site.btaБългарският театър - между песимизма и оптимизма, през погледа на организатора на фестивала "Световен театър в София" Асен Терзиев

BOBSTH 11:51:01 13-08-2019
AM1149BO.002
театър - Световен театър в София - Асен Терзиев - интервю

Българският театър - между песимизма и оптимизма,
през погледа на организатора на фестивала
"Световен театър в София" Асен Терзиев


София, 13 август /Даниел Димитров, БТА/
От чисто материална гледна точка, картината на българския театър е много песимистична и потискаща, но от чисто художествена има повод за оптимизъм. Това каза в интервю за БТА д-р Асен Терзиев, главен координатор на фестивала "Световен театър в София", чието 13-о издание приключи наскоро.
Макар и като цяло българският театър да обслужва предимно своите собствени традиции, добри и лоши навици и предразсъдъци, той все пак е създал и продължава да създава творци и произведения, които могат да се съизмерват с постиженията на европейския и световен театър, както и има чувствителна и рефлективна публика, която се развива и умее адекватно да общува с тях, допълва Терзиев.
Гл. ас. д-р Асен Терзиев е театровед и театрален критик с интереси в областите на теорията и историята на театъра, и театралния мениджмънт. През 2002 г. завършва театрознание в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" с дипломна работа на тема "Драматургичното творчество на Байрон и Шели. Английската романтична трагедия - трагедия на самосъзнанието (tragedy of self-awareness) или визионерска драма". През 2010 г. защитава дисертационен труд на тема "Доминиращи възгледи за театралност в европейския театър през 20-и век". Последният служи за основа на монографията "Театралността - езикът на представлението" с награда "Икар" (2013) за най-добър критически текст. Главен асистент е по История на европейския театър в НАТФИЗ и главен координатор на фондация "Виа фест". Има над 200 публикации (театрални рецензии, теоретични статии, интервюта и преводи) в различни специализирани издания за театър и култура.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Терзиев, каква е равносметката от тазгодишните фестивали "Световен театър в София" и "Варненско лято"?
Отговор: Тази година в рамките на "Варненско лято" бяха включени 34 заглавия от българския и международния афиш. Част от тях се играха по два пъти, така че ако ги броим като събития, цифрата би била по-голяма. Докато платформата "Световен театър в София" имаше 6 международни заглавия. В последните години поддържаме приблизително такъв брой, както и се стараем да следваме няколко основни линии - жанрово разнообразие, съвременен сценичен език и високо художествено качество, открояване на постиженията от театралния сезон. Що се отнася до публиката, съм щастлив, че и тази година мога да кажа, че интересът към спектаклите беше голям и салоните пълни - фестивалната публика във Варна надхвърля 11 000 души всяка година. Това, което най-силно ме радва, е, че ако преди десетина години публиката идваше осезаемо повече на българските спектакли, постепенно започна да свиква и да очаква и предизвикателствата в международната програма.
Тази година, освен артистите, имахме и доста международни гости - професионалисти (театрални критици, теоретици, мениджъри, директори на фестивали) от много и различни страни - САЩ, Франция, Китай, Южна Корея, Обединено кралство, Гърция, Латвия, Чехия, Унгария и др. Част от тях са много изтъкнати световни авторитети в театъра като професор Патрис Павис от Сорбоната (известен най-вече със своя "Театрален речник") или бившият председател на Международната асоциация на театралните критици - Юн Чол Ким. Всички те вече имат траен интерес към българския театър, защото идват на фестивала не за пръв път. Посети ни и част от част от редакционния екип на най-голямото международно онлайн издание за театрална теория и критика - Critical Stages, където излезе статия за фестивала от Ян Хърбърт с много добри отзиви за някои от българските представления в програмата като "Животът е сън" на сдружение "Зонг" и "Пияните" (режисьор Явор Гърдев, Малък градски театър "Зад канала").
За гостите организирахме срещи с българските артисти, както и специална международна дискусия на тема "Картината на съвременния театър: между отворени и затворени общности". Излязоха отзиви и в унгарски и южнокорейски медии, и ще призная, че съм пристрастен, и ми е трудно да избера отделен акцент, така че бих поканил всеки, който има желание да се потопи в специални материали от програмата и да прочете части от отзивите на международните гости, да посети нашите блогове varnatheatrefest.viafest.org и worldtheatreinsofia.wordpress.com, и нашия уебсайт - www.viafest.org, където в пресцентъра могат да бъдат намерени всички издания на фестивалния бюлетин на български и английски език.

