Самоков е сред първите, които от векове приемат и развиват новото от останалите места в Европа. Това заяви Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), на откриването на местна конференция по проект "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", който Агенцията изпълнява с подкрепата на Европейската комисия. Целта на форума е обсъждане на политиката на сближаване и успешните европейски проекти в сферата на образованието в Самоков и в София-област.
Вълчев заяви още, че в Самоков е открита първата печатарска преса за книги в България от Никола Карастоянов през 1828 г., тук започва издаването от 1842 до 1846 г. на първото българско списание "Любословие" от родения в града през 1790 г. Константин Фотинов. Роденият през 1823 г. в Самоков Станислав Доспевски (псевдоним на Зафир Зограф) – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф от Самоковската художествена школа, е един от първите българи, получили академично художествено образование и родоначалник на светския реалистичен портрет, каза Вълчев.
Историята на българската фотография започва с имената на самоковеца Анастас Карастоянов, благодарение на когото имаме снимки на българските революционери Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др. Заради това, че БТА има най-големия фотоархив в България, през 2017 г. агенцията стана партньор на учредената от община Самоков Национална награда за фотографско изкуство "Анастас Карастоянов".
Край Самоков е първият български зимен курорт Боровец, който възниква около резиденцията на българските владетели, чието строителство започва през 1898 г. - годината на първите новини на БТА, чиято 127-годишнина ще отбележим тази неделя на 16 февруари. Това е потвърждение, че изграждането на съвременната култура на отдих в специални места в България се развива едновременно с останалите европейски държави - с алпийските ски курорти в Австрия, Швейцария, Италия, Франция…, с морските курорти на Испания, Португалия, Гърция, някогашна Югославия…, с възраждането на античните гръцки и римски традиции за “Здраве чрез вода” (“Salus per aquam”) в модерните СПА курорти навред в Европа. А България има предимството да е на първо място сред всички държави е континенталната й част по брой и дебит на минерални извори. Такива ярки примери има и в района на Самоков, заяви Вълчев.
Той подчерта, че България има традиции, на които може да стъпва в много области на живота, включително при изграждането на места за почивка. По думите на Вълчев става дума за натрупвания в туризма в България отвъд годините й в ЕС. Строителството на резиденцията на българските владетели в първия български зимен курорт Боровец започва през 1898 г. - годината на първите новини на БТА.
Кирил Вълчев подчерта, че подобни ярки примери има и в района на Самоков с минералната вода в Белчин. Така общината и околните населени места са един от големите центрове не само на зимния, но и на целогодишния планински туризъм с Боровец, Говедарци, Мальовица, Гюлечица, както Белчин и Цари Мали град с късноантичната римска крепост. А развитието му продължава през целия XX век успоредно с процесите в цяла Европа когато на фона на военната разруха хората отново откриват удоволствието да се живее като възниква изразът „цивилизация на отдиха” на френския социолог Жофр Дюмазедие с нова характеристика именно масовият сезонен извънградски отдих, който стимулира една вторична курортно-туристическа урбанизация. А България с района на Самоков дава пример, че тази курортна урбанизация може да бъде цялостна и в хармония между природа и архитектура, каза Кирил Вълчев.
По думите му именно затова в продължение на опита от своите вече 127 години БТА започна да организира два пъти годишно форуми за обсъждане на конкретните послания от България в началото на летния и на зимния туристически сезон с представители на държавни и общински институции, туристически бизнес, медии, неправителствени организации, учени и експерти.
В Самоков беше форумът през зимата на 2023/2024 г., който роди посланието “България - сняг има!” - “Bulgaria - there is a snow” в отговор на посланията в интерес на конкурентни зимни курорти, че в България няма сняг за ски. Много сняг, слънце, ски и спа и свобода е силно послание през тази зима, която е първата за България в Шенген с пътуване без граници за гражданите на Европейския съюз (ЕС), включително през сухопътните граници. В година, в която на много места по света се говори за икономическа рецесия, България би трябвало да заложи на послания, че зимна почивка у нас е изгодна, но не с ударение върху ниски цени, привличащи нискобюджетни туристи, а върху добавената стойност - като страна, в която можеш да съчетаеш ски и СПА, каза директорът на БТА.
Той добави, че остава актуално и посланието “България - повече стойност, същата цена” (“Bulgaria - more value, same price”) заради факта, че другаде почивката стана много по-скъпа или, за да се запази цената, вложенията в условията силно намаляха, а България почти запази стойността на същата цена. Както и посланието "В България си желан!” на фона на много места, в които гонят туристи, протестират срещу тях, увеличават всевъзможни такси, налагат ограничения (например, 10 хиляди души протестираха срещу туристите в Палма де Майорка с послание “Туристи, вървете си вкъщи!”, а във Венеция въвежда входна такса за еднодневните туристи). В България не само не гоним туристите, а ги наричаме гости. Българите имаме обективни основания за самочувствие в много области на живота, включително с курортите в страната. A самочувствие и инициативност може да имаме само когато познаваме собствените си предимства, отбеляза Вълчев.
