site.btaПроектът "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и останалата част на ЕС, каза Кирил Вълчев

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на ЕК цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на ЕС, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев при откриването на заключителната конференция по проекта, която се провежда във Вършец. По думите му благодарение на националните пресклубове на БТА цяла България u българите в съседните страни са станали част от организираните от агенцията общи национални и европейски разговори по проекта - общо 40 конференции в 38 пресклуба.

„В заключителната конференция във Вършец се включват и участниците в 20-ата Световна среща на българските медии от българоезични медии от 25 държави, включително и България - рекорден брой държави след първата среща през 2005 г., в която участваха български медии от 24 държави. Темата на срещата също е свързана със знанието - “Медии и знание”, като я открихме в Националния пресклуб на БТА в София - града, носещ името на Божията премъдрост, на 24 май - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Вчера срещата продължи в Клисурския манастир, който е посветен на светите Кирил и Методий, където беше отслужен молебен за благоденствие на българските медии по света, а след това в последния панел отбелязахме, че това благоденствие минава през започването на системно подпомагане на българоезичните медии извън и в България от цялото българско общество чрез общия бюджет“, посочи Кирил Вълчев.

През последните четири години БТА е открила нови 30 национални пресклуба, като е съхранила и развила отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, които вече са 44 (с временния пресклуб в Българския павилион на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония, където преди седмица с участието на президента представихме пред японски студенти по българистика и едновременно онлайн във всички пресклубове броя на списание ЛИК за България и световните изложения, издаден на български, английски и японски език), отбеляза той.

„Благодарение на екипите от вече двама кореспонденти (а в Пловдив, Варна и Бургас - по петима) публикациите в БТА с новини от регионите на България през миналата година се увеличиха спрямо предходната с 63 процента и вече са 25 487. През 2024 г. в пресклубовете на БТА имаше 1980 пресконференции и събития, като за три години пресконференциите се увеличиха 2,5 пъти, а събитията като тази конференция, организирани от БТА самостоятелно или с партньори, са 12 пъти повече. Впрочем през последните три години в БТА даде видим резултат и сътрудничеството с българските медии по света - един от основните източници на вече над 8000 новини от българите в чужбина, които агенцията публикува през миналата 2024 г. в създадената през 2021 г. рубрика “БГ Свят” със само 243 новини тогава“, заяви генералният директор на БТА.

По думите му проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.

„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос. Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите“, каза Кирил Вълчев..  

Той направи ретроспекция на проведените срещи по проекта до момента, започвайки от откриващата конференция във Велики Преслав, заради включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. „През тази година отбелязваме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост - глаголицата. Това е част от календара на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) “14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история, които се отбелязват през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на  първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 година. 20 години след първата ни среща българските медии по света вече носим още по-голяма отговорност, защото писането на българската азбука вече е писане на една от само трите азбуки на ЕС, а творчеството на български език е творчество на език на ЕС“, каза Кирил Вълчев.

Той подчерта, че заключителната конференция във Вършец е знак, че трябва да прогледнем с други очи към Северозападния район на България, който обичайно се сочи сред първите два най-бедни региона на ЕС.

„Защото първият лекуван с минерална вода в България е във Вършец още в средата на XIX век, преди да бъде възстановена българската държава, а първата баня тук е построена през 1910 г. скоро след Освобождението от турското робство. Така най-старият български спа курорт потвърждава, че изграждането на съвременната култура на отдих в специални места в България се развива едновременно с останалите европейски държави - с модерните СПА курорти навред в Европа, които възраждат античните гръцки и римски традиции за “Здраве чрез вода” (Salus per aquam), както и редом с алпийските ски курорти в Австрия, Швейцария, Италия, Франция, понеже строителството на резиденцията на българските владетели в първия български зимен курорт Боровец започва през 1898 г. (годината на първите новини на БТА), а също редом с морските курорти на Испания, Португалия, Гърция, някогашна Югославия, защото курортът „Св. св. Константин и Елена“ край Варна е от 1908 г.“, разказа генералният директор на БТА.

По думите му във Вършец трябва да напомним, че България има предимството да е на първо място сред всички държави в континенталната част на Европа по брой и дебит на минерални извори, но това предимство трябва да се използва по-добре, включително с популяризирането му чрез медиите.