Въпрос: На какъв принцип се създават репертоарно двата фестивала?
Отговор: И този въпрос иска широк отговор, тъй като програмата е голяма, но ще се опитам да отговоря възможно най-стегнато. Програмата на "Варненско лято" се прави с оглед на 4-те устойчиви модула в нея - българска селекция, международна селекция, шоукейс и паралелна програма.
Целта на българската селекция е да улови постиженията и открояващите се заглавия от актуалния сезон.
Шоукейсът (знам, че някои хора имат проблем с това английско понятие, което в буквален превод означава витрина, но в театралните среди то се е превърнало в жаргон, който се употребява така на най-различни езици) също се стреми да улови и представи постиженията на новия български театър, само че акцентът тук е върху по-иновативния и изобретателен сценичен език и върху възможността спектакълът да пътува, да е мобилен, за да може евентуално да бъде поканен навън.
В Международната програма се стремим основно да показваме неща, които не могат да бъдат видени по нашите сцени (новаторски театрални стилове и почерци) и за които сме убедени, че ще отекнат и ще успеят да се свържат с публиката в български контекст. Това е и главната причина международната програма често да е толкова еклектична - бюджетите ни са толкова ограничени, че трудно можем да си позволим повече от 5-8 заглавия и се стараем те да са много разнообразни, и да не приличат едно на друго.
Освен това, в Международната програма се стараем всяка година да вмъкваме и по едно голямо и емблематично име от съвременния световен театър, за да може българската публика да го преживее на живо. През годините успяхме да покажем спектакли на сценични легенди като Питър Брук, Еуженио Барба, Деклан Донелан, Ромео Кастелучи, Форсд Ентъртейнмънт и много други. Тази година успяхме да покажем за първи път на живо в България спектакъл на Ян Фабър, като дори самият той гостува в София.
В паралелната програма си позволяваме да сме по-свободни и да каним допълнително спектакли за специални публики (например детски) или по специални поводи (юбилеи, годишнини), както и много събития, които не са спектакли, но са свързани по някакъв начин с театъра - прожекции, концерти, изложби, дискусии, уъркшопи, работни ателиета и др. Програмата на "Световен театър в София" е производна на международната във Варна и следва същата логика, но често има събития, които са специално и единствено за нея, като гостуването на спектакъла "Глухарче", например ,тази година.

Въпрос: Имали ли сте идея за тематично построен репертоар? И доколко това е удачно за такъв тип фестивали?
Отговор: Идеята за някаква тема на програмата идва от визуалните изкуства и тук ще цитирам от един текст на театралния куратор Флориан Малцахер (работил за Бургтеатър във Виена и фестивала в Грац), който бях превел за сп. "Хомо луденс". Той илюстрира и моята позиция по въпроса: "Театралните и танцови представления не са картини, нито преносими произведения, не са дори ясно дефинирани инсталации. Почти винаги те изискват много повече по отношение на работен екип, пространство, време и финанси. Всичко това прави в тази сфера, ако не друго, то поне доста по-трудно - за да не кажем невъзможно, възлагането на създаването на едно тематично подходящо произведение, отколкото в другите изкуства. Тематичните насоки могат да се извлекат единствено от самите произведения, а често може би и от специфичните търсения на отделен артист. В този смисъл в най-общ план се оказва почти невъзможно да си представим програми с твърде ясни теми".
Проблемът, за който говори Флориан Малцахер е нещо, пред което се изправяме всяка година щом опрем до конкретизирането на програмата. Отдавна сме се отказали от предварителното задаване на тема, в чийто калъп после да трябва да напъхваме огромното разнообразие на актуалния театрален афиш. От друга страна, винаги се опитваме накрая да обединим селекцията си под някакво асоциативно мото, което да комуникираме и през визията, която художникът Венелин Шурелов прави за фестивала (тази година беше "Преливащи се театрални реалности") и отделяме специално внимание на т.нар. драматургия на програмирането (отново използвам израз на Малцахер), в която се опитваме да подредим събитията така, че да могат да бъдат видени от всеки и да влязат в интересни съпоставки или диалог помежду си.

Въпрос: Обмисляли ли сте някой от двата фестивала да има конкурсен характер?
Отговор: Не. Искаме селекциите и на двата фестивала да остават максимално отворени и да могат да включват различни почерци, които да не се съревновават помежду си.

Въпрос: Тази година като че ли имаше повече танц и пърформънс, отколкото театър? Умишлена ли е тази тенденция и репертоарно приближаване към фестивали като "Антистатик" и One Dance Week?
Отговор: Една от целите на международната програма винаги е била в посока на това да представя многообразието от жанрове и почерци на съвременната сцена и в този смисъл "Варненско лято" беше един от първите форуми, които изобщо започнаха да представят съвременен танц и пърформанс в България още в 90-те, просто защото голяма част от иновациите в театралния език се случваха и продължават да се случват там, но и не само. Никога не сме се отказвали от включването на театрални спектакли, в които, примерно доминира физическия елемент, както и винаги имаме интерес към танцови спектакли, които играят изобретателно с театрална образност. Езикът на съвременната сцена е хибриден, така че ако трябва да я опиша с жанрови маркери, то програмата тази година беше микс от драматичен, психологически и физически театър ("Онегин", "Макбет", "Чайка"), съвременен танц ("Глухарче"), инсталация и танцов пърформанс ("Щедростта на Тавита"), съвременен цирк ("Хуманоптер"), уличен театър ("Градината на ветровете").

Въпрос: Как би изглеждал идеалният афиш на "Варненско лято" и "Световен театър в София" в очите на организатора?
Отговор: Много ми се иска да имаме възможност да показваме още повече заглавия от международната сцена и да не бъдем винаги силно ограничавани от ниските бюджети, за които трябва да се борим всяка година.

Въпрос: Накрая, лично за Вас, как стои българският театър на фона на спектаклите, които каните в "Световен театър в София" и "Варненско лято"? Оптимистична ли е картината?
Отговор: Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос, защото в него са включени много фактори. От чисто материална гледна точка, картината е много песимистична и потискаща, но от чисто художествена, мисля, че има повод за оптимизъм, защото макар и като цяло българският театър да обслужва предимно своите собствени традиции, добри и лоши навици и предразсъдъци, той все пак е създал и продължава да създава творци и произведения, които могат да се съизмерват с постиженията на европейския и световен театър, както и има чувствителна и рефлективна публика, която се развива и умее адекватно да общува с тях./АМ/