site.btaИскам да върна хората към красотата, каза художникът Георги Лечев пред БТА

Искам да върна хората към красотата, да я чувстват отново. Да не се движат шаблонно през природата, както го правят по улиците и магазините. Когато се събудят чувствата от красотата, хората ще станат много по-добри, по-усмихнати, по-полезни на себе си и на тези, които ги заобикалят. Това каза в интервю за БТА художникът Георги Лечев, който открива тази вечер във варненската галерия „Ларго“ изложба „Пътят“. С нея той отбелязва 75-годишнината си. На събитието ще бъде представен премиерно двуезичен каталог на автора, издаден от галерията с подкрепа от Фонд „Култура“ на Община Варна.

В изложбата са показани различните периоди от творчеството на Лечев. В едната зала са експонирани творби от абстрактния и синия период, както и най-новите му картини, които са апотеоз на живота, каза галеристката Нели Вълчева. В другото пространство могат да се видят графики от времето на „Вулкан“. В тях Лечев е реалистичен в стила си на работа, а понякога провокативен в избора на теми, добави тя и обърна внимание на графиката „Династия“, която според нея дава шокиращ и ужасяващ събирателен образ на функционерите на „зрелия“ социализъм, както и „Резерват“, където се вижда малкият човек от същото време, готов за хляба си да се постави зад бодливата телена ограда и да покрие очите си за реалността. Вълчева припомни, че в годините на „Вулкан“ графиките на Лечев са били сваляни от изложби.

Моите периоди са на теми, свързани с живота и съществуването ни на тази планета в аспекта на човешките отношения или връзките с природата, каза пред БТА Георги Лечев. „Когато се запаля емоционално по някоя тема, аз доста дълго я преживявам, докато не стане реалност. Когато „узрее“, започвам да импровизирам по нея картини. Щом една тема се изчерпи емоционално, обикновено вече се е появила друга, свързана със средата, от която сме заобиколени. Тогава сменям посоката. Затова имам най-различни периоди със социална, реалистична, абстрактна, природна същност на нещата“, обясни той. По думите му никога в живота си не е рисувал на принципа на фотографията, винаги интерпретира нещо, което е преживял, на платното с маслени бои или в графиката върху метална плоча. 

Емоцията за него е била водеща и при създаването на „Вулкан“. Смята, че художникът е индивидуалност, която не зависи от организация на среда и колектив, както е при театъра или архитектурата. „Събрахме се случайно в тази изоставена фабрика и си направихме ателиета. Това не бе умишлено създадена група, не бе свързано тематично като съзнание, а бе чиста емоция и се получи съжителство и приятелство, което беше много прекрасно. Съжаляваме, че се разделихме, но „Вулкан“ си остана във времето. Там бяхме един център за изкуство и много от хората, които идваха във Варна от Европа, Америка, Япония, бяха много впечатлени, че съществуваме като такава група, както са били импресионистите например. Все пак обаче всеки от нас се занимаваше със свои теми и бяхме много различни в интерпретацията на нещата“, посочи Лечев. 

Той си спомня, че през своя т.нар. „яростен“ период от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, той самият не е бил гневен, а по-скоро е усещал, че около него има много яростни хора, които се занимават с излишни, нечовешки неща. Каза, че ги е пресъздал, за да може те да усетят, че има неща, които не са типични за тяхната натура и съществуване. 

Лечев смята, че реализацията му като художник след 1989 г. не е била различна, защото винаги е имало теми, които са му въздействали. Скоро след промените се появяват интерпретациите му върху джаза. Прави графики, свързани с музиката, защото в ателието си слуша джаз. Самият той често свири с устна хармоника и импровизира по изложби. Участва в различни варненски музикални групи. 

Каза, че в работата си редува живописта и графиката. Причината е, че всяка техника за него е свързана с пълна отдаденост. „Аз съм един от малкото художници у нас, които се занимават цял живот с най-сериозната класическа графична техника на метал, а тя изисква много време и това би се отразило на другото. Затова ги разделям. Може един ден пак да се върна към графиката, но сега съм на живопис“, обясни той. 

Темата, която го вълнува в последно време, е свързана със силното емоционално възприемане на природата. „Искам хората да не се движат шаблонно през природата, както го правят по улиците и магазините. Искам да ги върна към красотата, да я чувстват. Да събудя тези сетива, с които се раждаме, а после някаква голяма любов ги притъпява. Когато се събудят чувствата от тази красота, хората ще станат много по-добри, по-усмихнати, по-полезни на себе си и на тези, които ги заобикалят“, смята художникът. 

За него възрастта няма значение, тя е някакви години, които се определят, но човек се ражда млад или стар и така си заминава. Той самият се чувства толкова млад и улисан в заниманията си, в природата. „Важното е човек да може да събира в себе си достатъчно чувства, любов, красота и най-вече светлина, за да може да ги отдава постоянно“, каза той. 

Георги Лечев е роден на 30 октомври 1949 г. във Варна. През 1975 г. завършва графика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Заедно със Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Петьо Маринов и Милко Божков превръщат старата фабрика „Вулкан“ в художнически ателиета. Работи в областта на графиката и живописта. Има над сто самостоятелни изложби в България, Германия, Франция, Швейцария, Холандия, Швеция, Чехия, Португалия, САЩ, Япония, Австралия, Русия, Бразилия, Куба, Чили. Член е на международни журита в специализирани изложби за графика, пожизнен член на Американския биографичен институт в Колорадо, САЩ и на Международния биографичен център в Кеймбридж, Великобритания.
Носител е на награди от Международното биенале на графиката във Варна през 1981, 1983, 1987 г., на Награда „Варна“ (1982), Националната награда за графика на името на Веселин Стайков (1982), Първа награда на Шестата национална изложба в България (1982), Награда от Intergrafik в Берлин (1985), Почетно отличие от Биеналето на графиката във Фридрихщат, Норвегия (1989), Награда от Арт диалог в Париж (1989), Голямата награда на Международното биенале на графиката във Варна (1991), Медал от Международното триенале на графиката в Кайро (1995), Орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен, за особени заслуги в сферата на културата и изкуството (2009). Обявен е за Почетен гражданин на Варна през 2021 г. Негови творби присъстват в колекциите на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и градските галерии във Варна и в Добрич, Националната библиотека в Париж, Художествената галерия в Еслинген, Германия, Музея на изкуството в Прага, Конгресната библиотека във Вашингтон, Фондация „Арт диалог“ в Париж, Музей „Албертина“ във Виена, Националната колекция за изящни изкуства в Париж, Художествената галерия в Бърно.  Живее и работи във Варна.