site.btaБългария даде нови празници на Европейския съюз, каза в Ямбол генералният директор на БТА Кирил Вълчев

България даде нови празници на Европейския съюз (ЕС). Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев при откриването на местна конференция по проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, която се провежда в Националния пресклуб на БТА в Ямбол. Конференцията е в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“.

"Този фестивал, който съчетава местното (ямболско), националното (българско) и регионалното (балканско) с участници от други балкански страни, вече е и европейски като доказателство за запазването на многообразието в единството, каквото е и мотото на ЕС - “Единни в многообразието”, посочи Кирил Вълчев.

"Тук в Ямбол, както и цяла България, се отбелязват и уникални празници, които вече са част от общоевропейския празничен календар - като 24 май, когато българите отбелязваме Деня на просветата и културата с празнуването на кирилицата - третата азбука, която България даде в ЕС, редом с латиницата и гръцката. Такъв празник е и 6 септември - Денят на Съединението, напомнящ също за мотото на ЕС “Единни в многообразието”. 

Празниците като “Кукерландия” в Ямбол са повод за сърдечно общуване, за споделяне на фона на отчуждеността между хората на други места в Европа. Защото по-важни от празниците в календара са празниците в душата.

Но “Кукерландия” между Месни Заговезни и преди Сирни Заговезни носи и по-дълбок смисъл от просто веселие - подготовката за самоограничение, смирение и търпение през постите, от което имат нужда понякога някои твърде консуматорски настроени, меркантилни, презадоволени съвременни европейци. 

А понеже последният ден на “Кукерландия” е точно на Сирни Заговезни, когато по християнски си прощаваме един другиму, този празник в Ямбол е напомняне и за останалата част от ЕС, че най-важни са добрите отношения между хората. 

Защото всички вложения в инфраструктура и всички знания, придобити благодарение на общи европейски пари, няма да могат да ни сближат, ако нямаме любов помежду си", каза Кирил Вълчев.

Днешната конференция в Националния пресклуб в Ямбол по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание” в деня на откриването на 26-ото издание на Международния маскараден фестивал "Кукерландия“ ни дава отговор на въпроса какъв е приносът на Ямбол - България даде нови празници на ЕС, заяви генералният директор на БТА. 

С маскарадите в Ямбол в ЕС се разшири на изток старата карнавална традиция в Европа преди Великденските пости. А, това всъщност е завръщане към корените, защото началото на маскарадните игри в Европа е поставено точно на Балканите с посветените от древните гърци на бога на виното Дионисий седмици в края на зимата и началото на пролетта, с игри, състезания, маскаради с молитви и жертвоприношения, както и тракийските кукерски празници през пролетта, посочи Вълчев. 

Благодарение на открития навръх Деня на Ямбол – църковният празник Свети Дух, на 13 юни 2022 г. Национален пресклуб на БТА вече почти три години градът е част от общите национални и европейски разговори, каза Кирил Вълчев.

Генералният директор на БТА припомни, че последните четири години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба, като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България. 

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия цели да разказваме за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на ЕС, така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС, заяви той.

Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи, посочи той. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, добави генералният директор на БТА.

Досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите, припомни Кирил Вълчев. При откриването на проекта във Велики Преслав бе акцентирано върху включването, благодарение на България, на кирилицата като трета азбука в ЕС. В Пловдив, където участва Университетът за хранителни технологии - за приноса на България в областта на храните, защото на Балканите са едни от най-вкусните храни в цяла Европа. Вълчев добави, че в Монтана темата бе за българския принос в разбирането за съвременния град, като едно от нещата, които ни свързват в Европа, понеже голяма част от европарите по различни програми, са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете. В Петрич, като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония, със силно развит бизнес, беше отбелязан предприемчивият дух на българите с идеи. За хората там не е нужно да отидат на другия край на Европа, за да ги осъществят, защото това се случва в България, като част от ЕС, каза Кирил Вълчев. Той припомни, че в Габрово, след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г., стана дума за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години. 

Във Велико Търново в деня, в който Православната църква почита паметта на Св. Патриарх Евтимий, отбелязахме значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС, като сред тези ценности е и разбирането и толерантността към другия, посочи Вълчев. Той припомни, че в Перник стана въпрос за българския принос в съвременна Европа за съхраняване на вековните традиции, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала. Във Видин приносът към ЕС са мостовете на разбирателство - в буквалния, и в преносния смисъл, каза генералният директор на БТА. Затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от минаващия над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост, без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи. 

Приносът на Свищов за Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, посочи Кирил Въчев. Затова избрахме за разговора там навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов, в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му - Еленка и Кирил Д. Аврамови. Той подчерта, че Кърджали е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше в деня на откриването на националния пресклуб. Ден, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, останал в историята с миролюбивото си, мъдро управление. В Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа, заяви Кирил Вълчев. Затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа. В Самоков отбелязахме, че е сред първите, които от векове приемат и развиват новото, едновременно с останалите места в Европа. От първата печатарска преса за книги в България и първото българско списание „Любословие“ на самоковеца Константин Фотинов, през първите светски реалистични портрети с автор самоковеца Станислав Доспевски и първия български фотограф - самоковеца Анастас Карастоянов, до първия български зимен курорт "Боровец "край града и първия български ски шампион Петър Попангелов, който носи медалите и за Европа, каза Кирил Вълчев. Благоевград е пример в Европа за стремежа към свободата, което намира ярък отзвук в двете освобождения на Горна Джумая, посочи генералният директор и припомни, че конференцията се състоя на датата на първото освобождение на 12 февруари през 1878 г. Стара Загора е пример, че България има традиции в развитието на своите региони, които не започват с влизането в Европейския съюз, но с негова подкрепа продължават, каза на местната конференция Кирил Вълчев. Като примери за вложения в подобно развитие, Вълчев посочи операта и университета в града.