site.btaНеща, за които имахме надежда в последните 35 години, че няма да се върнат, започват да се връщат, коментира адвокат Александър Кашъмов

Неща, за които имахме надежда в последните 35 години, че няма да се върнат, започват да се връщат. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, възобновяват се фашистки маршове по улиците и опитите да се нарушават основни права на хората. Неправителствени организации, журналисти, активни граждани, които са носители на права за демокрация, са представяни като врагове и шпиони. Тази враждебна среда трябва да бъде отчитана, каза в Националния пресклуб на БТА изпълнителният директор на Програма "Достъп до информация" (ПДИ) адвокат Александър Кашъмов. 

Всяка година между 10 и 15 хиляди души подават заявления за достъп до информация, посочи той, представяйки 25-ия доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Данните са за 2024 година.

Притесняваме се Законът за лобизма да не се превърне в закон за чуждестранните агенти, посочи Кашъмов. 

В доклада има препоръки по отношение на законодателството, свързано с достъпа до обществена информация. Експертите смятат, че законът за достъп до обществена информация трябва да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Ограничения на правото на достъп са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.

Информацията, свързана с проекти за нормативни актове, дейността на работни групи и становища в рамките на процедури по изготвянето и обсъждането им, както и с официални и неофициални заседания и срещи с участието на държавни органи и държавни служители, следва да бъде общодостъпна в максимална степен, се посочва в препоръките. 

Анализаторите са на мнение, че понятието "следствена тайна" трябва да бъде тълкувано и прилагано стриктно. Тази защита не следва да е без ограничение във времето. След приключване на производството, основни актове, свързани с него, следва да бъдат достъпни, освен в частите, които съдържат защитена информация.

Актовете по образуване, продължаване, спиране, прекратяване на досъдебни производства и прокурорски проверки от висок обществен интерес, особено свързани с лица на висша публична длъжност или политици, както и информация за движението на такива производства, следва да бъдат достъпни, посочват авторите на анализа.

Според тях трябва да бъдат направени промени в закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).

Министерският съвет и Държавната комисия по сигурността на информацията да инициират, подкрепят и контролират процеса на декласифициране на документи в системата на изпълнителната власт, в съответствие с изискванията на ЗЗКИ и Правилника за неговото прилагане, и да осигуряват публичност на списъците с декласифицирани документи, препоръчват анализаторите.

Според тях Комисията за защита на личните данни трябва да възстанови прецизното спазване на баланса между правото на информация и журналистическото изразяване, от една страна, и защитата на личните данни, от друга, като се въздържа от налагане на големи по размер санкции.

По отношение на съдебните актове, анализаторите препоръчват промяна в Закона за съдебната власт, така че на публикуване да подлежат всички съдебни актове заедно с мотивите, а ограничаването на публичността им да се сведе до заличаване/обезличаване единствено на информация, която подлежи на защита. Освен това Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и председателите на Върховния касационен съд, апелативните, окръжните и районните съдилища трябва да предприемат мерки за публикуване на протоколите от открити съдебни заседания по наказателни, граждански и търговски дела в интернет страниците на съдилищата. Нужни, според авторите на доклада, са и ясни правила относно активното оповестяване на информация по дела от висок обществен интерес

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и главният прокурор трябва да предприемат стъпки за предоставяне на еднакъв достъп до създаваната обществена информация, така че да бъде избегнат двоен стандарт и откази в случаите, когато сходна информация вече е била публикувана или предоставяна по заявление.

Анализът посочва, че са нужни и промени в Гражданския процесуален кодекс, които регламентират бързо прекратяване и други подходящи мерки спрямо искове, заведени при злоупотреба с цел възпрепятстване на общественото участие (т.нар. SLAPP дела).