Според него това е важно да се изговори в Самоков, за да задържим хората тук, защото според официалните преброявания на населението за 10 години след 2011 г. населението на града е намаляло с около 2 000 души - от 26 589 души на 24 629 души. А две години след Освобождението през 1878 г., при първото преброяване, градът е имал 9 970 жители и по този показател е влизал в топ 20 на най-големите български градове, като е заемал 19-то място като най-големият град на Югозапада. Сега е на 34-то място, а през 2011 г. е бил на 37-мо.
Кирил Вълчев отбеляза, че благодарение на открития на 8 февруари 2023 г. (на деня, когато през 1913 г. се е състояла Булаирската епопея с победната битка на българската Седма пехотна рилска дивизия срещу османските дивизии) Национален пресклуб Самоков - вторият в необластен град след Казанлък - вече две години е част от общите национални и европейски разговори. Пресклубът е и кореспондентското бюро на първия в 127-годишната история на БТА постоянен кореспондент на националната информационна агенция на България в Самоков Иван Ласкин, подчерта Вълчев. За последните четири години БТА утрои националните си пресклубове и съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба като в момента БТА има открити общо 42 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България, припомни директорът на БТА.
Сред целите на проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", Вълчев изтъкна разказа за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), така че взаимно да опознаваме приноса си в общия ни живот в ЕС. Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, посочи Кирил Вълчев.
Той припомни, че досега на конференциите, организирани в различни региони на България, говорихме за различни такива приноси на българите. На откриването на проекта във Велики Преслав - за включването благодарение на България на кирилицата като трета азбука в ЕС.
В Пловдив, където се включи и Университетът за хранителни технологии стана въпрос за приноса на България в областта на храните, защото целите Балкани имат едни от най-вкусните храни в цяла Европа, каза Вълчев.
В Монтана на празника на обявяването й за град след Освобождението, след като градското й развитие започва в началото на новата ера когато римляните превръщат местното селище във военен лагер Монтанензиум, откъдето идва и съвременното име на града говорихме за българския принос в разбирането за съвременния град като едно от нещата, които ни свързват в Европа понеже голяма част от европарите по различни програми са насочени именно към развитието на общите пространства и споделяната транспортна и комунална инфраструктура, както и по-чистата околна среда в градовете, отбеляза Вълчев.
Той припомни, че в Петрич като град на две граници с Гърция и с Република Северна Македония със силно развит бизнес беше отбелязан предприемчивия дух на българите с идеи, от които Европа се възползва, но и за да си дадем сметка, че не е нужно да отидеш на другия край на Европа, за да осъществяваш идеите си, защото това е абсолютно възможно да се случи и тук в България.
В Габрово след отбелязването на 190 години от създаването на Националната Априловска гимназия през 1835 г. стана въпрос за българския принос в съвременното европейско образование като пример, че приобщаването на българите към модерна Европа започва не преди 20, а преди 200 години.
Във Велико Търново на деня, в който Православната църква почита паметта на свети Патриарх Евтимий говорихме за значимия принос на България към европейската цивилизация със съхраняването в Източна Европа на християнството, на чиито ценности се гради ЕС като тези ценности е и разбирането и толерантността към другия - дори да не споделя същата вяра, заради което в България, а и в ЕС съвместно мирно живеят хора с различни религии, заяви Вълчев.
В Перник отбелязахме българския принос в съвременна Европа е примера за съхраняване на традициите, част от който е Международният фестивал на маскарадните игри "Сурва", когато БТА проведе конференцията в Националния пресклуб в града, който беше и пресцентър на фестивала, каза генералният директор на БТА.
Във Видин е изтъкнат приносът в ЕС, мостовете на разбирателство в буквалния, и в преносния смисъл и затова избрахме края на януари за разговора там, защото това е време на символни дати за тези мостове на разбирателство - от свързани с над река Дунав мост “Нова Европа” между България и Румъния и свободното движение през този мост без гранични проверки в Шенгенското пространство до припомнянето на 27 януари като Международен ден в памет на жертвите на Холокоста, че България е спасила своите евреи, заяви Кирил Вълчев.
Относно приноса на Свищов в Европа, то там е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света и затова избрахме за разговора там деня в навечерието на 30 януари 1856 г., когато по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в Свищов, е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата му Еленка и Кирил Д. Аврамови, припомни Вълчев събитията от историята.
Приносът на Кърджали в Европа е примерът за съхраняване на мира в едно многообразно общество от различни етноси и вяра и затова разговорът там беше на деня на откриването преди две години на националния пресклуб там - деня, в който Православната църква отбелязва паметта на свети цар Петър, който останал в историята с миролюбивото си мъдро управление на България, каза Кирил Вълчев.
Той каза, че в Пазарджик е особено видим българският принос към свободния достъп до културата в Европа. Затова разговорът там беше в дните на юбилейното 50-о издание на Международния фестивал Зимни музикални вечери "Проф. Иван Спасов", до който достъпът (както и до концертите на издържания от общината симфоничен оркестър в града) е свободен и безплатен на фона на много скъпите билети за такива фестивали на други места в Европа, заяви генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
