site.btaВлажните зони могат да са ключов фактор за решаването на проблема с недостига на вода, коментираха природозащитници от WWF и дружеството за защита на птиците

Влажните зони са уязвими екосистеми, богати на биоразнообразие. Те лесно са унищожавани, но трудно се възстановяват. Опазването им обаче може да е ключово за справянето с проблема със засушаването и недостига на вода. Това казаха за БТА ихтиологът и ръководител на програма "Води" в природозащитната организация WWF - България Стоян Михов и екологът Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Те коментираха темата по случай Световния ден на влажните зони, който се отбелязва днес.

Влажните зони са като гъба, която поема вода в периода, в който има интензивни валежи, като след това може бавно да изпуска количества, осигурявайки вода за хората и животните, обясни Стоян Михов. Те са като буфер при наводнения, добави експертът. През последните години се акцентира и върху значението на влажните зони за хората, за икономиката и за населените места, посочи още Михов. В светлината на климатичните промени влажните зони започват да предоставят екосистемни услуги, които други местообитания не могат да предложат, посочи ученият.

Обявяването на Световен ден на влажните зони има много сериозно основание - продължаващото влошаване и загуба на водата на нашата планета, каза Петър Янков. Целта е повече хора да разберат за проблема, за начините за предотвратяването или забавянето му и да бъдат предприети действия, добави той. Янков изтъкна, че животът на хората също зависи от тези места.

Двамата експерти напомниха, че влажните зони са дом на много растителни и животински видове. Те обаче предупреждават, че в световен мащаб влажните зони са застрашени. Освен пресъхването като последствие от климатичните изменения, тези места са обект и на негативна човешка дейност, най-вече на застрояване.

Ситуацията в България 

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони. Страната ни има 11 влажни зони с обща площ 49 912,43 хектара, посочват от Министерството на околната среда и водите. Това са: Атанасовско езеро; Комплекс Беленски острови; Дуранкулашко езеро; Остров Ибиша; Шабленско езеро; Местността Пода; Поморийско езеро; Комплекс Ропотамо; Езеро Сребърна; Езеро Вая; Карстов комплекс Драгоманско блато (виж инфографиката по-долу).

Влажните зони са територии, които са временно или постоянно залети с вода, такива са езера, блата, мочурища, торфища, но също така и крайбрежия на реки и заливни речни тераси, каза Стоян Михов. Той допълни, че откритите водни обекти се разглеждат като влажна зона. Важно е да се отбележи, че говорим за два типа местообитания – сухоземно и водно. Те са с много богат видов състав на животни и растения, които обикновено обитават и двете територии и се скупчват в тази гранична зона – влажната, разясни експертът.

Опазването на влажните зони е по две направления, посочи Петър Янков. Това са опазване на водните екосистеми и обитаващите ги живи същества и опазване на цялостната система на природния воден кръговрат и ползването на водите от обществото. Янков обясни, че трудно може да се оценят влажните зони по брой, защото по дефиниция се говори за водоеми, включително крайморски води, до шест метра дълбочина.

И двамата експерти коментираха, че в България се полагат усилия за поддържането, дори възстановяването на влажни зони. Загубата на съществували в миналото такива места обаче е факт, отбелязаха те. В България сме загубили над 90-95% от влажните зони като площ, което е буквално на ръба на това да кажем, че имаме някакви влажни зони, каза Михов. Оставащите 5-10 процента не са в добро състояние, добави той. По думите му, основната причина за изчезването на влажните зони е пресушаването най-вече с цел оползотворяване на земята за земеделски нужди, а в последните години - със строителни цели.

Стралджанското блато е пример за пострадал от човешката дейност воден обект. То е било пресушено за селскостопански цели, но така и не е дало реколтата, заради която е било унищожено, посочи Янков. Той разказа, че почвата на мястото на блатата е осолена, киселинна и неплодородна. Такова е положението и с другите унищожени блата във вътрешността на страната и покрай Дунав, добави екологът. Той каза, че е имало безценни влажни зони, като свръхсоленоводните участъци на Поморийското езеро, засипани и застроени в началото на 21-ви век, като изрази съжаление, че те никога няма да бъдат възстановени.

