site.btaОт покрива на света се виждат облаци и още много върхове, но гледката си струва, каза Христина Йосифова, изкачила Еверест

От покрива на света се виждат облаци и още много върхове, но гледката си струва. Това каза в интервю за БТА Христина Йосифова, която стана четвъртата българска, изкачила най-високия връх в света Еверест. Това е вторият осемхилядник в Хималаите, който е изкачен от нея в рамките на само девет месеца. През септември 2024 г. тя стана първата българка, изкачила хималайския връх Манаслу (8163 м), и първата старозагорка, достигнала осемхилядник.

Христина Йосифова споделя, че решението да изкачи Еверест е дошло буквално за дни и без да бъде предварително планирано. Всичко започва в началото на календарната година и по някакъв начин случайно. „Бях си наумила друг осемхилядник и тъй като имам приятели в Непал, реших да ги попитам каква е ситуацията с изкачване на Еверест от китайска страна, тъй като доста дълго време този маршрут бе затворен. Получих отговор, че изкачването от север вече е достъпно и има слабо присъствие. Обсъдих решението с моето дете, което ме подкрепи веднага и се записах за първата възможна група. Цялата експедиция отне около един месец“, разказва Йосифова.

Нейната амбиция винаги е била да стигне до Еверест по по-трудния път, защото като планинар тя не възприема тълпи по пътя към върха, с цялата мръсотия, шумотевица и комерсиалност. „Като всеки алпинист винаги съм имала мечта да се кача на върха на света, но не по стандартния маршрут от Непал. Смятам, че навалицата там щеше да ме напрегне. За мен изключително важно е как се чувствам в планината“, обяснява четвъртата българка, изкачила най-високия връх на света.

Тя се запознава в Катманду с останалите членове на групата, с която тръгва към върха, а общият им брой е седем човека. След инструктаж, те пътуват заедно до първия базов лагер и оттам всеки сам определя маршрута си до следващия. „Всички бяхме опитни планинари. След закуска всеки грабваше раницата си и потегляше към следващата точка по своя преценка. Не сме имали момент, в който някой да се изгуби. Използвахме навигация. Аз два пъти загубих пътеката си, но бързо се върнах към правилната посока. Ежедневието минава в ходене, хранене, спане и доколкото е възможно в обсъждане на атаката на върха. Доволна съм, защото нямаше кой да ми налага темпо, да определя дали да почивам или каквото и да е“, разказва Христина Йосифова.

Групата не е разполагала с достатъчно шерпи и водачи, не е имала никакво спасително или здравно осигуряваме, а самите лагери са изграждани буквално пред очите им. Осигуряването на достатъчно храна и вода също е било сред трудностите, особено във височинните лагери, обяснява българката.

По нейните думи тя не е имала никакви затруднения или притеснения по време на изкачването и се е чувствала добре през цялото време. „Трудно ми беше на слизане. Тогава вече изтощението - чисто емоционално и физически, си оказва влияние. Аз си носих сама багажа, имах болки в гърба, които се усилиха на слизане и това ми създаде известен дискомфорт, но за радост нямаше сериозни проблеми. Самото финално изкачване със сигурност е доста трудно. Горе буквално е една стена от скала, няма сняг, има силен вятър. За последния километър и малко се минават над 600 метра денивелация. Тази последна част е девет часа изкачване“, казва Йосифова.

Тя разказа, че от покрива на света се виждат облаци и още много върхове, но гледката си струва. На 24 май, когато Йосифова изкачва върха, там има около 15 човека, които се срещат на покрива на света. Тя предполага, че отново ще се върне във високата планина, но все още няма конкретни планове за друг осемхилядник. „Искам да покоря Алпите, които винаги са били непозната за мен територия. Аз обожавам българските планини и се чувствам много добре тук“, споделя опитната алпинистка.

Освен като жена, която е покорила Еверест, Христина Йосифова се представя и като преподавател на вид тибетска оздравителна гимнастика. Има зала в София, където заедно със своите съмишленици провежда курсове и тренировки. Освен това тя е парамедик и основно работи на терен по осигуряване на състезания, телевизионни филми и продукции. Също така води и курсове за първа помощ в цялата страна. Тя е от Стара Загора, но живее в София. "Пътувам много, но смятам, че моят живот е подреден и щастлив. Нямам никаква притеснения относно бъдещето си. Искрено се надявам моите родители и моето дете да бъдат здрави", каза Христина Йосифова.

В посланието си към младите хора и всички българи тя призова да обичат планината и във всяко свое свободно време да бъдат на открито. „Планината е източник на енергия и място, където човек да бъде сам със себе си или в добра компания. Там разкриваме истинската си същност“, каза пред БТА Христина Йосифова.