В тази връзка генералният директор на БТА посочи седем посоки, в които трябва да бъде насочено това популяризиране.

„Първо, природните дадености в България за балнео- и спа туризъм. България със своите проучени повече от 550 залежа на термални и минерални води с над 1600 минерални извора с дебит 4900 литра в секунда е на първо място в континентална Европа и на второ място в Европа след Исландия по ресурси на натурална минерална и изворна вода с естествен произход, уникален състав и питейни качества. България има доказани места с въздух за климатолечебен туризъм - Сандански, Трявна, Свети Влас. България има 354 километра крайбрежие край Черно море със 78 развити пясъчни ивици, които позволяват таласотерапевтичен туризъм. Има 6 езера с лечебна кал и солници - Шабленско езеро, Русалка, Балчишка тузла, Варненско езеро, Атанасовско езеро и Поморийско езеро. Новините за проучванията на учените в тези области могат много да помагат за популяризирането на балнео- и климатичния туризъм в България.

Второ, България има традиции в използването за здраве на минералните води. В Сердика (днешна София), Пауталия (днешен Кюстендил), Германея (днешна Сапарева баня), Аугуста Траяна (днешна Стара Загора), Медикус (днешен Сандански) още траките са използвали минералните води 2000 години преди Христа, а много вероятно възникването на праисторически селища на тези места 6000 - 5000 години преди Христа също да е заради минералните води. Затова постоянната рубрика на БТА “БГ Археология” съвместно с Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките може да е от полза и за популяризиране на балнеоложкия туризъм в България. В нова България първият лекуван с минерална вода в най-стария СПА курорт в България Вършец е още в средата на XIX век преди да бъде възстановена българската държава, а първата баня там е построена през 1910 г. скоро след Освобождението.

Трето, държавата и общините в България имат воля за развитие на здравния туризъм. Доказателство е ръстът му, защото по данни на Министерството на туризма една шеста от туризма в България е здравен.

Четвърто, в България има отговорен бизнес, който трайно инвестира в балнео- и спа туристически обекти. Има и сериозни възможности за още по-големи инвестиции, защото според проучване в Икономическия университет във Варна от 2016 г. едва 5 процента от наличните минерални извори в България са каптирани и се използват в балнео- и спа туризма. Новините за нови инвестиции за развитие на вече използваните и на нови извори също могат да допринасят за популяризирането на здравния туризъм в България.

Пето, България има достижения в разработването на собствени и внедряването чужди технологии и апаратура в областта на балнеологията и СПА. Новините за това също могат да допринасят за популяризирането на здравния туризъм и затова договорът на БТА с БАН за постоянно разпространение на информация за българската наука също е от голяма полза.

Шесто, България има специалисти за работа в здравния туризъм. Страната има близо 200 многопрофилни болници с около 30 000 лекари и 30 000 медицински сестри, като по брой лекари на 100000 души е сред първите в Европейския съюз според Евростат. Отделно са специалистите по рехабилитация и физикална терапия. 11 висши училища обучават медицински специалисти като първият медицински факултет е към Софийския университет от 1917 г. Акцент върху новините за постиженията на хората в България, които работят в сферата на медицината, също помага за популяризирането на страната като дестинация за здравен туризъм, а не да се поставя акцент само на проблемите с кадрите в тази сфера, защото българите трябва да се научим да поставяме акцент първо на силните си страни.  

Седмо, все повече хора ще имат нужда от превенция и лечение на различни заболявания. До 2030 г. населението на света се очаква да достигне 8,6 милиарда души, като продължителността на живота ще нараства, а населението на най-платежоспособните държави ще продължи да застарява. Пазарът за пряк медицински туризъм в света през 2026 г. се очаква да приближи 50 милиарда щатски долара по данни на американо-индийската компания за пазарни проучвания Grand View Research. По данни на пулмолога проф. Коста Костов 7 милиона души в света са с така наречения дълъг ковид, което означава част от тях да бъдат потенциално оздравели в България. А новините за оздравелите в България също работят за здравния туризъм в страната ни.

В тези седем посоки е нужна повече популяризация на възможностите и ползите от здравен туризъм в България сред самите българи и в чужбина. Понеже хората в България, които се ползваме от предимствата на природата ѝ, ставаме все по-малко, коментира Вълчев.

