site.btaРазград дава уникални за ЕС знания, които ги няма никъде в Европа, а някои и в света, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Разград дава уникални за Европейския съюз знания, които ги няма никъде другаде в Европа, а някои и в света, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев по времена на местната конференция по проекта на Агенцията „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, който тя изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.

Вълчев посочи за пример уникалното кисело мляко от разградското село Гецово, което става благодарение на мистериозната билка, която кравите пасат само на два хълма, които единствено гецовлии знаят къде са. Но всъщност зад неговото производство стои уникално знание как се прави истинско кисело мляко и затова Европейската комисия го признава като защитено наименование за произход “Българско кисело мляко".

По думите му такива специфични знания Разград дава на ЕС в много други области от години - в икономиката със значими предприятия като  “Антибиотик”, който работи от 50-те години и днешният “ADM” - наследник на предприятие, отворено преди повече от 120 години, както и лидерите в българската фармация “Биовет” и в производството на подсладители от царевица в Югоизточна Европа “ADM” или “Селур Фарма” ООД  за производство на закваски за кисело мляко със собствени щамове млечнокисели бактерии и на пробиотични и синбиотични продукти. В културата - от лудогорски кремък от преди 7000 години, който районът изнасял из цяла Югоизточна Европа до археологическите останки на древния град Абритус, който през  V - VI век е седалище на епископ (впрочем разкопките тук започват през 1887 г.), в политиката - с разбирателството на различни политически сили в името на доброто управление на града; в социалния живот със съгласието между различни етноси, включително вече и в спорта с пъстрия отбор на футболния шампион “Лудогорец”.

„Но ние избрахме датата за днешната конференция заради връчването на този ден на наградите на XIII-тия Национален ученически журналистически конкурс „Григор Попов“, за да подчертаем, че България и в частност Разград има нужда от по-добро представяне на всички свои приноси в Европа“, посочи Кирил Вълчев. 

Вълчев бе категоричен, че благодарение на пресклуба, открит преди почти две години - на 26 юли 2023 г. в деня на началото на XXI-то издание на Панаира на киселото мляко - един от емблематичните празници в Разград, и този град вече е част от общите национални и европейски разговори, организирани от БТА.

Генералният директор припомни, че за последните четири години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 г. 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. По думите му благодарение на националните пресклубове на БТА повече българи от всички тези места в страната и в чужбина са част от общите национални и европейски разговори.

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС.

„Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос“, посочи Вълчев. 

Той добави, че досега на конференциите, организирани в различни региони на България, е говорено за различни приноси на българите. Например, на откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС. 

В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа. 

В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението, след като градското й развитие започва в началото на новата ера, когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града - за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. 

В Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес - за предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България. 

В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. -  за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. 

Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий - за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии. 

В Перник - за българския принос в съвременна Европа е примерът за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“, когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала. 

Във Видин приносът в ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост  “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи. 

Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови. 

Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България. 

В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа - затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-то издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа. 

В Самоков отбелязахме, че сред първите, които от векове приемат и развиват новото едновременно с останалите места в Европа - от първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов през първите светски реалистични портрети с автор самоковецът Станислав Доспевски и първият български фотограф самоковецът Анастас Карастоянов до първия български зимен курорт Боровец край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа. 

Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък пример в двете освобождения на Горна Джумая като конференцията де състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г. 

Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават - два примера за вложения в такова развитие са операта, която е първата извън столицата преди точно 100 години и университетът в града, който развива ветеринарномедицинско образование извън столицата вече 50 години. 

В Ямбол конференцията в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ ни даде повод да отбележим, че България даде нови празници на ЕС, а с маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости, което всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта. Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС “Единни в многообразието”.

На трансграничните конференции в Скопие (в навечерието на 7 години от 14.02.2018 г., когато влиза в сила Договора за добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония и в месеца 3 години след откриването на 4 февруари 2022 г. на деня на 150-ата годишнина от рождението на Гоце Делчев), Белград (в навечерието на 1 март - датата, на която преди 13 години през 2012 г. Европейският съюз предостави статут на кандидат-член на Сърбия) и Босилеград (на деветата годишнина от откриването на пресклуба на БТА на 12.12.2015 г.) отбелязахме приноса на България в предаването на знанието й за ЕС и за възможностите в съюза за българските граждани в Република Северна Македония и Сърбия, заключи генералният директор на БТА Кирил Вълчев в Разград.