site.btaМизия отбеляза 55 години от обявяването на населеното място за град

Представителен духов оркестър на сухопътни войски участва в празника в Мизия, както и военни от 10-ти механизиран батальон – Враца. Днес местната общност чества 55 годишнина от обявяването на населеното място за град.

„Посрещам празника с чувства на гордост и вълнение и до някаква степен удовлетворение. За първи път военнослужещи са в Мизия и правим подобна тържествена церемония и всеки един мизиец трябва да се чувства горд, че е гражданин на Мизия и че работим заедно за развитието на нашата община. Успяваме да работим, да надграждаме, а всеки гражданин добре дошъл с добрите идеи и добрата си мисъл“, каза за БТА кметът на Мизия Валя Берчева. 

Врачанският митрополит Григорий отслужи водосвет за здраве. 

„Всеки един от 2889-те живеещи на територията на Мизия има роля в нашето бъдеще, за да бъде градът и общината ни още по проспериращи и привлекателни. Нека този празник ни напомня, че нашата сила е в единството ни“, каза председателят на Общинския съвет - Татяна Спасова, по време на тържеството заседание на съвета. 

Лазар Гецковски, на 35 години, беше удостоен с наградата на град Мизия „Посланик на вярата в доброто“ по време на сесията. Наградата се присъджда за дейното му участие като доброволец в осигуряването на коледни подаръци за над 500 деца и младежи от община Мизия.

Областният управител Николай Николов поднесе икона на кмета на Мизия и пожела все такъв ентусиазъм в работата и още повече успехи за града. 

Реплика от Букьовското съкровище, открито преди сто години, ще бъде на разположение в музейната експозиция към Център за подкрепа на личностното развитие в Мизия. Днес експозицията беше официално открита. 

В утрешния ден тържествата продължават в общоградски празник за Трифон зарезан, а в събота се провежда маратон, награждаване на спортисти и тържествен концерт по повод годишнината.  

В справочното издание XX-XXI век Врачанска област е посочено, че село Букьовци (бившето име на Мизия – бел. а.) се среща за първи път в турски регистър от 1848 година. В 1872 г. е наброявало 210 къщи, а през 1880 има 1621 жители. В „Пътеводител на Оряховска околия", издаден през 1904 г. и съставен от Ст. Георгиев и Т. Икономов е записано: „В района на селото има четири воденици и един дарак, който с изключение на едната воденица са на жители от гр. Оряхово. Района на селото е поле. Има 12 000 дка пасище. Селото брои 387 къщи и има 2359 жители. Главната храна на  селяните е кукуруза. Освен него сеят още жито, ръж, ечемик, овес и просо. Почвата е чернозем. Един декар земя средно дава приход около осем лв. Селяните се занимават още със скотовъдство, птицевъдство и някои с лозарство. От Букьовци излиза много вълна. Селяните карат храните си в Оряхово". 

В справочното издание XX-XXI век Врачанска област се казва, че училището в Букьовци е открито през 1870 година, а 24 години по късно е построена нова сграда за 20 000 лв. През 1904 г. в него учат 154 момчета и 77 момичета. В училищната библиотека има 40 списания и 125 книги. Главен учител е Никола Герасимов. Църквата „Възнесение Христово" е построена през 1874 година за около 5000 лв. 

Набезите на татари и черкези, увеличените от турската власт преки данъци, направили живота на българите по тези места непоносим и през 1870 година е създаден местен таен революционен комитет с председател Мито Цветков. В него с огромен авторитет се ползва учителят Спас Соколов, по късно участник в Ботевата чета. На комитета гостува Васил Левски. На 21 ноември 1877 година Букьовци е освободено от турско владичество. Статутът на общината се определя от първите правила за общинско и селско управление, обнародвани в Държавен вестник от 1879 г.