Той даде пример с община Вършец - преди 70 години населението е било повече от 12 000 души, през 1992 г. все още е над 11 000, докато по данни на Националния статистически институт към 31.12.2024 г. вече е наполовина. А според официалните преброявания от близо 9 милиона души през 1985 г. населението на България 35 години по-късно е 6.5 милиона души, тоест с почти 2.5 милиона души по-малко.

„Затова важна цел на тези разговори в рамките на конференциите по проекта “Европа на Балканите: Заедно чрез знание” е да правим видими именно всички съвременни приноси в ЕС на градове и като Вършец, развивани и с помощта на Съюза, за да насърчаваме повече млади българи да виждат смисъл да остават самите те да се развиват в България, а напусналите я да се завръщат“, каза Кирил Вълчев и представи кратка информация за всички градове, в които са проведени срещи по проекта до момента.

„В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа.

В Монтана на празника на обявяването ѝ за град след Освобождението, след като градското ѝ развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете.

В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България.

В Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. -  за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.

Във Велико Търново - на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии.

В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала.

Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост  “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи.

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови.

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България.

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа.

В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф самоковеца Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа.

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията де състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г.

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години.

В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”.

Разград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света - пример са уникалното кисело мляко от разградското село Гецово със защитено наименование за произход в ЕС “Българско кисело мляко", а също и редица продукти фармацевтичните и биотехнологичните предприятия в града, чието популяризиране е важно и затова БТА избра конференцията да бъде на деня на връчването на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа.

Русе - най-големият български град по поречието на река Дунав и петият град по големина в България - е символ на отвореността на българина към различното и възприемчивостта към новото на фона на силни родни традиции. Защото това е градът, през който по река Дунав в българските земи идват различни неща от останалата част на Европа. Други европейски народи нямат този интерес към другия - някои демонстрират затвореност и самодостатъчност, а други векове агресивно налагат собствения си начин на живот и интереси по далечни земи без да възприемат много от там.

Кюстендил е пример, че и в по-малки градове в България има разнообразен живот, който непрекъснато се развива - от емблематичните празници на пролетта и черешата през културния живот със символ Владимир Димитров - Майстора и славната история на спасението на българските евреи до модерния туризъм без да забравяме и силното присъствие на православната християнска вяра в града, олицетворен и от празника Панагия на Успение Богородично.  

Сливен е пример за градивната сила на осведомеността, на знанието за достиженията на другите, но и за собствените постижения и възможности за развитие - без да си информиран как в Европа правят фабрики, няма как като Добри Желязков през 1834 г. да създадеш първата текстилна фабрика на Балканския полуостров и само осем години по-късно да бъдат открити тютюнева и спиртна фабрика; няма как без да знаеш посоката, в която се движи европейската култура, самият ти да станеш първият български поет Добри Чинтулов или първият български художник, получил академично образование, Димитър Добрович, като със Сливенско са свързани имената на още много просветители - Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Стефан Богориди, Сава Доброплодни, Сава Филаретов, д-р Петър Берон, Г. С. Раковски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов и редица други български възрожденци, а познанието за стремежа към свобода на други европейски народи вдъхновява не един българин от „Града на стоте войводи“ като Хаджи Димитър и Панайот Хитов, а от Сливен е и Сирак Скитник, който използва познанията си за развитието на радиото в Европа, за да основе Радио София през 1935 г.

С Варна България дава на ЕС най-големият град на още едно море - Черно море, на което съюзът получи излаз благодарение на членството в него на България и Румъния, чийто най-голям черноморски град Констанца е с по-малко население от Варна. С Варна ЕС получи не само най-големият град на Черно море, но и наследството на цяла една стара цивилизация - „Култура Варна“, дала не само на Европа, но и на света най-старото обработено злато в открития през 1972 г. Варненски халколитен некропол, в който на 3000 квадратни метра площ има общо 294 гроба с 3000 златни предмети в тях с тежест 6.5 килограма, които според изследване на японски учени през 1974 г. чрез радиовъглероден метод са датирани в периода между 4600 и 4200 г. пр. Хр. като това количество многократно надхвърля всичкото злато, което е намерено от периода на каменно-медната епоха в целия свят. С приобщаването на България и района на Варна част от ЕС стана и първият праисторически градски център в Европа от 4700 - 4300 г. пр. Хр. с най-стария солодобивен център в Европа от 5500 - 4300 г. пр. Хр.) край Провадия. Впрочем тези места, където се е зародил градският живот в Европа България, подкрепена от останалите държави в ЕС, час по-скоро трябва да предложи да бъдат включени в списъка на световното културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

