site.btaЗначително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри у нас и адекватен механизъм за финансирането им предлагат от ИПИ

Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и адекватен механизъм за финансирането им, който да позволи достигане на средства до тях самите, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в мерки за решаване на проблема с недостига на медицински сестри в България. 

Според ИПИ удвояването на възнагражденията на медицинските сестри за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

От ИПИ представиха своите десет предложения по време на организираната от тях дискусия в София "Недостигът на медицински сестри: икономически перспективи и работещи решения". 

Други предложения са свързани с намаляване на срока на обучението за медицински сестри във висшето образование у нас с два семестъра до постигане на минималните изисквания на европейската директива, а също необходимостта от програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студенти в специалността. Друго предложение е свързано с привличане на медицински страни от трети страни като от ИПИ смятат, че България трябва да се опита за използва "ресурса" на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене и стимули за започване на работа. От ИПИ предлагат също да се разреши на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК. 

Необходимо е да има промяна в това с какво трябва да се занимава една медицинска сестра, те да се освободят постепенно от всякакви излишни дейности - дали свързани с документация, отчитане, с неща, които не включват директно контакт с пациента, посочи Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ.  

Тя обобщи, че всичко това може да се случи, но не може да се случи изолирано от случващото се в цялата система на здравеопазване. 

Професията на медицинската сестра е ключова от гледна точка на пациента, тя е тази, която директно общува с пациентите, посочи Георгиева, като според нея лошото отношение на пациентите у нас до голяма степен се дължи на това, че голяма част от сестрите нямат достатъчно време и не могат да обърнат достатъчно внимание на пациента, той да получи удовлетворение от здравната услуга. 

Според данни, представени от Георгиева за брой специалисти по здравни грижи на един лекар у нас, съотношението е около 1:1,4 - на един лекар отговарят средно около 1,4 сестри. В отделни видове лечебни заведения съотношението е по-негативно, има места, където лекарите са повече. В специализираните лечебни заведения ситуацията е по-критична, посочи Георгиева. Според статистиката един специалист по здравни грижи в МБАЛ отговаря средно за страната за около 6,5 пациенти. В специализираните болници това съотношение е по-високо, има места, където една сестра отговаря за 30 пациенти, посочи още тя.

Коментирайки данни за доходите на медицинските сестри у нас за последните две години -  между януари 2023 г. и декември 2024 г., по данни на НАП, Георгиева отбеляза, че се вижда, че те постоянно растат във времето и сестрите не са изключително зле платени. Месечният им доход е нараснал за две години от около 1960 лева до малко над 2600 лева. Тя обясни, че това са брутните доходи, това, което медицински сестри изкарват, работейки на две места, работейки нощна смяна. 

Относно данните за броя на сестрите за този период, те леко намаляват, но не намаляват критично много - малко под 29 000 от около 29 600, отбеляза Георгиева, като това са всички сестри в България - в болничната, в извънболничната помощ, в различни медицински центрове, в детски градини, ясли. По думите й това намаление обаче показва лоша тенденция - по-малко са хората, които упражняват тази професия. Те са намалели само за две години с определен брой, които вече не са в системата.

Бюджетът на НЗОК расте постоянно, той е свързан с повишаването на доходите, за болнична помощ се отделят за 2025 г. около 4 млрд. лева, ръстът на общия бюджет на НЗОК е малко над 1,3 млрд лева. Има ли пари - има, но къде са тези пари, въпросът остава с отворен край, коментира темата за повишаване на възнагражденията на медицинските сестри Георгиева.

Анализаторът отбеляза и необходимостта от намаляване на времето на обучение за медицински сестри у нас - за да се получи бакалавърска степен по специалност "Здравни грижи" продължителността на обучението е 4 години. В много държави в ЕС то е 3 години, в някой 3,5 години, с постигане на необходимите според европейската директива 4600 часа обучение. Има държави, които са го постигнали, получат същото качество на образование, дори по-добро, отколкото в България за по-кратък срок, отбеляза Георгиева. Тя добави, че това може да стане и у нас като посочи, че вече се случват бавни стъпки в тази посока като това, че МОН обяви специалност "Медицинска сестра" и "Акушерка" за защитени професии.

Георгиева обаче каза, че това не решава генералния проблем - откъде ще намерим хора, които да учат тази специалност, колко са тези хора, които остават в професията, след като започнат да учат, как да се промени тенденцията повече млади хора да избират тази професия и да остават в нея. 

Данни на Министерството на здравеопазването, цитирани от Георгиева, за поискани и дадени удостоверения за работа в страни от ЕС, показват, че все по-малко медицински специалисти решават да емигрират - около 63 са издадените такива документи за медицински сестри от България през 2023 г. Трябва да се има предвид, че около 1000 места за студенти има открити, те се заемат на около 92-93 процента, от тях всяка година завършват около 630-650 медицински сестри, една десета от тях решават да емигрират, отбеляза Георгиева, добавяйки, че 10 процента се губят в момента, в който си вземат дипломите.

Общо 173 лекари и медицински сестри са поискали разрешение от държава от ЕС да дойдат да работят у нас, показват още данните за 2023 г. По думите на Георгиева е важно как да привлечем хора от трети държави, да ги накараме да дойдат у нас, да им предоставим адекватни условия на труд и възможност как да си трансформират дипломите, така че да отговарят на нашите изисквания. Това стои като въпрос пред България, трудно решение е, но има голяма възможност да се търсят такъв тип специалисти. С влизането в еврозоната може да използване това като конкурентно предимство, добави тя.

Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПИ, цитира данни от статистика на ОИСР за съотношението медицински сестри/лекари, според които България е на последно място по този показател в ЕС заедно с Кипър, като разликите с някои от страните са в пъти. При нас съотношението е 1:1, средното за ЕС е 2,2 медицински сестри на един лекар, в някои страни е над 3. Това показва, че сме много надолу, защото политическият разговор много често е, че такива проблеми има и в други страни, нищо различно няма в България и ситуацията няма скоро да се промени, посочи Богданов. Според статистиката по брой на завършващи медицински сестри на 100 000 човека население за 2022 г. - за България са около 9. В ЕС е средно малко под 40 т.е четири пъти повече, има страни и с много повече, отбеляза Богданов.

Промяна трябва да има, голяма, тя е още по-трудна, защото когато се зададе въпрос на 15-годишните какво се виждат, че ще могат да работят когато са на 30 години, половин процент от българските деца казват, че се виждат да работят като медицинска сестра. Този отговор по принцип събира нисък процент в страните в ЕС, в Източна Европа е особено нисък, а в България е особено, особено нисък, отбеляза Богданов.