site.btaПриложението на изкуствения интелект в медиите и предизвикателствата пред регулацията бяха във фокуса на дискусия в СЕМ

Приложението на изкуствения интелект (ИИ) в медийния сектор, както и медийната регулация, правните, етичните аспекти и ролята на журналистите бяха във фокуса на кръгла маса в Съвета за електронни медии (СЕМ) днес.

„След десет години целият ни живот ще бъде променен, но въпросът е днес и сега, на практика, как да интегрираме този изкуствен интелект така, че животът ни да е по-добър, по-качествен. Процесите да са по-бързи, по-автоматизирани и не на последно място, разбира се, да се запази работата, достойнството и ключовата задача на журналистите, които в никакъв случай не следва да бъдат заменими в този процес“, каза изпълняващата длъжността председател на СЕМ д-р Симона Велева в началото на дискусията. Според д-р Габриела Наплатанова, член на медийния регулатор, в последната година във всички форуми на европейската регулация, в които СЕМ е представен, темата за ИИ неизменно присъства. „Това е свързано с влиянието на изкуствения интелект в медийната регулация – не само за мониторинг, по изпълнение Директивата за аудиовизуални и медийни услуги, но и през платформите за видеосподеляне, които разпространяват огромни количества съдържание в реално време“, посочи тя. Симона Велева и Габриела Наплатанова бяха модератори на панелите в кръглата маса.

Журналистът Даниел Ненчев представи опита на Българското национално радио (БНР) в използването на изкуствен интелект. Според него е необходимо използването на изкуствения интелект да отговаря на мисията и целите на обществената медия. „ИИ трябва да се използва творчески от журналистите като инструмент, а не с цел да замества човешкия фактор“, обясни той. Допълни, че технологията може да е полезна за персонализация, дистрибуция, разширяване на аудиторията, адаптация на съдържанието за различни аудитории и др.

„Потенциалните възможности са неограничени, потенциалните рискове – също. Проблемът е, че изкуственият интелект, всъщност, е един инструмент. А всеки един инструмент зависи от хората, които го използват. С един нож можем да си направим вечеря, но можем и да заколим съседа“, посочи генералният директор на БНР Милен Митев. Според него е добре медиите, които имат редакционни стандарти и работят по определени правила, да имат също така определени правила и стратегия за използването на ИИ, да се приеме кодекс за използване на изкуствен интелект. 

Според Борислав Чоранов от Българската национална телевизия (БНТ) ИИ не трябва да се използва за генериране на новини, не само в обществените медии, а в медиите изобщо. 

Жюстин Томс от Нов български университет (НБУ) коментира, че саморегулацията не е достатъчна в епохата на изкуствения интелект. Според нея е необходимо да се работи за подобряване на медийната грамотност. И тук не говоря само за дигитално медийната грамотност на децата, но и на възрастните хора, които са изключително податливи на провокации и съдържание, без да могат да разграничат синтетичното съдържание, каза тя. Допълни, че е нужно обучение по медийна грамотност и на журналистическата гилдия.

„Всичко, което сме гледали като пример и познаваме от миналото, не е релевантно, защото промените настъпват с часове“, каза Христо Тучев – собственик на компания, която се занимава с технологии в областта на рекламата и телевизията. По думите му пример е днешният ден, когато американски компании са загубили милиарди долара за ден, защото се е появил китайски модел, който е по-добър от Chat GPT. Според Тучев появата на ИИ е съпоставима с появата на електричеството. „По отношение на съдържанието, важна е отговорността. То може да е генерирано от изкуствен интелект, важното е да е подписано от човек“, допълни Христо Тучев.

„Журналистическата професия и правата на журналистите днес са подложени на много сътресения, рискове и предизвикателства. Сред тях е и навлизането на изкуственият интелект в медийната среда“, отбеляза председателката на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова. „Къде са гаранциите за трудовите и социалните права на журналистите, когато работодателите им ги уволняват и ги заместват с изкуствен интелект, който не разсъждава и не противоречи, а само изпълнява нареденото? Така вече се случва и ще продължи да се разраства“, каза тя. Според нея наличните регулации не предпазват правата на журналистите и качествената журналистика от накърняване вследствие на внедряване на изкуствен интелект в медийната среда.

Иглика Иванова – експерт от Министерството на културата, обясни, че предстои преразглеждане на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги, свързано с медийната конвергенция и с понятието за медийна услуга. „Бих обърнала внимание, че още нещо, което ни предстои да направим, е да създадем комитет за защита на журналистите“, допълни Иванова. 

Не от сега, а по принцип развитието на медиите и на тези, които създават медийно съдържание изостава и от правната рамка, и от бизнес моделите и от технологиите, посочи проф. Лилия Райчева. По думите ѝ са нужни не само нови правила, а и нов тип образование. Проф. Маргарита Пешева отбеляза, че Законът за радиото и телевизията е амортизиран. Тя каза, че представата, че със закона може да се реши проблемът с изкуствения интелект е погрешна. Гилдията трябва да управлява този процес, допълни проф. Пешева.

В събитието участваха още членовете на СЕМ Къдринка Къдринова и Пролет Велкова, изпълнителният директор Анна Танова от Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Господин Йовчев – главен оперативен директор на „Би Ти Ви медия груп“, Елена Велкова - директор „Право, съответствие със законодателството и човешки ресурси” на „Нова броудкастинг груп“, Николина Димитрова - изпълнителен директор на Bloomberg TV Bulgaria и др.