site.btaБългарката Василия Стоичкова покорява музикалната сцена в Румъния
SM 11:39:31 27-01-2022
MG1136SM.002
Василия Стоичкова - музика - Румъния
Българката Василия Стоичкова покорява музикалната сцена в Румъния
София, 27 януари /Мартина Ганчева, БТА/
Василия Стоичкова е родена в Горна Оряховица. Следва втора година във Факултета по музика към Университета "Трансилвания" в Брашов. На шест започва да свири на пиано, а малко по-късно и да пее. На десет за първи път се явява на конкурс. През последните шест години участва в много състезания и фестивали, основно в Румъния. Получава десетки (максималната оценка в Румъния). Северните ни съседи я обявяват за сензация. През 2021 Василия се явява на кастинг за телевизионно шоу за млади таланти Superstar на телевизия Pro TV, информира за БТА MyRoBiz - единственият информационен портал за българите в Румъния.
"Всичко беше на шега, бях си казала, ако в деня на самия кастинг нямам ангажимент, ще отида", споделя младата българка за рубриката БГ СВЯТ на БТА. Успешно минава кастинга в Брашов. Следва втори - в Букурещ. "Трябваше да подготвя пет песни, в различен стил. Преминах и този етап. Следваше кастингът, който се записва и излъчва по телевизията и вече биваш оценен от журито, което се представя пред телевизията. Кастингът мина доста добре и въпреки, че не продължих по-напред в предаването, съм горда от себе си, че стигнах до там", разказва младата българка пред БТА.
През 2021 Василия стъпва и на сцената на най-големия международен фестивал в Румъния "George Grigoriu". "Представях България, изпълнявайки песен на български език. Втората ми песен беше от репертоара на композитора George Grigoriu, в чиято памет се провежда този голям форум. В журито бяха най-големите имена на румънската сцена. Фестивалът бе излъчен и по националната телевизия TVR", спомня си Василия.
Ето какво сподели тя за живота си в Румъния пред Добромир Андреев от MyRoBiz - единственият информационен портал за българите в Румъния.
Защо избра Румъния?
В Румъния съм от две години. Шест години преди това обаче пътувах често до страната - понякога всеки месец, а се е случвало и по два-три пъти на месец, тъй като участвах на конкурси из цялата страна. Разбира се, идвала съм няколко пъти и като по-малка. Още при първото ми явяване на конкурс (в началото на 2016) спечелих две много големи награди - едната от които беше за дует с един от най-известните артисти на Румъния - Адриан Ромческу - певец, музикант и композитор. Тогава осъзнах, че щом на една чужда сцена бях оценена на толкова високо, мястото ми е точно там, където исках, на сцената и това ме мотивира още повече и започнах да участвам на много конкурси в Румъния. Нивото на участниците в тях беше доста високо, защото всички бяха много добре подготвени. Печелила съм различни конкурси - най-високата ми награда е Гран При, както и много други трофеи и първи места. Общо взето, без награда не се прибирах вкъщи. И така идвайки все по-често тук, участвайки на много конкурси и фестивали, аз започнах да опознавам страната, хората, културата и те ми харесаха изключително много. Най-вече ме завладя фактът, че тези хора оценяваха таланта ми, въпреки че съм чужденка и че не говорех техния език. Това означаваше много за мен и ме доближи още повече до тях. Тогава бях в гимназията и идваше времето, в което трябваше да реша с какво ще се занимавам занапред. Безспорно, това беше - музика. Исках да се отдам изцяло на нея и да се развия още повече в тази област и да се реализирам в нея и тя да стане моя професия. Така и започнах да обмислям варианта да дойда да следвам в Румъния, поради няколко причини. Първо, че идвах доста често, имах представа за страната, близо е до моята държава. Второ, имаше човек, който много ми помогна в Брашов - той ми обясни как мога да дойда да уча тук, какви са вариантите и ме подкрепи във всеки един аспект да се установя тук. Не мога да отрека, че се влюбих в този град, още след първото ми посещение.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъска в началото и как ги преодоля?
Основните предизвикателства, подобно на всеки чужденец в една нова страна, беше езикът, за който мога да кажа, че е доста сложен от граматична гледна точка. Аз изкарах подготвителна година тук, в университета в Брашов. Това беше единственият шанс, за да мога после да следвам по желаната специалност. Предимството ми да науча езика доста бързо бе, че аз вече владеех два езика - английски и испански, който е от латински език и доста си прилича с румънския, но румънският засега си остава най-трудният изучаван от мен език. Преди идването ми тук имаше трудности с приравняването на дипломата ми, лични документи и т.н., но се справих. В началото се чувствах доста странно - сама на едно абсолютно ново място, с нови хора, не говорех езика, но за щастие, тогава общувах с колегите ми от подготвителната година, които бяха от цял свят. Това бе едно незабравимо изживяване за мен и нещо, което ме обогати много и ми създаде приятелства за цял живот. Именно с тези хора, бях много близка и не се чувствах изолирана и отхвърлена, защото всички бяхме в едно положение.
Според теб по какво се различават българите и румънците и по какво си приличат?
Честно казано, двата народа имаме доста общи неща - от гледна точка на религия, обичаи, традиции, кухня, а дори и на външен вид имаме почти еднакви черти и понякога трудно би казал кой е румънец и кой българин. Но въпреки това се и различаваме доста. Разликата ни е в манталитета. Докато българите сме егоистични, много често завиждаме един на друг, румънците, най-вече в Трансилвания, са много по-топли, любезни, готови да помогнат, искрени. Разбира се, навсякъде има и изключения, но това е едно общо наблюдение до сега. Обкръжаващата ми ме среда ме кара да се чувствам комфортно, да се чувствам себе си.
Цялото интервю на Добромир Андреев с Василия Стоичкова четете тук.
/МГ/
news.modal.header
news.modal.text