site.btaОБНОВЕНА Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди промени в Закона за МВР, според социалните партньори трябва дебат за реформи в системата

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди днес законопроект за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи (МВР), внесен от Божидар Божанов и група народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Според социалните партньори предложенията са повод да се повдигне дебат за необходимостта от реформи в сектора.

В дневния ред на НСТС е и законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Заседанието се провежда в Гранитна зала на Министерския съвет. 

И двата законопроекта са обсъдени на заседание на Комисията по трудово законодателство, като не е постигнато единодушно становище от членовете ѝ, каза в началото на срещата вицепремиерът и председателстващ НСТС Томислав Дончев.

Целта на законопроекта за промени в Закона за МВР е да се постигне ефективност на разходите в системата на МВР, тъй като знаете, спрямо другите европейски държави, разходите са значителни, каза Божидар Божанов (ПП-ДБ). Още при обвързването със средната работна заплата на заплащането в МВР ние изразихме нашите резерви, посочи той. Разглеждаме и въпроса с пенсионерите на МВР, които по данни на Националния осигурителен институт са близо 6000, което е сериозен процент от състава на МВР, коментира още депутатът. Този проблем трябва да започне да бъде решаван поетапно, счита той. Божанов обясни, че законопроектът предвижда анализ на длъжностите и на категориите труд.

Като неприемливи заместник-министърът на вътрешните работи Любомир Йосифов определени внесените предложения. Структурите на МВР извършват дейности и оказват съдействия на други ведомства и организации, напомни той. По думите му изискванията към работещите в МВР са сериозни, а работният процес се характеризира с голямо натоварване, разнообразни задачи и високо ниво на стрес. Високите обществени очаквания също са фактор за допълнително увеличаване на изискванията към служителите, коментира още той.

Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че подкрепят законопроекта, за да бъде провокиран разговор за реформи. Този законопроект е добър повод, който да подтикне процеса към дискусия за необходими реформи и мерки какво може да се приоритизира, коментира той. И подчерта, че България е страна членка на Европейския съюз (ЕС) с най-голям брой служители на МВР на глава от населението. В същото време усещането за сигурност, за превенция по отношение на престъпления, отсъства, коментира експертът. Над 95% от бюджета на МВР отива за заплати, осигуровки, социални разходи, едва 5% е за всичко останало, няма как това да е приемливо, отбеляза също той. Само 40% от служителите реално изпълняват пряко полицейските функции, докато 60% от целия състав на министерството са осигурени за първа категория труд, коментира Радев. По думите му трябва да се прегледат функциите на служителите, които не изпълняват полицейски функции на терен.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) също смята, че предложенията са повод за задълбочена дискусия, но организацията, която тя представлява, се въздържа от подкрепа за законопроекта. МВР е структура, която е от изключително значение и за бизнеса, и за гражданите, каза тя. По думите ѝ се изразходва голям ресурс от нашите данъци, а има липса на действия. Според нея има нужда от вътрешна реорганизация. Надяваме се да има вътрешна дискусия относно това, че има служители, които се пенсионират по-рано и продължават да работят след това, като едновременно получават и пенсия, и заплата, коментира Минчева. 

От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) посочиха, че е необходима цялостна реформа в сектора, като изразиха подкрепа само за някои от предложенията в законопроекта. Сред тях са намаляването на броя работни заплати, изплащани като обезщетение при прекратяването на правоотношенията в МВР, както и държавните служители да започнат да заплащат осигуровки в съотношението, заплащани от работници и работодателите в частния сектор. От БТПП обявиха също, че не приемат обвързването на възнагражденията с брутната средна работна заплата. 

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) подчертаха, че се въздържат от подкрепа за законопроекта. Организацията подкрепя становищата за необходимост от дебат за цялостна реформа в системата, както и преразглеждане на структурата, а хората, които работят на терен, да получат заслуженото възнаграждение, защото те гарантират сигурността и спокойствието на гражданите.

Ася Ганева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) каза, че синдикатът не подкрепя законопроекта. „Той има достатъчно недостатъци, за да не получи принципната ни подкрепа“, аргументира се тя. Според нея разделянето на групите държавни служители, направено в предлаганите текстове, не „почива на обосновка“. Според Ганева авторите на законопроекта не са отчели спецификата на труда на всяка от длъжностите в МВР. „Не подкрепяме кърпенето на чувала и реформите на парче“, подчерта тя.

Илия Кузманов от Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) също изрази отрицателно становище. „Законопроектът почива на някакъв анализ, който не ни е известен. Нито един от хората, подписали се под законопроекта, си нямат ни най-малка представа от работата на МВР“, посочи той. „Тиражират се две неверни неща. Първото е, че сме с най-много полицаи на глава от населението. Второто категорично невярно е съотношението между служителите на терен и другите служители“, допълни още той. „Смесва се по някакъв много неправомерен начин правото на пенсия и правото на труд. Само в МВР ли работят пенсионери?“, попита още Кузманов. Той подчерта, че сектор „Сигурност“ е консервативен и в него не бива да се провежда „реформа на парче“.