Природозащитниците коментираха също, че България не е толкова богата на водни ресурси, както се е смятало дълги години. Въпреки общоприетото разбиране и насаждане от миналото, че сме много богати на води, това не е съвсем истина, каза Михов. По думите му, данни на Европейската комисия и анализите на състоянието на водите го доказват. Той обясни, че това се дължи на релефа на страната ни, който е повече планински. И въпреки многото ручейчета и поточета, количеството им не е много голямо, посочи ихтиологът.

Няма ги едни от най-големите вътрешни водоеми на нашата страна, стотици са пресъхналите по-малки реки и потоци в цялата страна, каза Янков. Много по-малък отпреди само 100 години е дебитът и на по-големите реки в страната, добави той. По думите му, повече от изкуствено създадените около 3000 микроязовира са без вода или с много по-малко вода, отколкото в началото. Янков изрази мнение, че проблемът с управлението на водите у нас е сериозен.

От БДЗП и WWF разчитат на това да успеят да изпълнят инициативите за възстановяване и опазване на влажни зони, за да се подобри ситуацията в България.

Как да се опазят влажните зони

Съществуват два национални плана за опазване на влажните зони, активно участие в разработването на които е взело и БДЗП. Те обаче са насочени към опазването на най-значимите влажни зони и имат, така да се каже, спасителен характер, коментира Петър Янков. Според него е нужен много по-детайлен национален план за управление на водните ресурси, който да има подробни разработки на областно и местно ниво с цел цялостно опазване на водите като ресурс на обществото. „И най-важното - не е достатъчно да има приети планове, след като те не са обезпечени с материални и финансови ресурси и по същество остават само на хартия“, коментира също екологът.

БДЗП възникна като организация заради неудържимото желание на основателите му да направят нещо реално за природата. Едното от тях беше да спасим изчезващите лешояди в Източните Родопи, а другото - да подпомогнем застрашените птици на Атанасовското езеро, разказа Петър Янков. Започнахме през 1988 г. с построяване на изкуствени острови за застрашените саблеклюни, рибарки и дъждосвирци. Скоро опазването на влажните зони стана едно от основните направления в работата на дружеството, каза той. Най-забележителното постижение на БДЗП е това, че именно нашата организация през 2006 г. определи 114-те най-важни за птиците места в България, които нашата страна трябваше да обяви като условие за присъединяване към Европейския съюз, подчерта Янков. Той обърна внимание на това, че повечето от тези места са влажни зони и такива, от които извират най-големите реки у нас.

Влажните зони е трудно да се възстановят, каза и Стоян Михов от  WWF. Нашата цел е да подготвим включително нормативната база, която би позволила едно по-лесно и смислено възстановяване на влажните зони, разказа той. По думите му, експертите срещат подкрепа от институциите, но трудно се работи със собствениците на земя, в обхвата на която попада такава зона. Има влажни зони, които фигурират като друг тип земя, а не като водни обекти, и това е формална пречка пред възстановяването им, посочи той.

Във фокуса на WWF e Драгоманското блато. Чрез неговото поддържане искаме да демонстрираме какво е възможно да прави една влажна зона и да се видят ползите за местните общности, каза още Михов. Работим усилено по концепция за развитие на река Искър около София, за да покажем как една влажна зона може да бъде природосъобразно решение за намаляване на риска от наводнения и място за отдих, отбеляза също той.

Иначе в българското законодателство обявените влажни зони фигурират като защитени зони, резервати, природен парк, като могат да попаднат и в мрежата „Натура 2000“, които им гарантира по-строга защита.

Живот във влажните зони

Живата природа е най-разумното, целесъобразно и подредено нещо на нашата планета, заяви Петър Янков. Влажните зони имат характерен набор от видове живи същества, например няма как да има пеликани, фламинги и лебеди, ако няма такива водни обекти, посочи той. Добре познатият ни бял щъркел в голяма степен зависи от малките реки, мочурливите места с жаби, добави екологът.

Стоян Михов допълни списъка с рибите, които са зависими от влажните зони. По Дунав, например, тези места са като детски градини – рибите се размножават, изхвърлят хайвера си, малките растат тук, докато пораснат и отпътуват към голямата река, разказа той. Видрата пък е пример за бозайник, чието съществуване също е свързано с влажните зони, добави Стоян Михов.