site.btaКакво е посланик на Европейския климатичен пакт и как се обясняват екологичните теми на разбираем език, разказаха за БТА Рада Бонева и Вихрен Митев

Посланиците на Европейския климатичен пакт създават общности, които да разпространяват каузите за опазването на природата, намаляването на човешкото влияние върху нея и промяната в ежедневието ни така, че да се постигне устойчивост. Тези теми, както и политиките на Европейския съюз относно справянето с климатичните промени, изискват да бъдат обяснени на широката общественост на разбираем език. Това казаха за БТА екопосланиците Рада Бонева и Вихрен Митев, които ще са част от инициативата и през следващата година. Те ще се срещат с екопосланици от други държави, с които ще обменят опит, ще разказват за своите собствени каузи и ще предават знанията си и у нас.

Европейският климатичен пакт е част от Европейския зелен пакт, с който трябва да се постигне въглеродна неутралност на Стария континент до 2050 г. 

Нашата мисия като посланици е да разказваме за новите мерки, за новите закони относно постигането на въглеродна неутралност, да ги споделяме по начин, който да има отзвук сред повече хора, коментира Бонева. Моето начало с тази дейност бе свързано с темата за текстила и кръговата икономика. Моята цел беше да разчупвам стереотипа относно дрехите втора употреба. В моя блог „Thrift sheep“ застъпвам и темата за готвенето така, че да има по-малко отпадъци, говоря и за екотуризъм, щадящ природата, обясни още Бонева. На една от дискусиите преди време тя е срещнала пенсионерка от друга държава, която е приела за кауза да възпитава екологично съобразния живот сред възрастните хора. Бонева е впечатлена и от футболист от Германия, който иска да популяризира екологичните теми в спорта. По думите ѝ, докато държавите членки се занимават с конкретни мерки и законодателни промени, свързани с Европейския зелен пакт, то екологичните посланици свеждат информацията на разбираем език, обясни Рада Бонева. Нашата мисия е да разказваме за новите мерки и закони, да ги споделяме, да има отзвук, добави също тя.

Бях се захванал с дейност, която цели информиране на хората за климатичните промени, когато инициативата за посланик на Европейския зелен пакт ме намери, заяви Вихрен Митев. Развиваме мрежа от съмишленици, всеки от нас е натрупал опит. Имаме годишни срещи, всеки посланик споделя какво прави, докъде е развил своята дейност за екологичните практики, добави той. Митев е основател на фондация „Екологичен манифест – МанЕко“. Манифестът има за цел да прикани човечеството да осмисли отношението си към природата., каза той. Според Митев трябва да се преосмисли това, че всъщност ресурсите са ограничени и те трябва да бъдат преразпределени по най-добрия начин.

Храни, отпадъци и ресурси

Една от темите, върху които работят Рада Бонева и Вихрен Митев, е тази за отпадъците.

Това, което в България все още го няма, е депозитната система, която в някои европейски държави е сериозно развита, каза Бонева. Връщането на пластмасови бутилки и метални кенчета у нас го има на частно ниво, но не и на държавно, добави тя. Според нея това трябва да се промени, за да се развие по-сериозна система, която да стимулира потребителя да не изхвърля навсякъде тези отпадъци. Става въпрос за чиста суровина, годна за рециклиране, важно е тя да не бъде смесена с друг отпадък, коментира Рада Бонева. Според нея друга важна промяна, която трябва да се предприеме, е въвеждането на данък смет по метода „плащаш колкото изхвърляш“. В Швейцария, например, данъкът се смята спрямо чувалите с боклук, които изхвърляш, посочи екопосланикът. Според нея трябва да се работи и в посока по-сериозно разделно събиране на отпадъци, защото това ще намали общият битов отпадък, а и като цяло ще бъде по-чисто.

Една от моите мисии е изобщо да живеем така, че да използваме нещата максимално дълго, да намалим отпадъка, да не трупаме ненужни вещи, коментира Бонева. Много важно е да се намали и хранителният отпадък, подчерта тя и съветва хората да се хранят локално и според сезона. По този начин намаляване своя личен въглероден отпечатък в кухнята, добави тя. Например през януари е ясно, че не ядем хубави домати, даде за пример Бонева. В кухнята трябва да готвим така, че да не разхищаваме. Много неща можем да замразим и да използваме след това – например филии хляб, заготовки за манджа, дори смес за палачинки, съветва също тя.

Според Митев принципът „замърсителят плаща“ би довел до справедливо изчисление на такса смет. Той се надява да има повече контейнери за хранителни отпадъци. Митев каза, че заедно със Столичното предприятие за третиране на отпадъци обмислят създаването на обозначени места в София, където хората да си носят хранителни отпадъци и постепенно да бъде разпространена

Тъй като съм доктор по философска антропология, развивам и темата за личността, каза Вихрен Митев. Според него е важна промяната в мисленето на хората и създаването на устойчиви общности. Той се е посветил на обученията на младежи и служители от компании. Едно от последните му пътувания е в Германия, където се провежда програма за социално въздействие. Тази програма предстои да въведем догодина в България, като отборите разработват бизнеси или услуги, които целят решаването на социален проблем, уточни Митев.

Българите трябва да бъдат информирани, за да взимат съзнателни и правилни избори. Не убеждаваме никого какъв да бъде и как да живее, но искаме просто хората да знаят и сами да преценят кое е правилното, посочи още екопосланикът.

Общността на посланиците и предаването на знания

Националният координатор на Европейския климатичен пакт у нас е бизнес мрежата "Клийнтех България", която ще организира събития и инициативи, популяризиращи Пакта. Оттам информираха, че Европейският климатичен пакт има 24 посланика в България и общо над 800 в цяла Европа. И посочиха, че екопосланиците могат да си взаимодействат с училище, младежка асоциация, бизнес мрежа и др., пред която да изнесат лекция или презентация за положителните нагласи на Пакта. Възможни са и статии и публикации, свързани с изменението на климата, зеления преход, осведоменост за устойчивост, застъпничество, образование или промяна на поведението и др.

Темата за климатичните промени и за екосъобразния начин на живот е застъпена по-скоро сред служители на компании, които имат ясни политики, стратегии, инициативи в тази област и по-младите хора до 30-35 г., коментира за БТА изпълнителният директор на "Клийнтех България" Марияна Хамънова. Според нея тази група от граждани ясно осъзнават значимостта и влиянието на климатичните промени върху начина им на живот, тяхното здраве и нуждата от предприемане на действия. Също така в момента съществуват множество инициативи, които ги въвличат по забавен и игрови начин в темата, счита тя. 

Една от нашите инициативи, която се реализира ежегодно под шапката на Европейския пакт на климата и ни помага да комуникираме темата за климата на достъпен и разбираем език с хора от всякакви възрасти, е "Climate Resilience Daily". Това е ученически вестник, който представлява колекция от статии, истории, съчинения, измислени интервюта и рисунки на ученици от цяла България за тяхната среда, село, град, общност и други, написани в сегашно време през призмата на 2050 г. или достигане на заложените цели в Зелената сделка, разказа Марияна Хамънова. Целта е чрез материалите в този вестник да провокираме младите хора да мислят мащабно и да предприемат осъзнати действия, за да създадат света, в който искат да живея, посочи тя. 

Общността на посланиците на Европейския пакт за климата е пъстра и разнообразна, обясни също Хамънова. Всеки е специалист в дадена област, има собствен почерк. Именно това прави възможно достигането до всеки един член на обществото и въвличането му в предприемане на действия за справяне с климатичната криза, посочи още експертът.