По-малко са водолюбивите птици у нас спрямо година по-рано, показват данните от 49-ото Среднозимно преброяване на водолюбивите птици, съобщиха от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Преброяването се проведе от 16 до 19 януари и в него участваха 43 екипа от експерти и доброволци на БДЗП, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), "Зелени Балкани", Регионалните инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките (БАН), ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, които успяха да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 300 влажни зони у нас.
Установената численост на зимуващите водолюбиви видове птици, при обобщени резултати от над 95% от водоемите, е по-ниска спрямо данните от миналогодишното преброяване – 90 вида с обща численост 249 958 индивида. През миналата година са били регистрирани 97 вида с обща численост от 280 956 индивида. Все пак числеността е по-висока спрямо данните от 2023 г. - 88 вида с обща численост 206 239 индивида, и 2022 г. - 90 вида с обща численост 206 688 индивида. Но през 1999 и 2000 г. са установени съответно 404 410 и 652 418 зимуващи водолюбиви птици, допълват от дружеството за защита на птиците.
Запазена е тенденцията за ниска численост на зимуващите диви гъски в страната, като световно застрашената червеногуша гъска не е била регистрирана. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски, пише в съобщението.
И през 2024 година трите най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: зеленоглавата патица, обикновената лиска и големият корморан. От световно застрашените видове са установени кафявоглави потапници, кадифени потапници, тръноопашати потапници, ушати гмурци и средиземноморски буревестници.
Наблюдавани са и видове, които не са характерни за зимните месеци у нас като белокрила рибарка в Дуранкулашко езеро, малки бели чапли в Пловдивско, нощни чапли, бели лопатарки и бели щъркели в Южна България, летни бърнета при река Арда и речни дъждосвирци при язовир "Церетелово".
От дружеството за защита на птиците допълват, че през тази година почти всички екипи са използвали мобилното приложение SmartBirds Pro, което е помогнало за бързото обобщаване на резултатите.
От БДЗП допълват, че традиционно основната концентрация на птици е по Черноморското крайбрежие, както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко са били птиците и числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката е била с високо ниво и са липсвали т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици. Поради по-студеното време голяма част от малките язовири и рибарници бяха замръзнали.
Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. и е едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което се включват над 15 000 души. То се осъществява едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000. Според последните данни популациите на някои от световно застрашените видове като малката белочела гъска и кафявоглавата потапница продължават да намаляват, поставяйки тези видове в реален риск от изчезване, пишат от дружеството.
Повече информация за тенденциите и численостите на отделните видове можете да намерите тук: http://wpe.wetlands.org/
Повече водолюбиви птици зимуват във водоемите в Монтанско и Видинско сега в сравнение със зимата на миналата година, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Монтана след традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици.
А по водоемите по долината на река Арда бяха регистрирани общо 4514 броя водолюбиви птици от 27 вида по време на традиционното среднозимно преброяване на водолюбивите птици. Това съобщиха за медиите от фондация "По-диви Родопи", чийто екип се включи в преброяването заедно с Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките (ИБЕИ-БАН).
/ЛРМ/
news.modal.text
