site.btaПловдив отбеляза тържествено 147 години от Освобождението си от османско владичество

Тържественото честване на 147-ата годишнина от Освобождението на Пловдив от османско владичество се състоя с поклонение пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина. 

Събитията преходжадащи 16 февруари 1878 г. в Пловдив припомни директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Пловдив Стоян Иванов. След един петвековен период на османско потисничество отново свободата изгрява над вечния град на Тракия. 16 януари 1878 г. е дата, която намира своето достойно място в паметта на нашите съграждани, но всички ние трябва да помним, че до този ден не се достига лесно, защото борбата на българския народ за свобода и независимост започва още с първите стъпки на поробителя по нашите земи, каза Стоян Иванов. 

Връхна точка на тази борба е Априлското въстание 1876 г. Саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възстановяване на българска държавност. Винаги ще помним последната военна операция в руско-турската война - битката за Пловдив. Българският народ не чака да получи в дар своята свобода, а с оръжие в ръка взема участие във войната, опълченските войници се прославят при битката за Стара Загора и в защита на Шипченския проход. Освобождението на Пловдив е важен момент от заключителния етап на тази война. На 4 януари е освободена София, западният отряд на генерал Гурко настъпва в пет колони към Пловдив, срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. Но пред руското командване стои въпросът за спасяването на най-големия град по българските земи, защото все още е пресен споменът от опожаряването на Стара Загора и кланетата в Сопот, Карлово и Калофер. С настъпването на вечерта на 15 януари се появяват огромни пламъци по тепета на града, чуват се гърмежи, в този момент намесата на чуждите консули се оказва решаваща за спасяването на Пловдив от опожаряване. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат града, въпреки призивите на турския валия. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от френската дипломатическа мисия за българите и те в защита на своя град се организират в отряди, но силите са неравностойни срещу озверелите за мъст черкези и башибозуци. Започват грабежи по чаршията и християнските махали, в този момент генерал Гурко изпраща капитан Александър Петрович Бураго със своя отряд от 63 драгуни на разузнавателна мисия в опит да спаси Пловдив. Руските кавалеристи разгромяват останалите малобройни турски застави западно от града и заедно със стотина въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго завзема и железопътната станция, започва прочистването на махалите от черкези и башибозуци. Заплашени от обкръжение, редовните турски войски се изтеглят към Родопите. И в ранната утрин на 16 януари 1878 г. Пловдив се събужда свободен. Но в своята злоба оттеглящите се турски войски извеждат от затвора Таш Капия 123-ма българи, участници в национално-освободителните войни и в местността Остромила ги избиват, сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков.

16 януари 1878 г. се поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управлението на града, каза директорът на РИМ-Пловдив. Неслучайно паметникът на човека, комуто съдбата отреди мисията на освободител е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната сила на нашия град, ръководителят на временното руско управление княз Дондуков Корсаков през лятото на 1878 г. разпорежда на това място да се създаде Първата обществена градина в свободна България. Капитан Бураго умира твърде млад, но пловдивчани не забравят своя герой и на 3 март 1969 г. тук е открит неговият паметник, припомни още историкът.

С падане на колене и минута мълчание бе почетена паметта на загиналите в битката за освобождението на Пловдив, на освободителя на Пловдив, на загиналите руски офицери и войници, и на всички онези самоотвержени родолюбци, които поставиха свободата на своето отечество над всичко. Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя, участваха военен духов оркестър, представителен взвод и представители на комитет „Родолюбие“.

Строят прие подполковник Иван Тодоров от Съвместното командване на специалните операции. За да отдадат своята почит и признателност в честването участваха кметът на община Пловдив Костадин Димитров, заместник областният управител инж. Атанас Ташков, председателят на Общински съвет -  Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Ангел Славов, Иван Стоянов, Николай Бухалов, кметовете на шестте района на Пловдив, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации, ПФК Ботев Пловдив, медии и граждани.

Събитието се организира традиционно от Община Пловдив, като част от Културния календар на града.