С протестите си по повод катастрофата между тежкотоварен камион и лек автомобил на 31 март в местността Хумата край Телиш, при която загина 12-годишната Сияна, хората от региона на Плевен са пример, че България има гражданско общество като в останалата част на ЕС.

В Добрич на Деня на Земята отбелязахме, че с влизането на България и Румъния ЕС получи една от най-плодородните земи на Европа - Добруджа с важен принос за изхранването на хората в ЕС. Но България има да отговори на две важни предизвикателства в Добруджа, за което разчита и на знания от останалите държави в ЕС. Първо, как да увеличи добавената стойност на зърното. И второ, как да спре демографския срив като използва възможностите на развитието на селското стопанство, защото за 10 години в Добричко и Силистренско хората са намалели с около 20 % въпреки едрото земеделие, високите технологии и мощности, което не е характерно за страните с плодородна земя в Европа и затова България трябва да използва опита им, за да задържи хората да остават да живеят и работят в Добруджа.

Хасково с Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет” е пример, че талантът може да се прояви навсякъде. Затова избрахме за конференцията именно първия ден на 53-ото издание на конкурса, който e учреден от Община Хасково и Съюза на българските писатели през 1973 г. за първите книги на автори до 40 години с цел откриването, стимулирането и развитието на младите литературни творци в областта на поезията, прозата, литературната критика, детската литература, филмовия сценарий и театралната драматургия. Бронзовата статуетка „Пегас“ са получавали през този повече от половин век емблематични автори като Росен Босев, Борис Христов, Петя Дубарова (посмъртно), Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Иван Ланджев и още много, за които това е първо значимо признание. След това първо отличие, получено именно в Хасково, мнозина от тях получават още много награди по света - доказателство, че българските писатели са приемани като европейски писатели.

Троян е пример в ЕС за съхраняването и развиването на националното - основата на многообразието в единството на съюза, защото Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастири и духовни центрове на България, районът е дал символи за България в художествените занаяти като троянската керамика - основа за ежегодния фестивал на занаятите в Орешака, където има и уникален Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства, а друг такъв символ, който Троян дава чрез България на ЕС, е в кулинарията със сливата, на която е посветен и Българският празник на сливата, като градът е пример за съхранени и развивани традиции и в икономиката с важни за цялата индустрия на България предприятия в сферата на дървообработването, фармацията, електротехниката, текстила и др.

Ловеч е символ на култа на българите към знанието, с което България е за пример в Европа. Именно в Ловеч на 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път като празничен химн за възхвала на делото на светите братя Кирил и Методий и на българската просвета, чийто ден в православния календар е и празник на града. Няма друг европейски народ с песен, в която неговото възраждане и светли бъднини са свързани с книжовността - “таз сила нова” и мощната просвета. Българите дадохме на ЕС не само третата азбука в съюза, но и примерът, че науката трябва да грее като слънце в душите и знанието да живее, за да не падат европейските народи.

В Търговище разговаряхме по време на 246-тия традиционен пролетен панаир, за да подчертаем, че този български град от векове пази и развива традициите на търговските центрове в Европа, която се свързва с възстановените през Средновековието панаири от Античността (в Западна Европа за първи панаир се смята започналият през 629 г. в парижкото предградие Сен Дени).

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието ѝ за ЕС и за възможностите в Съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия. В Националния пресклуб на БТА в Букурещ казахме, че България и Румъния са заедно в Европа векове преди ЕС, но членството им в съюза премахна всички граници помежду им. А акцентът на трансграничната конференция в Солун беше, че България и Гърция дадоха на ЕС две азбуки, защото гръцката азбука и българската кирилица се прибавиха към единствената азбука на останалите 25 държави в съюза – латиницата, посочи още генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Сред официалните гости на днешната заключителна конференция по проекта на БТА са президентът на Република България Румен Радев и ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова.