картини, които ненавиждате и ги захвърляте на тавана?
Отговор: Унищожавал съм десетки, може би стотици работи. Обичам да ровя в папките, чекмеджетата, всичките импровизирани депа, които са пълни с купища арт архиви. Понякога изтръпвам какво чудо е било, работа без прекъсване. Повечето от ранните работи ги унищожих. Аз съм левичар, но съдбата и българската реалност ми отнеха този дар за доста години. Това за малко не се оказа фатално за мен. Запазил съм само няколко работи от ранния мъчителен и безрезултатен период на дясната ръка. Така или иначе прочистването продължава. Нови работи все пак унищожавам по рядко.

Въпрос: Вие сте безупречен портретист, на кои известни личности сте правил портрети?
Отговор: Рисувам на най-непретенциозни и общодостъпни места - кръчми, кафенета, плажове, гари и автогари. Чувствам се най-свободен и любопитен да драскотя, когато съм близо до масите.

Въпрос: Съжалявате ли за някой направен портрет? Рисувате някого, а после се оказва, че "той" не заслужава портрет?
Отговор: Многократно. Но рисунката и пластичният продукт имат свои качества и това е утехата, че усилието си е заслужавало.

Въпрос: На профила си във фейсбук наскоро качихте своя автопортрет. Трудно ли се рисува автопортрет? Как позирате сам на себе си? Послушен ли сте?
Отговор: Рисувам се редовно. Това ми е като лек на депресивните състояния и бягство, escape. Имам куража да го правя многократно и постоянно от Егон Шиле. Моят идол. Заедно с Гоя, Вермеер и Джорджо Моранди. Те са моят вътрешен кръг.

Въпрос: Как се осмелихте да преминете към пейзажите? Изложбата Ви е предимно с пейзажи от любимия Ви Пловдив?
Отговор: Имаше по-скоро екзистенциална потребност, то е философско основание. Иначе аз съм априорно изкушен като художествени посоки - фигуративно, абстрактно, хора, натюрморти, пейзажи, всичко това е естествено и непреднамерено.

Въпрос: За Вас казват, че "рисувате с лекотата, с която дишате". На какво се дължи тази лекота? Откъде черпите кислорода за картините си?
Отговор: Когато започнах, в края на 70-те, имах особено усещане за обреченост. За нещо, което е по-силно от мен и съм призован. Беше тежко и особено. Но знаех, че съм себе си и сякаш съм се родил повторно. Това ще е, без право на друг избор. Когато рисувам, дишам. Без това не мога.

Въпрос: Пловдив е градът на художниците. Има ли място за всички? Не ви ли е тясно? Конкуренцията пречи или мотивира?
Отговор: Не си падам по квалификации. Животът стана толкова динамичен и сложен. Сега живея и работя в Пловдив, направих изложба на блудния син. Никой не знае какво ще бъде утре.

Въпрос: Имал ли сте пречки в творческата кариера? Някой спирал ли е развитието Ви и израстването като художник?
Отговор: Тук влизаме в територията на сенките. Кандидатствах в Художествената академия десет години, 1980 - 1989 г. През 1987 г. де факто бях първи по бал измежду 217 кандидати за осем места в бъдещия курс по живопис. Но името ми така и не беше написано в списъка с новоприети студенти. И до ден днешен нямам отговора. Но продължих.

Въпрос: Трудно ли е да си карикатурист? А опасно ли е да осмиваш определени образи и ситуации?
Отговор: Вицът, иронията, изграждането на типаж, шарж, графична рисунка повторени стотици пъти като задача всеки ден ме направиха професионалист. Всъщност рисувах карикатурите си с двойно дъно, заключвах ги с езоповски код, за да минат.

Въпрос: Изобщо съжалявате ли за нещо?
Отговор: Имах много примамливи оферти за работа извън изкуството. Отказах всичко и останах верен на себе си. Не съжалявам.

Въпрос: На какво Ви е научил животът?
Отговор: Да работя много, всеки ден, да се натоварвам безмилостно. И да живея с достойнство.

Въпрос: Вашето послание към аудиторията?
Отговор: Работата и усилието ни правят хора. Вярата и любовта ни крепят./АМ/