site.btaВ амбулаториите в отдалечени райони лекарската дейност да не се извършва от персонал с по-ниски професионални умения, настояват медици

В амбулаториите в отдалечени райони лекарската дейност да не се извършва от персонал с по-ниски професионални умения, настояват медици. Това е посочено в позициите на Българския лекарски съюз (БЛС) и на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), публикувани на сайтовете на организациите.

Позициите на организациите са по повод заседание на работна група, състояло се на 15 януари, на което е обсъждан компонент „Изграждане на съвременна материално-техническа база и осигуряване на медицинска апаратура и обзавеждане за амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена“. Компонентът е от Инвестиция „Развитие на амбулаторната грижа“ – част от Плана за възстановяване и устойчивост. На среща на 9 януари е обсъдено и постигнато принципно съгласие новоразкриващите се амбулатории в отдалечени неблагоприятни население места да работят под ръководството на общопрактикуващ лекар, се посочва в позицията на БЛС. Този ангажимент не е изпълнен към днешна дата и по тази причина представителите на БЛС и НСОПЛБ в работната група напускат заседанието, се допълва в позицията.

Компонентът предвижда създаването на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност, които ще предлагат здравно-социална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в района им на обслужване. Целта на създаването им е да се подобри здравето на населението, както и популяризиране на здравословен начин на живот, превенция на социално-значимите заболявания и подпомагане на достъпа до специализирана здравна грижа. Здравно-социалната услуга ще бъде насочена към хора, поставени в риск от липса на здравни грижи, както и към уязвими групи - малцинства, здравно-неосигурени граждани, млади майки, семейства с деца с увреждания, хронични заболявания и специални потребности, възрастни хора в риск от социално изключване.

Според БЛС опитът за заобикаляне на лекарите в тези практики е подмяна на здравноосигурителния модел. Създаването на практики ще доведе до неясна отговорност на изпълнители, неясно движение на документацията, както и до смесване на медицинските дейности, а амбулаторни практики без лекари няма да подобрят здравето на населението и ще се задълбочи сериозният дефицит на медицински сестри, допълват в позицията си от БЛС. Ако се разкрият амбулаторни практики без лекар, от БЛС добавят, че няма да носят отговорност за неуспешното осъществяване на проекта и нецелесъобразното разходване на европейски средства. От съсловната организация уточняват, че ако бъдат спазени поетите на 9 януари ангажименти от страна на Министерството на здравеопазването, отново ще се включат в работната група.

Анализ, посочващ липсата на медицински сестри в страната, високата им възраст, неравномерното им разпределение, както и възможни решения за облекчаване на достъпа до медицинска грижа, е направен от НСОПЛБ. Анализът и предложенията са в позицията, публикувана от сдружението. Необходима е целенасочена и комплексна политика за осигуряване на необходимите човешки ресурси в системата на здравеопазване, които да отговарят на потребностите на населението сега и занапред чрез осигуряване на равен и устойчив достъп до качествени медицински грижи във всички региони на територията на България до 2027 г., посочват от сдружението.

Сериозен е проблемът с пациентите, които са с прекъснати здравноосигурителни права, посочват в анализа си от сдружението. За да се подобри достъпът на пациентите до адекватна и организирана медицинска помощ, е необходимо да бъде решен проблемът с неосигурените, които са приблизително 30% от хората между 18- и 65-годишна възраст. Създаването на допълнителни амбулатории в отдалечените населени места няма да реши този проблем, тъй като здравнонеосигурените пациенти ще заплащат медицинската помощ, оказана им и в тези амбулатории, допълват от НСОПЛБ. Според лекарите от сдружението подобряването на достъпа ще бъде реално, ако се осигури задължителното заплащане на здравните осигуровки от страна на всички граждани. Амбулатории на териториален принцип могат да доведат до изпълнение на целите в проекта, ако персоналът в тях поддържа тясна връзка с всички лични лекари на пациентите, живеещи на територията, обслужвана от амбулаторията; ако дейностите на персонала се ръководят от личните лекари на пациентите; ако персоналът в новите амбулатории съдейства на личните лекари в контакта с пациента, чрез събиране на медицински данни пряко или чрез телемедицинска апаратура, чрез промоция на здравни знания, съгласувани с личните лекари, чрез осигуряване на възможност за манипулации и др.

Личните лекари трябва да имат възможност при равни условия да ползват предвиденото в проекта изграждане, оборудване и заплащане за дейност, ако поеме управлението на амбулатория в отговарящ на проекта район. Субсидия да получат както новооткрити, така и съществуващи амбулатории в отговарящите на проекта райони. Стимулите трябва да продължат и след приключване на проекта – пет години. За осигуряване на медицински персонал в отдалечените райони може да се въведе възможност за по-ранно придобиване право на пенсия, предлагат още в анализа си от НСОПЛБ.