site.btaПредседателят на Народното събрание Наталия Киселова прие строя на представителните роти на Българската армия в Самоков

По случай 112-ата година от Булаирската епопея председателят на Народното събрание Наталия Киселова прие строя на представителните роти на Българската армия в Самоков. Тя участва в тържественото честване заедно с кмета на общината Ангел Джоргов, областния управител на София-област Силвия Арнаутска, народните представители Валентин Милушев, Владимир Гееоргиев и Младен Маринов, Илия Милушев, съветник на президента по отбрана.  

Програмата започна с дефилиране на Националната гвардейска част и продължи с тържествена заря проверка, както и спектакъл в салона на читалище-паметник „Отец Паисий - 1859“. 

„Изключително съм развълнувана, че имам честта да бъда сред вас – тук- пред читалище-паметник „Отец Паисий“, където са изписани имената на героите от славната битка на Балканската война при Булаир“, каза пред присъстващите Наталия Киселова. 

 Паметна е тази епопея. Тези храбри български воини не само успешно отбиват атаката, те превъзхождат по геройство, по саможертва противника, каза Киселова. По думите ѝ годините минават, но ние виждаме и днес спомена за тази бляскава битка. „В българската история споменът е жив. Той е жив тук сред вас. Той е съхранен и скътан дълбоко във вашите сърца“, добави още председателят на Народното събрание. 

Киселова посочи, че в знак на преклонение на загиналите самоковци е издигнато читалище-паметник „Отец Паисий - 1859“. По думите ѝ честването на годишнината от Булаирската епопея и от освещаването на читалището е важен ден не само за самоковци, а и за всички, които откриват в българската история вдъхновение и основание за самочувствие. „Вашите деди доказаха, че в големите дела няма ранг, няма произход, че всички, които имат кураж, обич и саможертва за отечеството заслужават спомен, заслужават преклонение, заслужават памет“, каза още Наталия Киселова. 

Кметът на община Самоков каза в приветственото си слово, че самоковските герои, участвали в битката, играят ключова роля. По думите на кмета те извоюват една от най – трудните победи в Балканската война. 

След тържествените слова бяха поднесени венци и цветя пред читалището от представителите на местната и държавната власт, и от гражданите. 

На 8 февруари се навършват 112 години от победата на 7-а пехотна Рилска дивизия в битката при Булаир по време на Балканската война (1912-1913), показва справка на отдел „Справочна“ към БТА. Българската войска нанася поражение на превъзхождащата я по численост турска армия. 

Около 6:00 часа сутринта на 8 февруари 1913 година  (26 януари стар стил) край Булаир, под прикритието на мъглата и без артилерийска подготовка, десети турски корпус под командването на Фетхи бей настъпва по западното крайбрежие на Галиполския полуостров срещу българските позиции на 7-а пехотна Рилска дивизия. Две турски дивизии „Мюретаби” и 27-а Низамска дивизия, образуващи корпуса, настъпват срещу двата български полка от 7-а Рилска дивизия – 13-и пехотен Рилски полк и 22-и пехотен Тракийски полк. Офицерският и войнишки състав на 22-и Тракийски полк, чийто щаб се намира в Самоков,  е съставен предимно от жители на града и района. Съставът на 13-и пехотен Рилски полк е от Кюстендил и селата в Кюстендилска околия.

Създава се критична обстановка за отбраняващия се там 22-и пехотен Тракийски полк, който е застрашен от обкръжаване. Два часа по-късно целият ляв български фланг се оттегля и турските командири донасят, че са овладели противниковата позиция. Седма пехотна Рилска дивизия провежда мощна контраатака и отхвърля турските войски. 

Десети турски корпус губи повече от половината си личен състав. Опитът на турското Главно командване да обърне хода на войната се проваля. Загиват 6000 турски войници и 10 000 са ранени. Българските загуби са трима офицери и 118 войници, ранените са 6 офицери и 483 войници. В схватките "на нож" е пленено турско знаме от подофицера от 22-и пехотен полк Димитър Терзийски, родом от близкото до Самоков село Широки дол. 

На победното сражение при Булаир писателят Иван Вазов посвещава едноименното си стихотворение, а поручик Найден Андреев (автор на текста) и подпоручик Владимир Гълъбов (композитор на музиката) създават през 1915 г. „Булаирски марш“, известен като „Марш на 22-и Тракийски полк“.